Емил Павлов – инженерът, влюбен във фолклора

Публикувано на ср, 20 Мар. 2019
1135 четения

Създателят на Международния фолклорен фестивал във Велико Търново Емил Павлов е новият почетен гражданин на старата столица. Човекът фестивал, както мнозина наричат Емо, е родом от павликенското село Горна Липница. На Никулден тази година той ще празнува 60-годишен юбилей.

Павлов заобичал българските народни танци още като дете. Когато по радиоточката пуснели народна музика, баба му го учела да играе различни хора.

И днес, когато зазвучи крайдунавското хоро, краката и сърцето му не траят.

Споделя, че в книгата с хора и песни от Централна Северна България на известния фолклорист Иван Донков го имало на черно бяла снимка. “Бях осем годишен, той ни беше направил коледарска група. В онези години Донков обикаляше постоянно по селата, направи много групи, които успяха да съхранят фолклора по нашия край. В една такава формация участваше и баба ми, която е сред първите участници в съборите на Копривщица”, спомня си Емил Павлов.

На 14 години той идва във Велико Търново и завършва днешната Математическата гимназия. Първите две години участвал в градския средношколски хор, в който пял заедно с Джина Иванова от Трамвай №5. Но след това загърбил пеенето и започнал да играе в Танцов състав “Победа”.

Образованието си Емо Павлов продължава в София, където завършва специалността “Геофизични методи на проучване” в Минно-геоложкия институт. Отишъл да учи там, защото харесвал математиката и физиката, а не толкова биологията и химията. “Това е една страхотна наука, която изследва земята за полезни изкопаеми. Две години, от 1988 г. до 1990г., работих в предприятието “Редки метали”, но когато излезе Указ 56, бях един от първите, които създадоха своя фирма, с която реализирахме много проекти през годините. Основната насоченост на работата ми в годините е била свързана с проучването, добива, преработката и транспортирането на нефт и газ”, разказва Емо.

Като студент, а и след това, Павлов не спира да танцува. В София станал част от състава на Иван Тодоров – Попето, който и днес на 93 години все още води Академичния фолклорен ансамбъл. В онези години, когато било трудно да се излезе в чужбина, съставът пътувал по 50-60 дни в годината. Представяли България на различни фестивали във Франция, Холандия, Германия, Италия, Израел и на много други места.

Настъпилите промени в държавата в края на 1989 г. довели и до сътресения в сферата на фолклора. В първите години на прехода била загубена връзката с

Международният съвет на организаторите на фестивали за фолклор и традиционни изкуства – CIOFF. Тогава депутатът по онова време Юрий Борисов се заел и възстановил на национално ниво представителството за България на CIOFF. Борисов поканил Павлов да стане негов заместник.

“Идеята му беше да започнем да правим нови фестивали, освен тези в Пловдив, Варна и Бургас, които съществуваха. Тогава се появи идеята за Международния фестивал за автентичен фолклор в Дорково, а аз реших, че ще правя международен фестивал в моя роден край, във Велико Търново. Първите 2-3 години с разбирането, но не и с финансовата подкрепа на общината, градоначалник беше Драгни Драгнев, започнахме. В началото беше много трудно да доведем чужди групи. Започнахме с формации от Балканите, после с  групи от Европа”, разказва Емил Павлов. В следващите години фестивалът се разраства и става любим за великотърновци, които всяка година го очакват с нетърпение, а Летният театър всяка вечер е препълнен. Тази година през юли ще се проведе неговото 22 издание.

Павлов си спомня с усмивка, че в първите години, когато започнали да идват групи от Южна Америка, техните представители питали на какъв език се говори в България. “Отговаряхме им, че имаме наша азбука и говорим на български език. Те не можеха да си представят, че в света може да има място, в което да се говори на друг език, освен на английски, френски или испански. Когато дойдат, се влюбват във Велико Търново. Много възхитени и очаровани остават от Царевец, спектакъла “Звук и светлина”. Тези чужди артисти са като наши туристически агенти, защото, където и да отидат после, обясняват колко хубаво е във В. Търново и България. Така се появяват други ансамбли, които искат да дойдат на нашия фестивал. Последните десет години правим сериозна селекция, имаме поне 500 заявки за участие на година”, пояснява той.

Филипините, Чили, Папуа и Нова Гвинея са най-далечните точки в света, от които са идвали формации в старата столица. Целта на организаторите на Международния фолклорен фестивал е да представят на широката публика не само професионално обработения фолклор, но и автентичния. Великотърновци най-много харесват групите от Латинска Америка. Причината е, че са колоритни, интересни и много добре комуникират с публиката. В последните години идват силни групи от Китай, Корея, Филипините, допълва Павлов.

Той разкрива, че чуждите формации поставят най-много условия, свързани с храната. Случвало се някой от участниците да спрат да се хранят, когато започне свещеният за мюсюлманите месец Рамазан, характерен с въздържанието на вярващите от храна и вода. “Имаше един състав от Индонезия и при тях се оказа, че всеки от тях сам решава кога да влезе в пости, което ни създаде леко затруднение в хотела, но това са специфики на всеки един етнос, с който ние се съобразяваме като добри домакини”, разказва създателят на Международния фолклорен фестивал във В. Търново.

“Създадохме прекрасен и амбициран екип от организатори на фестивала. Благодарен съм на Стилияна Йоргова – директор на фестивала, на Даниела, Йоанна, Краси, на дъщеря ми Любомила и всички,които през годините бяха част от екипа ни. Благодаря и на всички приятели, спонсори, спомоществователи, които ни подкрепяха до сега, надявам се, и за в бъдеще”, държи да отбележи още новият Почетен гражданин на В. Търново.

Емо Павлов си спомня и други любопитни неща. Една година египтяните изяли сливите от крайпътните дървета към Свищов. Отново те, в едни големи летни жеги правили молитви за дъжд. “Няма да забравя, че имахме група от Казахстан, в която  всички участници, имаха по няколко златни коронки на зъбите си. Жените бяха поне със 7-8 златни зъба и се шегувахме, че на сцената танцуват десет килограма злато. Имаше и един руски ансамбъл, който изпи всичкия наличен алкохол в района на Интерхотела”, обяснява забавните истории Емо.

Дните на фестивала са невероятно преживяване и време, в което всички стават приятели. В резултат на любов зародила се на фестивала вече дори са създадени няколко семейства.

Същевременно през 1999 г. Емил Павлов поема националната секция на CIOFF и се занимава  с нея вече 20 години. Доволен е, че за това време са възстановени националните прегледи, които се провеждат на 4 години. “Целта е да представяме в чужбина най-добрите български ансамбли. Голяма част от срещите, включително и един от конгресите на CIOFF, ги провеждаме във Велико Търново, защото смятам, че градът е фестивалната, историческа и културна столица на България”, споделя Емил Павлов. Отличието Почетен гражданин той приема с благодарност и отговорност.

Весела КЪНЧЕВА
снимки: личен архив

 

loading...
Пътни строежи - Велико Търново