Камелия от “Фермата” – разговор без табута

Публикувано на чт, 12 ян. 2023
2157 четения

Великотърновката Камелия Кузнецова предизвика широк отзвук с участието си в тв реалитито “Фермата”. В сайтове продължават да излизат всевъзможни “новини”, най-често далеч от истината, на които тя така и не обръща внимание.
Искрена и пряма е в живота и честно признава, че мненията на хора, които не я познават истински, изобщо не ѝ влияят. За нея обаче теми табу няма и именно такова е интервюто ѝ за читателите на “Янтра ДНЕС”.

– Ками, винаги си усмихната, това помага ли ти?
– Да, винаги, защото това е излъчването на човека и е чудесно да бъдеш лъчезарен. От малка съм такава, започнах да работя от 13-годишна да си помагам на мен и на мама. Имаше хора, които ми казваха: не те ли заболя лицето постоянно да се усмихваш? Това ми помогна много в Америка, защото там търсят позитивни и харизматични хора, които работят с удоволствие и настроение.
– Когато хората гледат някого по телевизията, си изграждат някаква непълна представа. Различни ли са Камелия от “Фермата” и истинската Камелия?
– Камелия не е от “Фермата”. Тази представа си я създадоха определени хора, които си седят на дивана и приемат буквално това, което им е казано от екрана. Аз ги наричам “диванни хакери”. Отказах се да обяснявам и да се оправдавам, те си живеят в този свят и е губене на време. “Фермата” е едно шоу предаване, от което продуцентите правят пари, което е нормално. Един приятел ми каза: съжалявам, че си финалист, защото ще се излее много кал върху теб. Първо не му повярвах, защото още не бях свикнала с нагласите в България. Вътре видяха, че не съм човек, на когото могат да налагат мнение или да слагат думи в устата, да им играя по сценарий.
– Сега излизат статии от типа “Камелия се събра с бизнесмен”…
– Аз не ги чета, но това рефлектира върху семейството и най-близките ми хора. “Жълтите” страници са само да събират повече кликове, аз не бих ги нарекла и журналисти, а “жълти хора”, които се опитват да изкарват пари на гърба на обикновените хора. Аз се считам за един абсолютно нормален човек.
– Много твои близки твърдят, че няма грам злоба в теб и се чудят откъде тръгна този имидж?
– Първо, защото не показах емоции в предаването. Не виждах защо трябва да преигравам пред камерата, да плача като останалите. Но хейтът се изля най-вече от съфермери, които засегнах на лична тема. Знаеха, че съм финалист и искаха да ми подлеят вода в социалните мрежи, където имат много последователи. Аз имах огромни положителни очаквания към тези хора. Но се разочаровах и затова съм остра и хаплива. Когато нещо не е правилно, казвам всичко в очите. Но пък избирателно даваха такива моменти, за да ми придадат такъв образ. Разбирам продуцентите, но не и много от моите съфермери. Имам достатъчно приятели, но им бях забранила да пишат коментари в мрежите и да водят дебати. Нямам нужда някой да ме защитава, нито имам нужда страничните хора да ме познават. Не съм влязла във “Фермата” да търся популярност и някакви дивиденти после.
– А защо влезе?
– Заради себе си и моите лични емоции от трудни моменти, които трябваше да преодолея. Няма да крия – това е най-трудният момент в живота ми, развода, който минавам, прибирането в България заради детето ми. Аз си зарязах целия досегашен живот, по-точно той стои “на пауза”.
– Искаше да се предизвикаш или да се освободиш емоционално?
– Бях изпаднала в депресия, породена от човека до мен, който постоянно твърдеше, че не съм достатъчно силна, способна. Единственият у дома пред дъщеря ни, който беше все силен, беше тати… Влязох да покажа на себе си, че аз мога и съм силна, и да покажа на дъщеря си, че мога да ѝ давам пример да постига целите си. Второ, аз винаги съм била в колективен спорт и никога не съм подлагала моите качества на индивидуални качества на изпитание. В хандбала, ако напвиш грешка, друг ще я покрие. Тук разчиташ само на себе си. И не е само до физика, а до вътрешната борба, до психика.
– Спортистите във “Фермата” – ти, Валерия, Калин, си приличахте в поведението си. Че битката е само по времето на битката, но не трябва да се пренася навън…
– Точно така. Излизаш на арената, изиграваш си дуела с хъс, с борбеност, със спортна злоба, но и с уважение към противника. Но след последния сигнал всичко приключва. Който е бил в колективен спорт, знае – не можеш да бъдеш в перфектни отношения с всички, но на терена сте сто процента заедно един за друг. Имаше критики, че подкрепих Радо и Хепи Ванче на дуелите. Но те са от моя отбор и на арената аз трябва да съм зад тях. А като се върнем във фермата, какво мисля за тях е вече съвсем различно нещо. Точно това те не можаха да разберат и ме обявиха за двулична или че не си държа на мнението. Именно спортистите ще ме разберат.
– Отношенията ви с Калин минаха през обрати. Бяхте близки, но той не те подкрепи в дуела и това те нарани…
– С Калин много се уважаваме и като хандбалисти вътре се разбирахме с един поглед. Имахме усета, който се изгражда в колективния спорт. Дали сме приятели навън – да, в добри отношения сме. Но дистанцията (аз живея във В. Търново, а повечето са в София) ме спира да имам по-близки отношения с повечето съфермери.
– Защо Иван ти стана най-близък?
– Много си приличаме по характер. И той е бил предаван в живота си преди, оказа се много лоялен, което аз много ценя в хората. Подкрепяше ме до последно и мислеше повече логично, докато Калин мислеше емоционално. Опитваше се да балансира между конфликтите, които се получиха. С Иван и Ангел имам най-силна връзка, също и с Елена. В нашето забързано ежедневие е много трудно да намериш време за пълноценно общуване, ние едва намираме време за семействата си.
– Аксения беше много интересен цветен образ. Вероятно с нея можехте да намерите повече допирни точки?
– Определено. Проблемът дойде оттам, че когато я приехме в отбора и ѝ дадохме още един шанс след фалстарта, тя просто премина в другия отбор. Това беше предателство, а аз не обичам предателите. Тогава беше преломната точка, защото тъкмо я бяхме приели такава, каквато е. Но точно това нещо не го излъчиха във “Фермата”. Аз съм много критичен човек, здраво съм стъпила на краката си. Когато видя такава кокетка, каквато беше Акси в началото, много я критикувах. Не можеш да отидеш във “Фермата” и да си носиш три вида токчета и 20 вида четки и всяка сутрин да се гримираш по един час. Аз не го разбирах в началото, но с течение на времето започнах да разбирам всички около себе си. Започнах да се опитвам да погледна живота през нейната призма. И я разбрах. За мен тя никога не е била враг, аз се познавам с нея още от втория кастинг и много я харесах. Видях спортното в нея, тя е бивша лекоатлетка.
– Казваш, че си критична към хората. А към себе си самокритична ли си?
– Да, но просто не го афиширам. На много малко хора го споделям. Отчитам си минусите и тефтерчето ми става все по-дълго. Работя върху това и се опитвам да си ги изчистя.
(разговорът с Ками продължава в следващия брой)
Анатоли ПЕТРОВ
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново