Иконографът Пенка Камбурова иска да възроди забравените български храмове

Публикувано на ср, 10 февр. 2021
722 четения

Иконографът Пенка Камбурова от Велико Търново е творец с лична кауза, насочена към възраждане на забравените български храмове. Идеята ѝ е да привлече вниманието на обществеността към онези свети места, пазещи дълбоката вяра и надеждата на хората. Талантливата дама мечтае чрез своя личен пример, дарявайки икони, да постави началото на благородната кауза. Пенка разказва, че в годината, в която умира патриарх Максим, научава от своята баба, че когато била дете, е получила неговата благословия. Това се случило на празника на Троянския манастир и въпреки че били назад сред тълпата миряни, патриарх Максим се доближил до Пенка и казал, че тя ще се занимава с божи дела. И макар да не помни тази случка, нещата при нея лека-полека поемат в тази насока. През 2001 г. завършва средното си образование с профил “Иконопис” към СУ “Вичо Грънчаров” в родния си град Горна Оряховица. Пет години по-късно защитава специалността “Иконография” към Православния богословски факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. През 2008 г., отново там, придобива квалификация за учител по изобразително изкуство.
В работата си Пенка Камбурова се придържа към технологията на старите майстори и спазва канона на Българската православна църква. “С годините иконописът стана част от живота ми и натрупаният опит, който събрах, ме научи, че иконата е благословия, посредник между човек и Бог. Иконата е място, където се срещат времето и безвремието, а в истинската вяра се раждат чудеса”, казва Пенка Камбурова. Зад гърба си има участия в общи изложби в България, а нейни икони са притежание на частни колекционери в страната, САЩ, Австрия, ЮАР, Франция, Германия, Бразилия и др.
“Когато натрупах достатъчно опит, осъзнах, че трябва да дам личен пример и затова създадох каузата “Нека възродим забравените храмове на България”. Идеята на тази инициатива е веднъж годишно безвъзмездно да дарявам една икона, зографисана от мен, на малка българска църква или параклис. Към всяко кметство на съответния храм ще бъде открита дарителска сметка за нуждите на светата обител”, споделя Пенка Камбурова. Искала да направи първото дарение още през май миналата година, но заради пандемията стартът на инициативата е отложен за тази пролет. А първото място, което е избрала, е храмът “Свети Георги Победоносец” в село Исперихово, община Брацигово. Казва, че каузата сама я насочва към мястото. Преди година, пиейки кафе със своя близка приятелка, споделя за идеята си, макар дотогава все още да не е избрала къде да дари икона. Тогава жената ѝ разказва за родното си село Исперихово. Малко по-късно Пенка Камбурова попада на телевизионен репортаж за вълната на съпричастност на местните хора в Исперихово, които се обединяват в помощ на семейство, чиято овцеферма е пострадала при пожар. Впечатлена от постъпката на хората, решава да дари своя икона точно на Гергьовден на новоизградения параклис в селото, където и до днес се спазват старите български традиции.
Второто дарение на икона е за храма “Свети Георги” в село Балабанско. В селцето, намиращо се в община Троян, живеят едва стотина души, които преди години се обединяват, за да изградят параклис. Съграждането му стартира през 2002 г., а мястото, на което се издига, е дарено от две сестри. Сериозна заслуга да започне строителството има бившата кметица на селото Невена Балабанова, а наследилият я на поста Минко Влаховски продължава делото със същия ентусиазъм и усилия. За съжаление кметският наместник си отива от този свят малко преди откриването на храма. В зографисването на параклиса участва и Пенка Камбурова, която е дълбоко свързана с Балабанско. Казва, че едни от най-важните неща в живота ѝ стават именно в селото. “Моята баба е от Балабанско и то е много скъпо за мен. В селото живеят може би най-уникалните хора, а храмът е съграден изцяло от дарения. Бях свидетел как 93-годишен дядо пусна цялата си пенсия в кутията. Аз го попитах как ще изкара до следващата пенсия, а той отговори – на мен ми стига това, което имам в градината, искам да видя храм”, разказва още Пенка Камбурова. И тъй като е работила съвместно с покойния кмет Минчо Влаховски, решава да дари на храма икона на свети Мина.
Надява се с проекта за възраждане на храмовете у нас те да бъдат популяризирани, като към всяко кметство ще има сметки, в които да се събират средства единствено и само за довършването им. “С времето съм се убедила, че във всеки един храм има какво да се направи по него и парите никога не стигат. Особено в малките населени места, в които всяко едно нещо е направено с огромното желание на хората и само от дарения”, допълва иконографката.
Според нея времето, в което живеем, и пандемията е оставила своя отпечатък върху всеки един от нас. “Никой не беше готов за такъв обрат, защото много от нас са забравили, че не сме вечни и безсмъртни. Страхът от смъртта е зад всеки ъгъл. Много бързо осъзнаваш колко е ценна свободата, любовта на близките ти и здравето, които си смятал за даденост. Започваш да мислиш за това какво ще остане след теб един ден и дали е достатъчно. Тогава ти е нужна вярата – тази, която много хора забравиха някъде в дъното на душата си”, споделя Пенка Камбурова. Вярва, че въпреки трудностите и промените, които настъпиха през изминалата година, трябва да гледаме напред и да последваме мечтите си, за да остане нещо след нас.
Весела БАЙЧЕВА, сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново