Камерите в “Hell‘s Kitchen България” попречили на Ивайло да разгърне таланта си

Публикувано на пн, 18 май 2020
9827 четения

Самоукият талант от “Hell‘s Kitchen България” (“Кухнята на ада”) – Ивайло Иванов, очаква предложения за нова работа. Горнооряховчанинът не бе пощаден от настъпилата икономическа криза и въпреки достойното си представяне в популярното телевизионно предаване сега поддържа кулинарните си умения единствено вкъщи.
Ивайло Иванов е на 32 години. Роден е във В. Търново, но живее в Г. Оряховица. Учил е в ОУ “Св. св. Кирил и Методий” и СУ “Георги Измирлиев” в железничарския град. Завършва висше икономическо образование във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, където в момента учи задочно педагогика. Колкото и да е странно, предвид завидния му талант в кухнята и повече от 9- годишния му опит като главен готвач в професионалната кухня, единственото му по-сериозно кулинарно обучение е завършен готварски курс във Варна.
Ивайло проявява интерес към готвенето още като дете, а на тънкостите в приготвянето на храната го учи неговата баба. Тя има проблем със зрението, но това не ѝ пречи да предаде готварските си умения на своя внук. Тогава мечтата на Ивайло е да стане актьор, но тя така и не се реализира. Въпреки че се включва в една детска театрална школа, той така и не продължава развитието си в тази насока. Постепенно готвенето се превръща в негово хоби, а впоследствие и в професия. Първоначално Ивайло опитва късмета си, работейки като готвач в различни големи и малки ресторанти в САЩ, Гърция и Германия, но впоследствие решава да се завърне в България. Тук той работи като главен готвач в кухнята на голяма верига магазини, както и топзаведения по българското Черноморие. Преди да стане един от претендентите за голямата награда в Hell’s Kitchen България, той работи повече от 4 години като главен готвач в един от известните хотелски комплекси във Велико Търново.
Идеята за участието му в “Кухнята на ада” е на приятелите на Ивайло, които още от първия сезон на предаването в България постоянно го подканвали да се запише. Въпреки неговото желание наистина да си пробва късмета, той така и не намерил смелост да го направи. Този сезон горнооряховчанинът за малко отново да пропусне срока за кандидатстване, но в последния момент сякаш нещо го подтикнало да подаде документи.
“Един ден се прибрах много късно от работа. Бях толкова уморен, че веднага си легнах. Преди да заспя, включих телефона да прегледам набързо съобщенията си и на екрана ми излезе реклама на Шеф Виктор Ангелов, в която пита: “Ти записа ли се за кастинг?”. Сякаш в някакъв транс аз веднага започнах да попълвам приложения формуляр. Отне ми сигурно повече от 40 минути. В един момент си казах, че ако не успея да подам заявката си за участие още от първия път, въобще няма да правя втори опит. За мой късмет се справих успешно”, спомня си Ивайло. После минават месеци и унесен в работата си той дори забравя за това. Един ден младият мъж получава обаждане, в което му казват, че е първият одобрен кандидат за участие в продукцията и е допуснат до кастингите. Така сред хилядите кандидати горнооряховчанинът се оказва един от избраните.
Отивайки в София, за да започне участието си в телевизионното шоу, Ивайло попада в адската кухня на шеф Виктор Ангелов и в най-оспорваното кулинарно състезание за професионални готвачи в родния ефир. Наред с огромното предизвикателство в надпреварата идва и пълната изолация.
“Беше ми трудно да свикна с изолацията, но от друга страна ми помагаше да се съсредоточа и да мисля само за играта, за предизвикателствата на които сме подложени, за храната, която ще приготвям. Всички участници живеехме заедно. Определено имаше сблъсък на характери и интереси, защото бяхме събрани най-различни типажи”, разказва Ивайло. Споделя, че с великотърновеца Михаил, който също участва в предаването, сега се чуват често и са в приятелски отношения, но за него най-ценното приятелство, което е създал в този формат, е това с Лука. Казва, че най-трудно се е разбирал с Теодор. По отношение на професионализма в кухнята, Ивайло е категоричен, че в предаването са участвали само отлично подготвени готвачи, но неговите фаворити са Цветан и Атанас. Според него те са най-креативните и комплексни играчи. От тях той е научил много нови техники, които ще са му от голяма полза в бъдеще. Що се отнася до шеф Виктор Ангелов, горнооряховчанинът не спестява никакви суперлативи.
