Самоводчанката Елка Маслянкова шие гоблени от 40 години, но никога не се разделя с творбите си. Трудно подарявам мой гоблен, да не говорим да продам. Те са ми като деца. Мъжът ми ги реди по стените и само се хвали с тях. Когато наскоро в работилница “Седянка” си разменяхме ръкоделия, уших гоблен за приятелката, на която ми се падна да направя дар, но веднага след него си направих същия и за себе си, защото не устоях да го нямам, разказва Елка Маслянкова.
Гордостта й е гоблен – уникат, направен като копие на картината на Янко Янев.
Шила го е 5 месеца, като е везала всеки ден. Схемата за гоблена е правена специално от член на “Седянка”. Сложността му е в това, че има много единични бодове. На едно квадратче 10 на 10 см в гобленовата панама има най-малко 20-30 единични бода, всеки от тях в различен цвят. Правиш едно бодване, подпъхваш и откъсваш конеца, докато при масовите гоблени имаш цели полета от един цвят, разказва майсторката от къде идва сложността при изработването на гоблена по картината на Янев.
Гобленарството е занаят, който успокоява. Когато преди години започнах да шия гоблени, имах ужасно главоболие и бях стигнала до 10 таблетки аналгетици на ден. Няколко месеца след това забравих хапчетата. Гоблените ме излекуваха, разказва Елка. Започва с популярните преди десетилетия Вилерови гоблени. Тогава трябваше да имаш много големи връзки, за да си намериш оригинален гоблен с качествени конци. Сега има много възможности за поръчка на различни гоблени, особено по интернет. За четири десетилетия Елка Маслянкова е ушила към 70 гоблена. По стените в дома й са окачени 45 от тях.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. авторката