Елена и Веселин Чамуркови – за любовта и живота извън рамките на стереотипа

Публикувано на пт, 14 Февр. 2020
5549 четения

Тя е дългогодишен журналист, отскоро общински съветник, доктор по политология, както и писател – романите ѝ са сред най-четените книги у нас в последната година. Той е предприемач, най-големият производител на рамки в България.
Елена и Веселин Чамуркови са семейство от 15 години, и двамата преминали през своите житейски перипетии. Както пее Мишо Белчев в “Късна любов”: “Ти зад седем морета се бавиш, седем рани те водят при мене, че от всичките земни пристанища само в моето има спасение”.

Късната
любов – има я

“С Елена се намерихме в труден период за двамата. Тя има интересен начин на ходене, една плаваща походка, веднъж пред ДНА я загледах как минава покрай мен и “отплува” в далечината и си казах: такава жена никога няма да имам. За добро или за лошо, Господ си знае работата”, започва Веселин, който е добре известен с нетрадиционния си начин на мислене и че никак не обича да робува на стереотипи. С Елена имат 15 години брак и две деца, преди това има 29-годишен брак с още три деца. Аз нямам други спомени, освен да съм женен, със сериозен тон казва той и признава, че една от мечтите му е поне да се изравнят внучетата с децата му. И това е на път да стане, тъй като чака пето внуче.
Питам го вярва ли в късната любов. “Навремето мислех, че любовта се отнася за неодушевени предмети. Не можех да проумея как можеш да обичаш човек, който е постоянно край теб. Но с годините промених мнението си, проумяваш и започваш да отсяваш. Започваш да вярваш, че ти е необходима любов”, казва той.
“Веско наистина е голямото ми спасение, в много труден момент за мен той ме върна към живота. Цялата му любов и подкрепа – на тях дължа всичко. Нашата история е доста интересна и ще има художествено превъплъщение в следващата ми книга. Връзката ни си беше скандална за града, защото все пак имаме 22 г. разлика. И за мен бе фрапиращо, но сега неговият опит ми дава толкова много…”, споделя Елена.
Първата им среща е много-много преди да станат двойка. Запознала ги Владислава Андреева, за да направи Елена един материал за радиото. Веско не ѝ направил особено впечатление, а и двамата били семейни. Втората случайна среща била, когато тя разбрала, че прави една рамка за чудесното платно в Ритуалната зала на Общината и решила да пише материал за него. Само че му объркала името и го написала Валентин. Обадил ѝ се на другия ден и я обявил за кръстница.
Е, както вече стана дума, Господ си знае работата. Отдавна вече двамата са семейство и имат две чудесни деца – близнаците Слав и Веселин.
Питам ги какво мисли всеки за другия и какво му дава. “Елена е по-директна, аз съм по-спокоен и търпелив”, лаконично казва Веско Чамурков, докато екпресивната му половинка е по-многословна. “Веселин има страхотно чувство за хумор, изключителен меломан е. Много уважавам хора, които не се приемат насериозно и са еднакво критични към себе си и към другите. Дава ми спокойствие, често и готови решения. Това е хубаво, но понякога е и разглезващо”, признава тя.
Кой е по-романтичният от двамата? Категорично той. “Правил ми е много мили жестове. В първите години непрекъснато ме изненадваше с всичко. Той, например, се нанесе вкъщи през терасата”, през смях казва Елена. “Още в самото начало на познанството ни ме бяха връхлетели едни бъбречни болки. Обиколи целия град и дойде с едно масажно одеяло да се оправя. Но то било капарирано от някого и Веселин стигнал едва ли не до бой, за да го вземе. Като разбра, че обичам Фил Колинс, ме изненада с билети за концерта му в Букурещ. С майка ми, която беше в Италия, не бяхме се виждали две години – заведе ме в Рим да се видя с нея. Много е грижовен. И романтиката не изчезва през годините. Веднъж на рождения си ден влизам в редакцията, а тя – отрупана с цветя. Той ме вдъхновява и подкрепя, той ми е и най-големият критик”, споделя Елена Чамуркова.

