Големият Георги Василев разказа спомените си, събрани в книга

Публикувано на чт, 28 сеп. 2023
255 четения

Големият футболист и треньор Георги Василев, прекарал едни от най-славните си години във В. Търново и “Етър”, избра да направи първото представяне на биографичната си книга “В Германия го наричат Генерала”, с автор Румен Пайташев, в болярския град. Залата на стадион “Ивайло” събра десетки фенове и емблематични лица за виолетовия отбор като ветераните Стоян Петров и Красимир Калчев, президента на шампионския “Етър” Тошо Кръстев, на сегашния клуб – Деян Куздов, настоящият треньор на тима Емануел Луканов, а също и популярни личности като проф. Пламен Легкоступ, доц. Милен Михов, Йордан Грозданов и др.
В една много емоционална среща Гочето разказа за своя път като футболист и треньор. Той беше категоричен, че най-голям картбланш за работата си е имал именно в “Етър” и с години е градил “виолетовия” тим. Гочето припомни, че 12 от 22-мата футболисти от националния отбор в онова незабравимо футболно лято в САЩ-94 са негови възпитаници, а цели линии от тогавашния тим са тренирани от него в един или друг момент.
“За футболните хора в България никога не е било тайна, че отборите на Георги Василев играеха здрав, подреден, дисциплиниран, успешен и най-важното печеливш футбол. Футбол на треньор, който прави шампиони”, каза в началото на срещата водещият Анатоли Петров, дългогодишен спортен журналист във в. “Янтра ДНЕС”. В страниците на книгата, освен историята за пътя на Гочето от футболист до един от най-успешните треньори на България, са включени много изказвания на известни футболни хора за него: Андрей Желязков, Красимир Балъков, Бончо Генчев, Цанко Цветанов, Илиян Киряков, Илиян Илиев и други доказани имена, които говорят само с уважение. Поместени са и немалко снимки от личния му архив, някои от които непоказвани досега, посочи Петров, като уточни, че книгата предстои да бъде представена и в София.
“Във В. Търново аз се утвърдих като личност. Повече от 22 години от кариерата ми като футболист и треньор са свързани с този град. Всичко, което съм изживял тук, съм го вършил винаги с убеждението, че е правилно и така трябва да се прави. Моите труд, усилия, начален период на колебания, липса и изграждане на увереност – всичко това свързвам с В. Търново – града, който прояви към мен изключително голямо търпение”, каза Георги Василев. Той припомни, че след завръщането си от обучение в Кьолн, Германия, въвежда в България системата 3-5-2, с която изненадва много от съперниците си. “Ще ви кажа и нещо интересно – винаги исках да печеля мачовете, за да мога да спя спокойно, защото иначе будувах по цяла нощ”, сподели още той.
На срещата за първи път бяха показани и две много ценни купи, които не стоят във витрините на стадион “Ивайло”. Едната е от турнир в Джакарта, в началото на треньорската кариера на Генерала в “Етър”, когато “виолетовият” тим представя страната ни като “Б” отбор на България. Турнирът е организиран от индонезийската футболна федерация с участие на отборите на Мексико, Южна Корея, Тайланд, Индонезия и други. “Етър” се представя отлично и успява да спечели трофея. Другата купа в залата бе от 1991 г., когато виолетовият отбор играе в Португалия като част от договора със “Спортинг” (Лисабон) при преминаването на Красимир Балъков в тима. Тя е спечелена два месеца, след като търновци са шампиони, и един месец преди “Етър” да играе срещу немския “Кайзерслаутерн” в турнира за КЕШ.
“Във футбола Жоро е гросмайстор. Във всяка една среща той знаеше с 5 хода напред какво трябва да направи”, подчерта Тошо Кръстев.
“Искам да поздравя Георги Василев не само за самата книга, колкото за всичко, което е направил за “Етър” и българския футбол през годините”, каза Деян Куздов и благодари на успешния треньор за съдействието в трудни за отбора моменти.
“Съжалявам, че аз и моето поколение не можахме да хванем този славен период в историята на “Етър”. Цял живот живея, слушайки спомените и разказите на по-големите от мен за него, и се надявам някога да успея да изживея поне една частичка от това. Всички думи, които бих могъл да кажа за човек като Вас, биха били малко, така че огромен респект от името на всички фенове. Вие завинаги ще останете треньор № 1 на “Етър” за всички времена”, обърна се към Георги Василев Пламен Геров, тартор на агитката на виолетовите.
Срещата завърши с дълга опашка за автографи и снимки и не на последно място – възникна идеята догодина за 100-годишнината от основаването на “Етър” Георги Василев да бъде предложен за почетен гражданин на В. Търново.
Георги Василев е роден на 9 август 1946 г. в Перник, играе като халф и нападател в “Червено знаме” – Радомир, “Сливен”, “Локомотив” – Г. Оряховица, и “Етър” – В. Търново. Най-значимият е периодът му при виолетовите. В “А група” има общо 220 мача и 32 гола. Непосредствено след края на футболната си кариера през 1997 г. става треньор на “Левски” – Стражица, където работи 2 години. През 1979 г. се завръща в “Етър” като асистент на Васил Методиев. Впоследствие става старши треньор на отбора и освен един кратък престой в “Спартак” – Плевен, води виолетовите до 1992 г. В този период са бронзовите медали през сезон 1989/1990 г., Купата на БФС и най-вече паметната шампионска титла на България през 1991 г. После води столичния “Левски”, с който също става шампион, след това прави и “ЦСКА” шампион. Така влиза в историята като първият български треньор, станал шампион с три различни клуба. Отива в “Анортозис”, където печели Суперкупата на Кипър, а през 1999 г. поема “Унион” – Берлин, като през сезон 2000/2001 г. с клуба печели промоция за Втора Бундеслига и го извежда до финал за Купата на Германия. Отборът получава право за участие в турнира за Купата на УЕФА и дори в тези мачове играе и в България срещу “Литекс” – Ловеч. Василев е бил и помощник-треньор на Иван Вуцов в националния ни тим на Световното първенство в Мексико през 1986 г. Водил е още: “Неа Саламина” – Кипър, “Нафтекс” – Бургас, “Левадиакос” – Гърция, “Несебър”, “Черноморец” – Бургас. През 2016 г. отново поема “Етър” – В. Търново. Обявен е за Треньор № 1 на В. Търново за 20 век.
Николай ВЕНКОВ, сн. авторът

loading...
Пътни строежи - Велико Търново