Горски горен Тръмбеш – малкото голямо село на българския дух

Публикувано на вт, 8 Ное. 2022
1057 четения

Кметът Николай Йорданов при паметника на Петър Комитата.

“При бай Димо” е място за срещи и раздумки.

Църквата в Горски горен Тръмбеш е напълно обновена.

До село Горски горен Тръмбеш се стига и лесно, и трудно. Само на 30 км от В. Търново, но по криволичещия и отдавна неремонтиран път от Драганово нататък са необходими към 15 минути с кола. Разположено е на 350 м надморска височина в подножието на два хълма – Калето и Кайрака, а поради стратегическото си положение и добри условия за живот – прохладен климат, сенчести гори, плодородни земи и над 20 чешми е привличало заселници още от древността. Обитавано е от първобитния човек, траки, римляни, готи, славяни и прабългари. През Второто българско царство населеното място е било значимо духовно средище. След Освобождението селото придобива изцяло български облик с преселили се от Еленския, Търновския и отчасти Дряновския край. Горнотръмбешани са известни със своето ученолюбие и трудолюбие като земеделски стопани, работници и гурбетчии.
“Сега постоянно живеещи са 60 души. През лятото са повече, а в почивните дни стават над 200. В последните няколко години се събуди интересът на външни хора, които започнаха да купуват имоти, някои си възстановяват изоставените къщи. Нещата живнаха, но благодарение на некачествената политика в държавата ни такива села са вече последни дихания”, казва още при посрещането ни кметският наместник Николай Йорданов.
От кметството отиваме в култовата кръчма “При бай Димо”, където са се събрали няколко от жителите на селото. Там е и 94-годишният бръснар Димитър Иванов, за който “Янтра ДНЕС” неотдавна писа и под чийто бръснач седна дори актьорът Михаил Билалов. “Един етнос сме. Беломорското течение, което минава през Арбанаси, минава и през нашето село. Животът тук е прекрасен – спокойствие, тишина. Аз вече девета година съм кмет, не сме имали конфликти между хората. Има разбирателство и компромисни решения, ние сме една група хора, които сме си намерили точното място за живеене”, продължава кметът.
Всички те са носители на възрожденския дух и ревностно пазят българските духовни традиции. И тази година в Горски горен Тръмбеш сe състояха тридневните празници на духовността. По традиция те се провеждат преди големия християнски празник Свети Дух, като кулминацията е в самия ден. “Тогава правим празниците на духовността и плодородието. Празнуваме си и всички национални празници, гостували са много известни деятели като Валя Балканска, идвала е и съпругата на президента Георги Първанов”, казва Николай Йорданов. За Михаил Билалов, чиято половинка Ваня е оттук, вече стана дума. През юни имаше концерти от самодейни състави – местни и гостуващи, фестивал на пенсионерските клубове, футболно шоу, водосвет и курбан и дори празнична заря.
Ние пък попадаме в селото навръх Деня на будителите. Има тържество, посветено на 115 г. от началото на читалищната дейност в Горски горен Тръмбеш. “Читалищата са белите дробове на всяко населено място. Ако белите дробове не поемат въздух, и сърцето ще спре”, обобщава кметът. Имат женска фолклорна група, донесла много спечелени медали и грамоти от фестивали. За жалост ръководителят ѝ се споминал, пандемията също повлияла, но вече се възобнови и функционира. 10-12 жени поддържат духа на читалището.
Основният проблем пред местните е пътят до селото, който определено се нуждае от ремонт. Кметът е правил три докладни записки до Пътното управление във В. Търново, има вече лека надежда, защото казват, че през 2023 г. пътят от Драганово до тук ще бъде включен за основен ремонт.
Другият проблем е водата. “Водоснабдяването ни е от 80-те години на миналия век, направено с труда на нашите родители. Но етернитовите тръби вече се отричат за водозахранване, притеснително е, защото водопроводът е много стар. Това лято имаше поне 50 аварии, земята стягаше заради засушаването, тръбите се пукаха. Благодарение, че в селото има Дом за възрастни хора с физически увреждания, ние сме под един добър чадър и когато стане авария, ВиК бързо реагира”, казва Николай Йорданов и добавя, че се надява областта и Община Г. Оряховица да погледнат с други очи на селото и да отпуснат пари за комуникации, за улиците, които се нуждаят от ремонт.
Чужденци има, но малко. В кръчмата откриваме холандката Ингрид, която вече свободно говори български. Тук живее от 2013 г., като половината от годината прекарва в Горски горен Тръмбеш, а останалото време – в Ротердам. “Имах съседка в Нидерландия – българка, дядо ѝ е отраснал тук. Попита ме защо не дойдеш в България? Дойдох и много ми хареса. Баба Лиляна ми каза: трябва да купиш най-хубавата къща в селото и я купихме”, разказва Ингрид. “Харесва ми, тук е спокойно, на природа, имам двор и градина. Научиха ме хората от селото на български език, но сигурно още правя грешки”, смее се жената. Имот е закупил и англичанин, но къщи най-вече се купуват от хора от В. Търново и Г. Оряховица, търсят тишината и чистия въздух.
Две известни имена е дал на България и света Горски горен Тръмбеш. Първото е на Петър Витанов – Комитата, сподвижник на Ботев и Левски. Тъй като познавал оръжието на хайдутите, в Руско-турската война е ангажиран от руснаците да обучава българските опълченци именно за боевете на Шипка. След войната Комитата се преселва в Горски горен Тръмбеш, където създава семейство. След смъртта му, в негова чест съселяните построяват в двора на къщата му мемориална чешма. Паметникът на Петър Комитата е в двора на местната църква, която е напълно обновена.
На видно място е и къщата на прославения борец Хари Стоев, който е родом от селото. Той пък е сподвижник на прочутия Дан Колов. Емигрира в САЩ през далечната 1913 г., където започва да вади прехраната си като борец и редовно да участва в кеч срещи. След години се връща в България и започва да популяризира кеча, като участва и в срещи зад граница. През 1935 г. Хари Стоев и Дан Колов се завръщат триумфално у нас и започват победни битки в редица градове. После Стоев се връща към професионалната борба. Новата власт му гласува доверие да развива борбата и той става треньор в ДСО “Урожай”, а по-късно и пом.-треньор на националния отбор по свободна борба. Възпитаниците на Хари печелят редица отличия, той става дори Герой на социалистическия труд и Заслужил майстор на спорта. “Успяхме да привлечем вниманието и на децата, като учредихме турнир в памет на Хари Стоев. Правихме го в нашето село, но за да стане по-популярен, вече се провежда в Г. Оряховица, в “Локомотив”, и идват състезатели от цялата страна”, казва Николай Йорданов.
Всичко наоколо показва, че Горски горен Тръмбеш е малкото голямо село на българския дух. И тези селища трябва да оцеляват, именно защото го съхраняват и той не бива да изчезва.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. Бранимир БОНЕВ

 

loading...
Пътни строежи - Велико Търново