Калина Атанасова събра в книга проучването си за средновековния български костюм

Своите 13-годишни проучвания, свързани със средновековния български костюм, е събрала в книга художничката Калина Атанасова от Варна. В нея тя представя аристократичните мъжки, женски и детски облекла, както и дрехите на обикновените хора. В луксозното издание са включени гpaфични cxeми нa тоалети от Средновековието, изобразени върху стенописите на различни църкви от Балканите, както и на одеждите, открити при археологически разкопки в България. Книгата е обогатена и с материални реконструкции на облекла, които Калина е шила. Рецензент на изданието е д-р Иван Чокоев, който ръководи Лабораторията за реставрация и консервация в търновския музей. Той е и най-добрият специалист у нас по реставрация на тъкани.
Калина обяснява, че шиенето на дрехи по средновековни модели спада към т.нар. експериментална археология и е новаторско за страната, тъй като се практикува основно от нея самата и няколко клуба за исторически възстановки. Според нея създаването на един такъв костюм е проверка за неговата функционалност и доказва дали то е било използвано в ежедневието, или е изработено в миналото само за официални поводи. Това е нещо много характерно за болярските и владетелските костюми във Второто българско царство.
Калина определя себе си като графичен дизайнер по професия, художник по образование и илюстратор по призвание. Завършила е изобразително изкуство във Великотърновския университет в класа на проф. Мотко Бумов. С възстановка на облекла се занимава от 2004 г. “Интересът ми се породи, когато се запознах с един чешки клуб, който представяше жива история. Направи ми впечатление как представят пълна картина на средновековния живот – от дрехите през приборите за хранене, леглата до палатките. Дори храната си приготвяха на огън. Когато човек влезе в лагера им, наистина се връща назад във времето. Тогава реших да направя нещо такова, само че с българската история”, разказва художничката.
Така заедно с още петима свои приятели създават във Варна клуб, в който се събрат хора с различни професии, но с истински интерес към културата и бита от нашето минало. “Когато започнахме да се занимаваме по-задълбочено, установихме, че няма почти никакви сведения как са изглеждали средновековните костюми. Особено болярските, градските и селски носии. Намерихме само една книга по темата от 1974 г. Това ме запали и започнах много активно да работя в тази посока съвсем специализирано. За царските одежди сме учили, че повтарят до голяма степен облеклата, носени от висшата прослойка във Византия. Има и повече информация, затова не са ми толкова интересни. При тях я няма тръпката на откривателството”, признава Калина.
По думите ѝ най-много информация като веществени доказателства има за българския костюм от XIV век. Това е период на разцвет на българската държава, времето на тертеровци и на шишмановци. “Тогава облеклото е изключително пищно, тъй като има възход на технологиите се появяват сложни платове и бижута. Освен това по същото време България води активна търговия с всички останали държави в Европа, а и не само. В Търново например са намирани китайски коприни, а в Силистра апликации за колан, изработени в Германия. Нашите търговци контактуват с цял свят, а в резултат на това дрехите са изключително пищни и красиви, с много детайли по тях. Дори обикновените хора тогава могат да си позволят да изглеждат добре. Пример за това е, че в некрополи на малки селища също са намирани златна и сребърна сърма, сребърни бижута и др.”, обяснява реконструкторката.
И тогава богатите диктуват модните тенденции в българското царство. Има данни и за наличието на западноевропейска мода по нашите земи. “Разполагаме с изображение на болярин, който е облечен като бургудски благородник например. Това явно е модна тенденция, тъй като Бургундия е далеч от България. Има силно влияние и от страна на куманите. До XIII век те започват трайно да се заселват по българските земи и стават част от военната аристокрация. Така елементи от техните дрехи също са включени в българския костюм. Има и силно византийско влияние, тъй като нашите царе се опитват да докажат, че са достойни съперници на Византийската империя”, твърди Калина Атанасова. По думите ѝ част от церемониала заедно с дрехите, дрес кода и правилата за поведение в царския двор директно се копират от Византия.
Златина ДИМИТРОВА, сн. Бранимир БОНЕВ