Хотел “цар Борис” е бил най-предпочитаното място за търновската бохема в началото на XX век. Неговата любопитна история е описана в отделна глава в книгата на историка Катя Митова-Ганева “Спомень за Търново”.
Хотел “Цар Борис” е построен от известния майстор Стоян, бащата на бележития търновец Цаньо Герганов. Собственици на сградата са били братята Панайот и Янко Шопови. В спомените на майстора е записано: “С настъпването на строителния сезон през 1894 година започна се строежът на нов дюген и къща на братя Шопови на ул. “Дервенто” (днес “Опълченска”) в Търново”.
След завършването на зданието единият от братята (Панайот) почива. Янко Шопов бил известен с бохемския си нрав, почти пропил имуществото и заедно с наследниците на брат си продали хотела на “касапина” Станю Събев от Търново. Той от своя страна го продал през 1919 година срещу 140 000 лева на Стефан Мерджанов. С новия собственик започва нова ера в историята на този забележителен хотел, носещ първоначално името “Борис”, а по-късно – “Цар Борис III” . Тази внушителна за времето си сграда е по проект на майстор Стоян и носи датата 20 септември 1894 година. Планът е заверен от тогавашния градски инженер Егер и от окръжния инспектор Биласки на 6 октомври 1894 година.
При първоначалния си вид сградата е откъм река Янтра на три етажа, а от към улицата – на два. Дяланият камък, каменните колони и сводът, двата красиви балкона я правят интересна в архитектурно отношение сграда и до днес.
По запазените сведения от 1903 година е доказан много добрият доход на хотела и ресторанта. В хотела са отсядали италианци и белгийци, които са били ангажирани в строежа на железопътната линия Русе – Велико Търново, завършена и открита в края на 1900 година. Доброто материално положение довело до разширение на сградата. Изграден е нов мансарден етаж, а покривът е облицован с неизвестната до тогава специална поцинкована ламарина.
Предприемчивият Стефан Мерджанов прави още едно подобрение – изгражда прочутата просторна тераса откъм реката с изглед към вълшебната гледка към старинните Царевец и Трапезица. През 1938 година се прави допълнително железобетонно укрепление.
В хотела работели 27-28 души – готвачи, сервитьори, камериерки за 40-те легла в хотела. Царяла безупречна хигиена и ред. В него на два пъти е посрещан маршал Толбухин, четем в “Спомень за Търново”.
Ресторантът на хотел “Борис III” винаги разполагал с чудесно меню – постно и местно, прясно, изискано приготвено, затова никога не се оплаквал от липса на клиенти. Най-привлекателно било там на Нова година и на сватби. За доброто настроение свирел оркестър “Лира”. Оркестрантите имали специална униформа и свирели на закупените от Мерджанов саксофон, цигулка, ударни инструменти, чело и пиано. В репертоара била лежерна музика, изпълнявали и поръчки на клиентите.
На Нова година, преди да “удари дванадесетият час”, се сервирали прочутите палачинки фламбе. Приготвяли се от дебел слой разбити яйца, пълни с домашно вишнево сладко. Загасвало се осветлението, черупки, пълни с ром, се запалвали и така се сервирал “патентованият” сладкиш фламбе заедно с шампанско.
Здравка МАСЛЯНКОВА
и архив