Горнооряховчанинът Димитър Иванов: “Искам да покажа на целия свят, че съм изобретател”

Публикувано на вт, 13 Авг. 2013
1558 четения

Изобретателят Димитър Иванов се е качил върху послендото си творение - метална конструкция на 8 м височина.

Аз съм изобретател, скулптор, художник и поет… С тези думи ни посреща горнооряховчанинът Димитър Иванов, слизайки от поредното изобретение, на което е посветил цялото си време и внимание. Виждаме го пред къщата му в Горна Оряховица, която се намира по пътеката от кв. “Пролет” към гарата. Не е трудно да го открие човек, защото пред входната му врата има чимшири, оформени в причудливи форми. Дворът на къщата също е превърнат в малък цветен рай. Първо преминаваш по дървено мостче, около което има различни пъстроцветни растения. Вечнозелените растения са оформени като змия, динозавър или пък образуват красива арка. Под едно от дърветата отдалеко се забелязва голяма червеникава ябълка, направена от стиропор. Личи си, че всичко му идва отръки.
“Много неща съм работил, но най-дълго бях пожарникар в “Захарни заводи” в Горна Оряховица. Имах и частен бизнес, но фалирах. Ходих шест години по морето да продавам сувенири, които сам правех. След това магазини, но накрая се пенсионирах и сега стоя тук и правя щуротии. Замислил съм нещо, което няма да има само едно предназначение. Имам претенции, че съм изобретател, ама никой не ми вярва, за това тук ще покажа две мои изобретения, които ги няма в света”, започва да реди историята на своя живот бай Митко.
Започнал изобретението тази пролет, но не знае кога ще стане готово. Пред входната си врата вече е издигнал метална конструкция, висока осем метра. Отдолу почти са завършени двете люлки, но на тях няма да се сяда, а човек ще се люлее прав, целта е да не се застоявали дълго хората. Най-отгоре е замислил да направи беседка, защото иска да е на високо като птиците. До нея ще се стига лесно, с едно от изобретенията. “Механизмът ще е съставен от две ролки, на които ще има опънато въже. Краят на едното ще е долу, а на другото горе. За въжето ще са закрепени две седалки, под едната ще има багажник, за да изравнявам килограмите. Ще го правя с торбички с пясък. Целта е единият, като подскочи, да се качва горе, а другият да слиза долу, за тези, които не могат да скачат ще сложа един трамплин. И като го направя, най-после ще ми повярват, че съм изобретател, защото съм намислил и друго изобретение, с което България ще излезе от кризата”, разказва убедено горнооряховчанинът и за миг не се съмнява в думите си.
Това изобретение, с което ще спасява България, се родило в главата му отдавна и дори купил вече малко материал. Не иска да разкрива напълно какво ще е, но понеже сме му симпатични, все пак разкрива, че е устройство, с което човек ще прави скокове по 4-5 метра, без никакво напрежение, само с помощта на въздуха. За да го реализира, са му нужни много материал и скъпи машини. Иска да прави серийно производство, а не единични бройки, защото така някой може да му открадне идеята.
“Имам едно изобретение, което подава цигарите. Дървено е, на крачета, високо е около 50 сантиметра, можеш да си го поставиш до дивана или стола. Завършва с пепелник. Така съм го измислил, че цигарата да излиза от улея, в който стои запалката, а върху него е поставен пепелник. От това изобретение продадох на морето над 25 бройки. Реших да го правя серийно производство, тръгнах по богати хора да им предлагам не да ме спонсорират, а да инвестират, ама те се чудят дали ще се продава. Пък аз им отговарям, че селянинът, когато сее царевица, не е сигурен, че ще бере, но сее. Дори и градушката като мине да я очука, пак сее”, философски заключва изобретателят.
На морето ходел да продава направеното от него на много места – Златни пясъци, Св. св. Константин и Елена, Албена, Слънчев бряг. Сега вече не набляга на тази работа, защото от нея не се изкарват пари. Търговията там му вървяла почти винаги, но наемите на морето станали много скъпи. Пък и има нещо друго. По принцип глава не го боли, но отиде ли на морето, винаги го заболява, върне ли се в Горна Оряховица само за един ден и вече няма и помен от главоболието му.
