Французин с испански корени прави паеля в Райковци и иска да обедини българите

Публикувано на ср, 10 май 2023
1907 четения

България става част от живота на Мануел Жордан преди пет години. Навръх Гергьовден пристига в страната с проект да строи бунгала. В Райковци среща любовта в лицето на Боянка и двамата са убедени, че ще прекарат тук заедно живота си.
Мануел е французин, но майка му и баща му са испанци. По професия е багерист, но има златни ръце и всичко му се отдава. И кипи от енергия, непрекъснато работи по нещо и се учудва, когато му казват: почини си малко… Видял е доста свят. Роден е в Арле, Южна Франция, преди да дойде тук е работил година в Швейцария, където е дъщеря му. Още толкова е бил в Португалия, преди това пък 5 години е живял в Аржентина. Затова не е чудно, че говори пет езика – френски, испански, португалски, английски, италиански… А вече много добре се справя и с българския.
Любовта среща покрай бизнес проекта, а историята на запознанството им с Боянка е доста любопитна. “Заедно с брат ми имахме един проект да правим къщи от дърво, нарекохме го “Бунгалото”. Беше за четири бунгала, но се осъществи само първото, защото се наложи брат ми да се върне в Испания”, разказва Мануел. Купили земя в село Райковци, която била собственост именно на Боянка. “Купихме парцела, но си казах: тази жена ми харесва… И полека-лека нещата се случиха”, споделя французинът.
“Случи ми се в живота Ману… Нещата стават с Божията намеса! Наистина се запознахме при продажбата на земята, после започнахме да си пишем по интернет. Докато един ден каза: ще дойда в България да се видим”, усмихва се Боянка Атанасова. Определя го като много амбициозен, упорит и трудолюбив. Самата тя е била шивачка, живяла е в Трявна, но се завърнала в Райковци, откъдето е баща ѝ. Днес работи в техния магазин. Защото бунгалото, което е предназначено за гости и туристи, далеч не остава единственият проект на Мануел. След като го направил за година, после започнали работа по старата ѝ бащина къща.
“Строил я е баща ми, но тя не беше доизкарана, беше само на тухла. Ману сам направи всичко. На първия етаж открихме магазин, а на втория етаж живеем”, споделя тя. После купили и друго място, от отсрещната страна на реката. Там пък правят банкетна зала, в която засега са се събирали само хората от селото. Ловната дружинка също прави сбирките си там. Магазинът им носи името “Детелини”, а бунгалото Мануел кръстил “Ранчо Ел Карахо”, изписано с червени букви върху красивата дървена табела. “Нареках го така, защото жената на брат ми се казва Карасена и от Жордан (Jo)”, пояснява той.
Защо е избрал точно Райковци да заживеят двамата едва успявам да разбера от сложната родствена връзка – на брат му на зетя дядото бил от Райковци… Китното селце е само на 5 км след Вонеща вода, започва на 50 м след отбивката.
“Има 33 жители, малко е, но Ману е приятел с всички и всички го обичат. През лятото има и доста млади хора, идват във вилната зона за ваканцията”, разказва Боянка и добавя, че им е много по-добре в Райковци, отколкото примерно в Трявна. На село е най-хубаво, имат пълната свобода и контакт с природата и са си много добре. Понякога ходят до Трявна, където живее сестра ѝ, поне веднъж седмично идват и до Велико Търново за пазаруване и административни дела.
Мануел първо имал документ за временно пребиваване за 1 г., после за още пет, а скоро ще получи за постоянно. Засега нямат официален брак с Боянка, но “още малко и ще има, ще кажем и ще ви поканим”.
Гледат си животни, които Ману описва на симпатичния си български като “три кучето, две котката и кокошки”. Показва ни своя любимец – хъскито Кери, което е едва на 8 месеца, но тази порода расте бързо. Много е красиво, едното му око е синьо, другото – пъстро. Като потомствен испанец Маноел Жордан е майстор на паелята, приготвя я в един огромен специален съд.
Не е срещал много свои сънародници тук, общува основно с българи. Сега обаче двама негови приятели от Франция са наели бунгалото, искат да обиколят страната ни с велосипед. Самият той засега за 5 г. не е имал много време да разглежда България, защото постоянно работи нещо. Но казва, че иска да я опознае, особено хубавите манастири.
Няма как да не го попитам какво мисли за българите. “Прекалено спокойни са, не ми допада, че са примирени и търпят всичко, което им се случва, вместо да протестират”, категоричен е той и казва, че досега почти не е срещал наши сънародници, които имат ясно изразено мнение и държат да отстояват правата си. Дава пример с Франция, където хората протестират и получават накрая това, за което се борят. “Сега като имаше избори той не можеше да проумее как хем ходим да гласуваме, а после се сърдим. Според него щом има опция “Не харесвам никого”, хората трябва активно да се възползват от нея. Мнението трябва да се заявява”, допълва Боянка.
Това, което Ману иска да направи, е да обедини хората в селото. “И продължава да се опитва. Банкетната зала е не само заради финансовата страна, а за да могат хората да се събират и да са заедно. Няколко пъти ги организира, успя да сложи на една маса хора, които дори не се поздравяват. Но се събраха заедно”, казва тя.
Обиколил няколко държави, говорещ вече шест езика, Мануел Жордан вече е сигурен в едно – в България иска да остане дългосрочно. Нещо повече – завинаги! За финал отново ни изненадва с признание: ходили двамата с Боянка да си изберат място на гробищата в Райковци. “Имам приятели там, отидохме и им казах: ето това ще е моето място!”, завършва Ману.
Анатоли ПЕТРОВ, сн. авторът

loading...
Пътни строежи - Велико Търново