Години наред една от емблематичните сгради в старата столица – “Интерхотел В. Търново”, тъне в забвение и разруха. За съжаление, легендарният хотел умира заедно с някогашната си слава, а възможността за спасяването му става все по-малка. За възстановяването му са необходими милиони, но е трудно да се прогнозира за колко време може да се възвърне подобна инвестиция. Според хора от туристическия бранш единственият шанс за този хотел е да бъде поет от голяма туроператорска компания, както в златните му години, когато е бил с целогодишна заетост. Засега обаче подобен интерес няма…
Изгpaждaнeтo нa най-големия хотел в региона не билo никак лecнa зaдaча. Работата по него започва oщe пpeз 1967 г., нo минaвaт цeли 14 гoдини, пpeди дa бъдe завършен. Първоначално хотелът започва да се строи от “Балкантурист”, който приоритетно пренасочвал средства към други хотели, а новият търпеливо чакал да бъде довършен. В крайна сметка хотелът е открит на 17 юни 1981 г. в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава.
Изграден е по проект на известния български архитект Никола Николов. В своя сборник “Размисли за архитектурата” арх. Николов пише: “За този обект се захванах, без много да му мисля. Увлече ме. Когато разбрах, че е трудна задача поради теренна обстановка от околна застройка и дървесна растителност по поречието на живописно оплетената Янтра, беше твърде късно да се връщам назад. Голямата денивелация на терена е с разлика в нивата около двадесет метра по поречието на р. Янтра и по цялата дължина на парцела. На всичкото отгоре и скален масив с варовиков произход. Районът е свлачищен, както трите свлачища в района на халите. Внимателно замислените пространства налагаше да се проучат и настанят така, че да не едреят, и пространственото решение да се търси не във височина, а надлъжно. На преден план сполучливо се притиснах с живописно разчленени обеми до брега на реката. Възможности за възприятието на реката и архитектурната панорама на В. Търново проектирах с дворовете, тераси и оригиналните балкони на стаите”, пише арх. Николов. По интересен начин архитектът е интегрирал в елементите на архитектурата на сградата интерпретацията на обърнати керемиди. Дело на арх. Николов е и бившата резиденция на Тодор Живков в Арбанаси, завършена на 17 октомври 1975 г. Името му се свързва и с всички архитектурни проекти на обществените сгради в центъра на В. Търново, строени през 70-те и 80-те години на миналия век. За новия облик на старата столица той работи още от 1957 г. като член на екипа на “Главпроект” – София.
На откриването на луксозния хотел присъства държавният глава Тодор Живков, който посреща дипломатическия корпус. За събитието е подготвена грандиозна програма с участието на десетки естрадни изпълнители. Първият директор на Интерхотела е Кольо Дамянов, назначен година преди официалното му откриване. А параметрите на хотела са повече от внушителни – 205 стаи, включително голям и малък апартамент, два ресторанта и пет конферентни зали. Всичко е замислено така, че почиващите в хотела да не бъдат притеснявани от персонала. Било забранено камериерките да се засичат с гостите, разказват хора, които дълги години са работили в луксозния за времето си хотел. Основни правила били освен високото ниво на обслужване, сигурността и спокойствието, което трябвало да гарантират на своите гости. А такива не липсвали. В хотела отсядали както представители на родния елит, така и туристи от цял свят. Служителите в него достигали до над 240 души, а мястото се оказва школа за голяма част от тях, които след това продължават в сферата на туризма. Едно от последните големи събития в легендарния хотел е отпразнуването на Милениума – 2000 година, когато са продадени 570 куверта, припомнят запознати с грандиозното събитие.
След приватизацията “Грандхотел В. Търново” заедно с бившата резиденция на Тодор Живков в Арбанаси стават собственост на Илия Павлов чрез компанията “Мултигруп”. След убийството на Павлов започва и залезът на хотела и резиденцията. По-късно хотелът е закупен от ловешкия бизнесмен Георги Георгиев, който обявява намеренията си за сериозни инвестиции, което обаче не се случва. През 2010 г. хотелът е заложен в КТБ за 19,5 млн. лв. През 2014 г. частен съдебен изпълнител го обявява за публична продан и едва тогава собственикът започва да обслужва задълженията си, а продажбата е спряна. Две години по-късно е направен нов опит за продажба на обекта от друг частен съдия-изпълнител за 17,7 млн. лв.
От октомври 2015 г. “Интерхотел В. Търново” е собственост на акционерното дружество “Интерхотели” АД с адрес в Плевен, което по-късно беше обявено в неплатежоспособност. През февруари 2020 г. синдикът на дружеството обяви хотела за продажба за сумата от близо 25 млн. лв. Тогава така и не се явиха купувачи. През октомври 2022 г. се проведе втора продан чрез пряко договаряне, като посочената сума бе близо 12 млн. лв. за поземления имот с площ от 14 506 кв.м и цялата построена върху него масивна сграда, чиято обща застроена площ е 4900 кв.м, състояща се от четири блока и нощен бар, както и гаражи извън основната сграда. В съобщението изрично бе посочено, че движимите вещи, находящи се в имота, така както са описани в протоколи за опис на движимо имущество от 04.03.2021 г. по изпълнителни дела, са предмет на принудително изпълнение. Междувременно преди две години се наложи частна охранителна фирма да пази хотела, след като стана ясно, че е имало посегателства върху имуществото.
И докато в другите държави емблематичните за всеки град сгради стават все по-скъпи и в тях се инвестират средства, то у нас почти всичко се разминава с нормалните демокрации и историята на този хотел е поредното доказателство за това. А каква ще е съдбата на Интерхотела все още не е ясно. Няма яснота и колко средства са необходими, за да се върне някогашният му блясък.
Весела БАЙЧЕВА
сн. архив