След Освобождението на България в страната пристигат много чешки интелектуалци, за да помогнат за нейното изграждане и културно развитие. Един от тях е бащата на Карл Папоушек – Йозеф, който бил музикант, диригент и композитор.
По онова време в Търново се сформирал военен духов оркестър. Били поканени 20 чешки музиканти, завършили военномузикалната школа в Прага. Сред тях бил и Йозеф. Той станал първият диригент на военен духов оркестър в Търново и в България. Дошъл временно в старопрестолния град, той го обикнал и останал в него. Работил като учител по музика, диригент и композитор и се ползвал с авторитет сред местните жители.
Със съпругата си Ирина създали многолюдно семейство. Родили им се пет деца. На 9 април 1894 г. се ражда третият им син. Кръстили го Карл, но всички го наричали Карло. И петте деца на Йозеф наследили голямата любов на своя баща към България.
В началото на XX век Йозеф Папоушек бил назначен за диригент на гарнизонния духов оркестър във Враца и цялото семейство напуснало Търново. В новия град Карло започнал да учи печатарски занаят, който станал негова професия. Той и тримата му братя участвали като чужди граждани в Първата световна война през 1915-1918 г. За проявен героизъм след войната и тримата получили българско гражданство. За военните си заслуги Карло е награден с два ордена за храброст.
След завръщането си от фронта, вече български гражданин, той се установява в Орхание (Ботевград), където живеела неговата леля – сестра на майка му, омъжена за капитан Данаил Николов. Усвоил печатарския занаят, Карло решил да създаде собствена печатница. Откупува една печатарска машина и започва да печата обяви, съобщения, листовки и други материали. Не след много време отваря и собствена книжарница. Постепенно дейността на печатницата се разраства и започва да обслужва и други градове. Приемали се поръчки от Пирдоп, Червен бряг, Луковит. През 30-те години Карло купува нова, по-голяма машина и открива печатница в Етрополе.
На печатарския занаят той обучил много местни младежи, които по-късно списват издавания от него вестник “Орханиец”. Първият му брой е отпечатан на 01.01.1927 г., а от 1935 г. е преименуван на “Ботевградски новини”. Вестникът се радвал на солидна читателска подкрепа. В него се списвали местни и световни новини, а също и културни прояви, които будели интереса на местните жители.
Карло Йосифов участвал активно в културния и обществен живот на града. Той членувал в колоездачното и ловно дружество. В спортното дружество “Орханийски юнак” бил избран за секретар-касиер. В края на 20-те години, заедно с председателя на “юнаците”, направил постъпки пред местната община за отпускане на терен за спортно игрище. Такъв бил отреден безвъзмездно, а на него с дарения и доброволен труд построили салон и игрище на дружеството. Карло вземал участие във всички международни прояви на юнаците в Белград, Любляна, Бърно и Прага.
Неговата любознателност го отвежда и в някои европейски столици, където опознава европейската култура. При едно от тези пътешествия той донася в Орхание киномашина, с която в местното читалище са прожектирани немите филми на Чарли Чаплин. Така Карло се оказва живата връзка на малкия град с големия свят. Ценен за делата си от своите съграждани, както и за общителността и приятния си нрав, той често бил търсен за съвет от тях.
Опознал много култури и народи, чех по народност, Карло се отнася с голямо уважение и почит към двама от най-великите български революционери. Тази своя любов той изразява чрез многобройни публикации в издавания от него вестник. Всяка година отпечатва листовки, брошури или малки книги за Ботев по повод годишнината от рождението или смъртта му. Печата спомени за посещението на Левски в Орхание. С голям ентусиазъм участва в преименуването на Орхание в Ботевград. През 1935 г. става инициатор и за построяване на паметник на Христо Ботев. Основава дарителски фонд и първите постъпления са от издадената в печатница “Карло Йосифов” книжка със стихове на революционера.
През 1937 г. е изготвен художественият проект, дело на неговия приятел Иван Христов – художник, скулптор и учител в местната гимназия. След одобрението му бронзовият бюст е отлят във врачанска металолеярна. На 2 юни 1939 г., при тържествена обстановка в града, носещ името на Христо Ботев, паметникът е открит. След словото на кмета, слово произнася и Карло Папоушек. В него той казва: “Считам за свой дълг да поднеса тоя скромен паметник дар на града, в който живея от двадесет години”.
Карло Папоушек не забравя и своя роден град Велико Търново. Със собствени средства той финансира паметника на Васил Левски, изразявайки своето възхищение и преклонение пред неговата саможертва. Отначало паметникът е възложен на скулптора Павел Метеоров. Комисията обаче приема проекта на скулптора Любомир Далчев. Паметникът е открит при голяма тържественост в деня на обесването на Васил Левски през 1948 г.
Всяка година, в деня на трагичната гибел на Апостола Карло идвал в своя роден град и поднасял цветя пред паметника. Неговите съграждани оценяват родолюбивия му жест и през 1948 г. го обявяват за “Почетен гражданин на Велико Търново”.
През 1950 г. той напуска Ботевград. Подарява своята печатница на общината, а част от машините дарява на университета във Варна. Основава фондация за подпомагане на бедни студенти. Последните години от живота му преминават в София, където работи като словослагател в университетската печатница. След тежко боледуване умира на 20 юни 1964 г.
В издадения от неговите близки приятели некролог пише: “Чех, роден в България, той я обикна като своя първа родина и отдаде на нея всичко, на което бе способен. За него дългът към родината и ближния бе смисъл на живота.”
(откъс от книгата на Иван Панайотов “Търновци, прославили България”)