Пуснал си е обява “Сека клони на възможни и невъзможни места” и така си набавя материал. Много пъти не взема пари за свършената работа, само и само да му дадат отсеченото.
От дърво Димитър Иванов прави почти всичко, но най-вече каквото му подскаже самият материал. Най-атрактивните неща са котлета, много ги харесвали, фруктиери, кончета, каручки. С пирографска техника е направил портрети на Стефан Караджа и Лили Иванова. Има и картини, които е направил чрез интарзия. Това е приложно изкуство, което представлява изящна мозайка от дървени парченца или фурнир, залепени върху дървена плоскост, полирана и лакирана. Изработил е табла за игра, от външната й страна са красиво оформените фигури на дует Ритон, подарил е такава и на Катя и Здравко.
Преди няколко години изобретателят художник решил дори да поставя рекорд на Гинес. Искал да направи дървен синджир, който да е дълъг 15-16 метра. Взел материал, обаче му казали, че вече има такъв рекорд. Оказало се, че някой преди него бил направил синджир от дърво, който е 35 метра, и Митко се отказал. Неговият останал 7 метра, успокоява се, че поне е рекорд за България. Преди време дори с дървения синджир теглил бус, тежък 3 тона.
Разказва, че се е метнал на рода си от Мийковци, за това толкова много обича да майстори разни предмети от дърво. Още един мъж в еленското село прави същите струговани неща. “И едно момче от Мийковци, което живее в Дебелец, също прави такива неща. Баща ми цял живот е смъквал с катъра дърва от гората. Аз ходех постоянно с него, бях по дърветата, рисувах по тях с ножката. От тогава голям мерак ми беше да работя дърво, оказва се, че с тези две момчета сме род”, обяснява самоукият майстор.
“Аз съм най-големият поет на България, ама по-тихо, жена ми да не ме чуе, че тя много се кара, като започна да ги говоря тези неща”, прави поредното признание Митко Иванов. “Ти си с очи като чернозем, току-що разоран. Грациозна си като вран кон, все още необуздан”, изрича с патос римите и ми ги посвещава като някой средновековен трубадур.
Писал е стихотворение и за себе си: “Аз съм клечка кибрит, но може с извънземните хибрид, хладилникът ми отдавна е изключен, събуждам се от глад посред нощ, но в душата ми голяма мощ, и тръгвам аз с белите коне, там, където мечтата ме зове, и се виждам навсякъде приет като изобретател, скулптор, художник и поет…”
“Най-много стихотворения написах през 2000 година. Изведнъж като ме грабна музата и не ме оставя, сега едно стихотворение не мога да напиша. Обяснявам си го, че съм имал някакъв чип и са си го взели. Нещо като пророк съм. Зная предварително какво ще стане в България. На Слънчев бряг съм преди години, моите работи хубави, ама един дялка на място до мен и по-му върви търговията. Извадих теслата и аз започнах. Направих някакви фигурки и ги забодох върху една обърната дървена чинийка и аз не знам обаче какво е. Ама хората вървят пред сергията и питат, на майтап започнах да обяснявам, че е емблема на Народното събрание, тогава в него бяха СДС, БСП и ДПС. От едната страна имаше голо женско тяло, т.е. СДС, от другата страна един чукан – БСП, а в средата една спирала като змия, насочих я към женското тяло. Обяснявах, че България в лицето на СДС е гола България, БСП се криви на всички посоки, а в средата ДПС, които се обръщат към всички и накрая ще окълват България”, не спира да разказва горнооряховчанинът.
Питам го как се разбира със съпругата си. Шегува се, че жена му го гледа като чаршафи за пране. Заедно са от 1975 г., имат две големи деца, които живеят в чужбина, работят в Лондон. Като започнал последното си изобретение, му казала, че ако захване с ръждясалите железа, ще го остави, той и отвърнал – добре, само някоя рецепта да му оставела, да знае как да си готви. Пък той го прави с идеята да си докара някой лев за цигари например.
На раздяла ни казва една от любимите си мисли, която е написал на листчета, които е разхвърлял из цялата си къща. Тя е от “Клентниците” на Виктор Юго – “Бедността има едно голямо предимство: тя насочва волята към усилие, а душата – към стремление”.
Весела КЪНЧЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново