Камелия Кузнецова: “По-добре сама, отколкото зле придружена”

Публикувано на пт, 13 ян. 2023
3489 четения

Продължаваме интервюто от миналия брой с великотърновката Камелия Кузнецова, предизвикала широк отзвук с участието си в тв реалитито “Фермата”. С уговорката, че за нея теми табу няма.
– При влизането си каза: във “Фермата” мечтая да се събудя за нов живот и да се влюбя. Май влюбването не става само с желание?
– За новия живот беше определено така, защото Америка ме беше завъртяла в едно ежедневие, в което забравяш за малките, дребни, но важни неща. Хареса ми, че си дойдох в България и се освестих. В Америка всичко е прекрасно, животът там е лесен, красив, чист, подреден, със закони, които се спазват. Лесно привикваш на хубавото и забравяш трудното. А животът в България е труден, страшно много хора мизерстват, икономиката не върви, заплатите са ниски. Когато се прибрах, останах една година без работа и видях как преживяват хората. Чудех се как с 600 лв. заплата можеш да живееш, да плащаш лекарства, сметки… Разбирам защо хората са толкова озлобени и лоши. Вече оценявам цената на живота, оценявам времето. И съм готова да изживея живота си до края малко по-рационално. Там изкарваш много пари, но откъдето дошли – там и отишли…
– Във “Фермата”, поставени в лишение, започнахте да оценявате малките неща, които считаме за даденост. Като лъжица мед например…
– Точно така. И липсата на телефони, да не можеш да се обадиш на хората, които обичаш. Да ги видиш. Наистина съм доволна и щастлива, че това ми се случи, защото ме приземи. Отделно, всички чисто спортни емоции, които ми върнаха примерно желанието да изиграя още един сезон за “Етър-64”.
– Само влюбването май не се получи?
– Просто нямаше в кого. Колкото повече порастваш, толкова повече ти се вдига критерият и е много трудно на една жена 30+ да даде шанс на някого.
– Не ми казвай, че не ти предстои…
– О, надявам се! Надеждата винаги умира последна. Но казвам, че предпочитам да съм сама, отколкото зле придружена.
– Виж какво сме писали за теб през 2008 г.: Камелия директно след мача с “Локо” във Варна смени екипа си с тоалет и замина на абитуриентски бал в Албена…
– Това ни беше последният сезон в “Етър-64”, в който останах изключително разочарована, защото бяхме на много добро ниво, бяхме националки и много нахъсани – аз, Клара Трифонова, Алекс Бурнева, Деси Николова. Това ми беше преломният момент в живота, защото по онова време, ако бяхме станали шампионки, автоматично щяха да ни приемат в НСА. Аз много исках да уча Кинезитерапия и щях да си остана в България. Но водехме с 2:0 победи и ни обърнаха с 2:3, при това играх срещу най-добрите си приятелки. Оставих си екипа.
– А защо в детството се насочи към хандбала?
– Бях художествена гимнастичка три години, оттам съм толкова гъвкава. Започнах с хандбала заради г-жа Генчева, която ми каза: ти си височка, от спортно семейство си. И щом започнах, смятам, че трябва да го изкарам докрай и да бъда най-добра в това, което правя. Сега след 10 г. пауза се завърнах, защото момичетата ми дадоха среда. Хандбалът е “краста”, въпреки че в него няма никакви средства. Но всеки трябва да си знае докога да играе.
– Вече си треньор и на деца. Харесва ли ти?
– Много! Защото можеш да предадеш знанията и опита, които си натрупал през годините. Ако не го направим, ще прекъснем връзката в поколенията. Никога не съм мислила, че мога да стана треньор, защото не можех да общувам с деца. Но след като станах майка, детето ми ме научи на много търпение и правилен подход. Имам чудесна комуникация с децата сега. Доволна съм, че двете със Саша Замишляк работим с децата, защото двете имаме различен подход и те гледат да попият най-доброто от двете. Това много ме зарежда, особено като видя желанието, с което идват.
– Малцина знаят, че си и съдия по хандбал…
– Аз съм съдия още преди да отида в САЩ, с Клара Трифонова изкарахме семинар. Свирехме мачове на деца. Съдийството ми харесва, защото, когато си едновременно и съдия, и треньор можеш да обясниш на децата от двете страни идеологията на хандбала. Смятам да продължа със съдийството занапред и да се развивам.
– Защо отиде в Америка, това изведнъж ли дойде?
– Учехме “Туризъм” във ВТУ, когато отидохме на лятна бригада в САЩ, не знаех езика. Останах очарована от тяхното ресторантьорство и хотелиерство, в следващите години отново ходихме. Хората ни промотираха, предложиха ни договори занапред. Там трудът ти се цени и хората оценяват желанието ти за работа. Хареса ми и през 2013 г. реших да не се връщам обратно. Исках да уча там в университет, но моят адвокат ми обърка документацията за визата при попълването и изведнъж останах нелегална. Трябваше или да се върна, или да остана нелегално. Две години работех така, после срещнах мъжа си. Роди ми се дъщеря, което е най-голямото щастие за една жена.
– Не е ли необичайно за една жена да кандидатства във военновъздушните сили?
– Липсваше ми спортът, движението. В армията имаш тренировки, здравословен начин на живот и дори ти плащат за това. Дават ти професия. В САЩ това, че носиш униформа, не означава, че ще бъдеш професионален убиец. Професиите варират от икономист до портиер, фитнес инструктор, инженер… След 20 г. в системата можеш да се пенсионираш. Видях го като отлична опция за мен и ме приеха. Още не съм се отказала от това, но първо трябва да ми приключи разводът.
– Какво ти харесва в Америка и какво – не?
– Повечето неща ми харесват. Не ми харесва само възможността всеки да притежава оръжие, както и здравната система, защото там осигуровките са много скъпи. Но икономиката им е много добра, това е страната на неограничените възможности. Ако искаш да работиш – нямаш проблем и ще си доволен и спокоен за живота си. Харесва ми колко е чисто и подредено. За хората, които спазват реда и законите, всичко е супер.
– С “Фермата” придоби популярност, усещаш ли двете страни на това?
– О, това ще е от ден до пладне. Изобщо не държа на популярността, правя го заради себе си. Занапред бих се записала за участие в американския “Сървайвър”.
– Приемаш ли се за индивидуалист?
– По-скоро не. Такава бях, преди да стана майка, после започнах да поставям всички около себе си преди мен. Искам първо те да са добре. Приемам се за човек здраво стъпил на земята.
– Как се виждаш след 5 години – с мъж до себе си, с още едно дете?
– Смятам да живея в България от 15 септември до 24 май (когато е учебната година на дъщеря ми), а лятото да съм в Америка. А за другите неща въобще не мога да кажа, надявам се, но не смея да го изрека на глас. Както казва моят съфермер Яни, когото много уважавам: щастието обича тишината.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново