Илиян Николов е роден на 20 юли 1946 г. (Илинден) във В. Търново. Следвайки старата българска традиция, родените в деня на светеца да носят неговото име, родителите му го кръщават Илиян. Растял като буйно и палаво дете с любопитство към света и околните. Дядо му по майчина линия Илия му разказвал за битки и победи на българите, за миналото на старата столица. Така още от дете Илиян бил възпитаван в дух на обич към рода и всичко българско.
Средното си образование получава в “ПГСАГ “Ангел Попов” във В. Търново. След това завършва машинно инженерство във ВМИ в София и икономика във Висшия икономически институт. Още като студент заема ръководна длъжност в рудник “Върба”, близо до Мадан.
Едва двадесет и три годишен Илиян Николов става икономически директор на шивашко предприятие “Деньо Георгиев” в родния си град. В продължение на десет години работи като научен сътрудник във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. През 1981 г., след четиригодишен труд той представя дисертация в СУ “Св. Климент Охридски” на тема “Оръдията на труда и научно-техническата революция”. Това е научен труд, изпреварил епохата си. В него се разглеждат информационните технологии като оръдие на труда, които дават ново виждане за развитието на обществото. Илиян Николов е един от първите в България, разбрал същността на информацията като бъдеще на човечеството. Още тогава той говори, че ще дойде време, когато всеки ще притежава компютър и ще може чрез него да осъществява различни операции. За времето си това е било възприемано като фантазия.
На 8 януари 1990 г. Илиян става “Научен сътрудник” – I степен. По негова инициатива, с решение на Академичния съвет на Великотърновския университет, към университета се създава нов отдел “Математика и информатика”. Той защитава идеята, че бъдещето е на компютрите и за целта е необходимо да се обучат кадри. Убеден е в идването на новите технологии и в създаването на ново, информационно общество.
Николов става икономически директор на Института за системи и телеобработка. Научните си знания успешно съчетава и със спортните си изяви. Още като ученик, той става един от голмайсторите на младежкия отбор на “Етър”. С отбора по тенис на маса заема трето място на Републиканското първенство за юноши и девойки, а през 1979 г. създава клуб по спортен бридж и е един от активните участници в него.
Три години Илиян е директор на Института за системи и телеобработки. Натрупаният опит от работа в реални икономически условия и участието му в научни разработки му позволяват да се утвърди като един от ръководителите на центъра за изследване на научно-техническата информация. Малко след това той става директор на Стопанско дружество “Академик” към БАН. То обединява няколко института, които разработват и внедряват екологични програми.
Илиян Николов е голям ценител на природата и радетел за нейното запазване. През 1990 г. създава Първа частна академия, която обединява 30 научни работници. Тя осъществява няколко научни проекта. Въпреки тежката икономическа ситуация, на 15 април 1994 г. той учредява сдружение “Екологична Стара планина” и става негов изпълнителен директор. В обединението се включват 33 общини и то става най-голямото общинско сдружение в страната. През годините то успява да създаде и реализира десетки проекти за подпомагане на населените места от района на Стара планина при решаването на екологичните им проблеми. През следващата 1995 г. Илиян Николов става учредител на Българската асоциация за селски и екотуризъм ПАСЕ. Искрената си и голяма любов към България, идеите си за развитие на екологията в страната и непримиримостта си към абсурдите в икономиката Илиян отразява в над 100 публикации в страната и чужбина.
Като човек, който вярва в историческата предопределеност на Велико Търново, през 1990 г. Илиян Николов инициира подписка и осъществява идеята, Седмото велико народно събрание да се проведе в старата столица, стремейки се да утвърди родния си град в съвремието. В началото на прехода той е избран за общински съветник в Община Велико Търново. Виждайки недъзите на новото общество, той решава да се включи в политиката. През 1995 г. основава “Българска национална екологична партия Велико Търново”. Икономическите познания, политическите прозрения и безграничната му любов към родината и българския народ стават причина Илиян да се включи в борбата за президент през 1996 г.
В личния си живот той е баща на трима сина, които възпитава в любов към всичко българско. Отнася се с тях като с големи хора. Учи ги и ги съветва как да преодоляват трудностите и да се държат в живота. Той обича своя род и често го събира. В спомените на всички, които са контактували с него, той ще остане като човек общественик, патриот с творчески дух и пазител на родовата памет.
Значителна част от своя живот Илиян посвещава и на фолклорните музикални изкуства. В историята той ще остане като създател на фестивал № 1 в Европа за традиционни народни изкуства Старопланински събор “Балканфолк”, първото издание, на който се провежда на 6 май 1998 г. на паметника “Асеневци” във В. Търново. Основната цел на фестивала е да се запазят традиционните народни обичаи. Според Илиян в българския фолклор е закодирана енергията и градивната сила на българина.