“Колкото и да ни се караше и да изискваше от нас, за мен шеф Ангелов е наистина голям професионалист. Той е човек, който си тежи на мястото и има невероятни знания и умения за приготвянето на храната. Неговият ресторант неведнъж е печелил приза “Ресторант на годината” и това няма как да е случайно. Той е много педантичен, искрен и прекрасен човек, който е пример за всеки един от нас”, казва Ивайло.
За участието си в “Hell‘s Kitchen България” Ивайло разказва, че освен с изолацията така и не успял да свикне с многото камери. Те толкова го притеснявали, че се превърнали в главната пречка за разгръщането на целия му потенциал. Понякога толкова се стъписвал, че си забравял микрофона или очилата.
“Краят на участието ми в предаването за мен дойде много неочаквано. Все си мислех, че с шеф Ангелов ще се разделим както го направиха всички останали, но той ме изгони по средата на вечерята. Дори не успях да издам ястието си. Почувствах се някак неловко. За съжаление така и не успях да покажа себе си на сто процента”, споделя Ивайло. За него най-големият урок от “Кухнята на ада” е, че човек трябва да отстоява себе си докрай, без да се влияе от странични фактори. “Другото, което научих, е че не всичко, изглеждащо добре, става за ядене”, допълва през смях колоритният готвач.
Ивайло казва, че от всичко най не обича да готви риба, но това съвсем не означава, че не се справя добре с това. Неговата голяма страст е традиционната българска кухня, която смята за една от най-трудните за приготвяне заради нейната многокомпонентност. Готварските му умения са оценени от съквартирантите му в “Кухнята на ада” и той се превръща в главния готвач в общежитието. Казва, че и досега някои от съквартирантите му продължават да му се обаждат с въпроси как да приготвят нещо, което им е сготвил, докато е бил с тях в общежитието и им е харесало. Едно от нещата, които най-много обича да приготвя и да си хапва, е горнооряховско гърне, а на пържени картофки и крем карамел почти е невъзможно да устои. За визията на своите ястия горнооряховчанинът е събирал впечатления от всички места, на които е бил, а голям опит в това отношение е придобил и в “Hell‘s Kitchen България”. Всякакви кулинарни предавания и интернет сайтовете също са негово постоянно вдъхновение.
За наложеното в България извънредно положение Ивайло разбира, докато е в предаването. Следва предизвикателството да готвят за вкъщи при липсата на клиенти в ресторанта на “Hell‘s Kitchen България”, което първоначално е смятал за тайна задача, с която трябва да се справят като част от предаването. Сериозността на пандемията осъзнава, когато излиза от риалити формата.
“Когато си тръгнах от предаването, беше късно вечерта. Веднага ми дадоха предпазни средства и дезинфектанти, обясниха ми колко е сериозно положението. В първия момент наистина си помислих, че ми правят скрита камера. Така от една изолация попаднах в друга изолация”, разказва Ивайло.
Талантливият готвач споделя, че дните в “Hell‘s Kitchen България” сега много му липсват. Смята, че е успял да изпълни целта, която си е поставил, влизайки в предаването, а именно да изпита себе си и да научи нови неща от световната кухня. Разхождайки се по улиците, той осъзнава, че се е превърнал в популярно лице от екрана, но това понякога му тежи. Ивайло дори не е предполагал, че предаването има толкова почитатели, които с такова вълнение искат да се снимат с него и да разберат повече подробности за формата. Въпреки че откакто е без работа няма къде да показва това, което най-добре умее, талантливият самоук готвач силно се надява скоро да намери своето ново поле за изява.
Николай ВЕНКОВ
сн. Hell‘s Kitchen България

loading...
Пътни строежи - Велико Търново