Иван Панайотов иска да възроди спомена за забравени бележити търновци

Историкът Иван Панайотов – Джовани, който е и бивш заместник-кмет на Велико Търново, има желание да възроди спомена за бележитите търновци. За целта той е започнал да пише книга, в която разказва за световноизвестни старостоличани, които за голяма част от съвременните ни съграждани са напълно непознати. Панайотов предлага на запазените им родни домове или на местата, свързани с тях, да бъдат поставени информационни табели.
“Този град е дал много на България. Оттук са произлезли световни музикални звезди и артисти, висши военни, научни работници, министри и много други личности, които на практика са управлявали страната ни и са допринесли много за прославата на В. Търново и България по света. За тези бележити търновци голяма част от днешните ни съграждани дори не са чували”, казва Джовани. “Патриотичното възпитание много липсва на младите хора. Семейството и училището имат основна роля за това, но до определена степен държавата и местната власт също трябва да имат ясна визия по въпроса”, добавя той и дава няколко примера за изпадналите в забвение заслужили боляри.
На централната улица във В. Търново, точно срещу сградата на театъра, е къщата на двама световноизвестни оперни певци – братята Спас Венков и Венко Венкови. Те са носители на най-високата титла за оперни изпълнители – “Камерзингер на Австрия”.
Спас Венков е роден на 23 септември 1928 г. във В. Търново. Той е всестранно развита личност. Играл е волейбол, баскетбол, шах, при това с успех. Малцина знаят, че още като ученик през 1943-1944 г. бъдещият оперен певец създава първия в старата столица баскетболен отбор. По-късно тимът приема името “Етър” и печели редица успехи. В периода 1945-1960 г. той е сред първите пет най-добри отбора на страната. Венков свири на цигулка, китара и виолончело. Работи като правист. При създаването на търновската оперета започва и да пее. Големият му музикален талант, природна интелигентност и дарбата на певец през 1963 г. го отвеждат в Русенската опера, а по-късно заминава за бившата ГДР. Големият му пробив е през 1975 г. като Тристан във Вагнеровата опера “Тристан и Изолда”. Следват ангажименти на фестивала в Байройт, в Берлинската опера, в Метрополитън и на други престижни сцени. Пял е във всички значими оперни театри, с изключение на австралийските. Носител е на редица престижни награди.
Братът на Спас – Венко Венков, също е един от големите световни оперни гласове. По време на Втората световна война следва финанси във Виена. По препоръка на наши оперни певци на 19-годишна възраст започва да учи оперно пеене там. За година и половина вече има школуван глас и няколко оперни партии. При представянето му на главния диригент на Виенската държавна опера му предлагат договор. Назначен е за редовен солист на театъра с най-високата заплата за онова време. През 1946 г. получава австрийско поданство. Това става след извънредно заседание на австрийското правителство, специално свикано за това. Така Венко Венков продължава да жъне нови успехи на сцената в Австрия. Според историка на Виенската държавна опера Марсел Прави това е най-младият тенор, стъпил на нейната сцена, когато е само на 20 години. През 1952 г. на премиерата на “Турандот” на откритата сцена на Арена ди Верона по негова молба е издигнат българският трибагреник. На смъртния му одър го посещава лично президентът на Австрия, за да му връчи най-големия орден за култура в страната.
Друга именита оперна певица и актриса е търновката Тодорка Бонева, известна по света с артистичния си псевдоним Дорита Бонева. Родена е на 2 януари 1912 г. Още като дете заминава със семейството си в Унгария. Завършва музикално училище с цигулка и консерваторията с оперно пеене. Започва да пее в оперите в Австрия, Германия, Унгария. Има роли в 5 филма. Част от единия, носещ заглавието “Унгарска рапсодия”, се снима и в Търново. След края на Втората световна война емигрира в Латинска Америка, след което се връща отново в Европа. Предполага се, че намира смъртта си във Виена.
Васил Иванов е роден в Търново на 10 февруари 1897 г. и е определен като една от най-значимите фигури в съвременната керамика. “Баща му е музикант в градския военен оркестър. Заминават във Варна, където Васил завършва рисувалното училище. През 1922 г. заминава за Франция да си търси късмета. Започва да работи като бояджия, хамалин и какъв ли още не. Жени се за еврейка, чийто баща наричат Краля на кристала. Зет е на световноизвестния фотограф Артър Сас, който прави култовата снимка на изплезения Айнщайн. По-късно се жени втори път. Впоследствие започва да се занимава с керамика и става толкова добър в това, че го наричат “Пикасо в керамиката”, разказва Иван Панайотов. Признават го за “първия експресионист” в изкуство, свързано и с предмети от бита. Следват изложби по цял свят. След смъртта му неговата съпруга превръща дома им в музей. Васил Иванов е погребан в двора на къщата си във френския град Ла Борн, като приживе той сам изработва надгробния си паметник. Ежегодно музеят се посещава от над 300 хил. човека, като дори не работи целогодишно. След неговата смърт през 1973 г. пещта не е запалвана. Поради своята уникалност тя е включена в инвентарния списък с исторически паметници на Франция.
“Ето за такива търновци става въпрос. Тъжно е, че по света те са получили признание, а в родния им град хората дори не подозират, че някога са съществували”, споделя с огорчение Иван Панайотов. Точно затова той има голямото желание да се заговори за тези личности и да се почетат подобаващо. Според него като културна и историческа столица градът заслужава това.
Николай ВЕНКОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