След големия успех на фестивала някои телевизии започват да включват в програмите си и български фолклор. Ежегодно във фестивала вземат участие от 7000 до 15 000 танцьори и музиканти, певци от всички етнографски области в България. За 16 издания на събора, на негови сцени изява са имали 160 000 наши изпълнители и участници от 20 европейски държави. За Илиян Николов един от участниците казва: “Той обичаше събора и не спираше да изказва възхищението си от сплотеността и борбения дух на българския народ”.
Въпреки трудностите, Старопланински събор “Балкан фолк” се утвърждава като най-голям празник на традиционните народни изкуства в България, както и в Европа. Радостно е, че в събора вземат участие много деца, които продължават българската традиция. Илиян Николов продължава да се бори за развитието и утвърждаването на старата българска столица като европейски културен и туристически център. Тази негова идея изпреварва с десетилетие кандидатурата на Велико Търново за “Европейска столица на културата” през 2019 г.
Нарастващият международен имидж на събора “Балкан фолк” позволи той да се разрасне и превърне в “Евро фолк”. Благодарение на това се провеждат пет международни фестивала – в Сърбия, Гърция, Черна гора, Кипър и Русия. Тези фолклорни празници имат за цел да съхранят духовните богатства на народите. За близо десет години в “Евро фолк” са участвали много чуждестранни състави от Бразилия, САЩ, Канада, Русия, Гърция, Хърватска, Индия, Малайзия, Англия, Чехия и други страни.
Сред фестивалите на музикалните празници “Евро фолк” са и четирите международни фестивала за фолклор, класически песни, индивидуални изпълнители и православни песнопения, както и фестивал за телевизионни продукти. Черноморски събор “Евро фолк” се провежда в Царево, Приморско и Китен.
Международният фестивал “Евро фолк” активно участва в учредяването и утвърждаването на европейската асоциация на европейските фестивали ЕАФ и световната асоциация ITA. По идея на Илиян Николов към музикалните празници “Евро фолк” се организират и четири шампионата: 1. Национален шампионат за народни изкуства във В. Търново, 2. Балкански шампионат, 3. Европейски шампионат в Италия, 4. Световен шампионат “Евро фолк” в Несебър, Слънчев бряг, Поморие и Бургас. През 2010 г. шампионатите получават подкрепа от ЮНЕСКО. Днес в европейската асоциация ЕАФ членуват 90 международни фестивала от цял свят.
Илиян Николов имаше щастието да получи признателност и висока оценка за дейността си приживе. По лична препоръка на кмета на Москва Юрий Лужков Старопланински събор “Балкан фолк” два пъти взема участие с творческия колектив на Московския държавен историко-етнографски театър.
Международният фестивал за традиционни народни изкуства, състоял се в Русия, е открит с приветствено слово на световноизвестния руски актьор, режисьор и сценарист Никита Михалков. По решение на общинския съвет на град Порто, Португалия, на Илиян Николов е присъден почетния знак на града.
Илиян Николов създава над 6 000 телевизионни филма, които се излъчват на всички континенти. През 2003 г., по случай 125 г. от освобождението на страната ни, той написва сценария за филма “Памят”. Филмът е подарен на руския президент Путин при посещението му в България и на връх Шипка. Излъчен е по руската телевизия.
Едно от големите постижения на Николов в отговор на съвременните информационни технологии е световната интернет телевизия Еврофолк, която през 2006 г. излъчва 24 часа фолклорни програми. Той е автор и водещ на предаването “Богатствата на България”.
След тежко боледуване Илиян Николов умира на 16 март 2012 г. Шестнадесетото издание на “Евро фолк” е проведено в негова памет и е учредена награда на негово име. Фолклорната академия през 2013 г. промотира биографичен филм за неговата дейност.
Той беше българин със силно чувство за справедливост. Личност със смели мечти и силен характер, Илиян имаше голямо сърце и обич към всички. Никога не спря да вярва в своя народ. Завеща на българите своята кауза: да се съхраняват традициите за поколенията. Венец на неговата половинвековна дейност е Световният шампионат по фолклор “World Folk 2011”. За него той казва: “Поднасям го в дар на народите и хората, които обичат фолклора”.
През 2014 г. инициативен комитет на Световната и Европейската асоциация на фестивалите и на Балканската фолклорна асоциация поде подписка за издигане на паметник на големия българин и родолюбец от Велико Търново – Илиян Николов. В инициативата се включват над 3000 участници и състави от страната и чужбина.
На 21 май 2016 г., в тържествена обстановка в алеята на творците във Велико Търново, бе открит бюст-паметник на Илиян Николов. Специално за откриването му присъства генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова. На паметника, дело на скулптора Иван Николов, проф. Константин Денев и арх. Лалев, са поставени думите на Илиян Николов: “Зад нас е паметта на предците ни, пред нас са очите на децата ни”.
(откъс от книгата на Иван Панайотов “Търновци, прославили България”)