Св. Валентин или Трифон
Зарезан?

Е, по този въпрос Веселин си е традиционалист. “Хубав празник е св. Валентин, но е малко измислен. Защо любовта трябва да се отбелязва веднъж годишно, тя трябва да се дава ежедневно! Трифон Зарезан вече си е наш, мъжки празник”, споделя той. Празникът на виното се отбелязва подобаващо в Чамурковата къща. Купил я преди време, тя е строена още през 1904 г. и почти щяла да се събори. В продължение на десет години я обновява. Собственикът ѝ никак не обича да се хвали, но домът им наистина впечатлява.
“Там си зарязвам асмата, вкъщи идват само положителни хора. Има и изба с колекция от отбрани вина от Италия, Германия, Нова Зеландия, бъчви с вино, отлежали ракии. Навсякъде, където ходя, купувам по една бутилка вино и си взимам по един камък. Имаме в къщата една естакада и в нея са поставени камъните”, обяснява Веско.
“Има една приказка: не всяка жена може да направи от къщата дом. Елена се справя и много ценя това в нея”, добавя той, а тя го допълва: “Да имаш семейството, уюта и здравето – всичко друго в този живот е второстепенно…”. С децата вече имат един кръг от четирима, който на Елена е съвършено достатъчен. Но са и едно голямо семейство, поддържат връзката и с децата му от предишния брак, защото той винаги се е опитвал да възпитава чувство на съпричастност.

Децата
осмислят
всичко

“Аз съм доста темпераментна, сега покрай тях се научих на търпение. Непрекъснато се оглеждаш в тях и научаваш нови неща. Направиха ме по-спокойна и мотивирана, много по-смислена. Уча се да бъда търпелива, какъвто е Веселин. Двамата близнаци имат различни характери и интересно се балансират. Те си имат свой мъжки свят тримата, аз съм малко излишна, но не ревнувам. За тях баща им е безспорен авторитет. Ние разговаряме с тях като с големи хора. Учим ги да са толерантни, да си оформят сами гледната точка и да не се влияят от чужда преценка. Да не влизат в калъпи и стереотипи. Веско е по-благ, Слави е по-експанзивен вкъщи. А навън се държат точно обратното. Но най-важното е да са добри хора”, категорична е Елена Чамуркова.
Двамата тренират футбол и шахмат, като в шаха са сред най-добрите в страната в своята възраст. Родителите им обаче не ги виждат като шахматисти. Според баща им имат талант, но афинитетът им е към футбола. “Слави ще стане много добър футболист, а Веско е по-разумен и ще стане негов мениджър”, прогнозира в свой стил Чамурков и добавя, че спортът ги учи да взимат бързи решения. Но най-важното е да се развиват като действени и със самостоятелно мислене хора.
“Искам да седят по-малко пред таблетите, а да са активни. Да не влизат в матрицата. Аз и на по-големите си деца не съм давал пари, а работа, бизнес, защото трудотерапията те съхранява. Говорихме за любовта между хората, но обичта към труда, към истината също е любов”, казва той.
По-умерен е и на въпроса за своите амбиции. Дори не умерен, а отново насочва разговора към Елена: “Вярвам, че ще се направи един сериал от нейните книги, който ще стане българският еквивалент на “Кръстникът”.” “Нямам грандомански амбиции, ако мога с обществената си работа да съм полезна на всички, това ми е достатъчно. Да, писането ми е амбиция. Представям си филм от първите ми две книги и ще работя за това”, потвърждава тя и цитира Вирджиния Улф, която казва, че за да може една жена да пише проза, ѝ трябва будоар и пълен портфейл. И в това отношение има пълната подкрепа на съпруга си. За книгите си често се консултира с него за мъжките образи, взима и случки от неговия опит. След “Обществена поръчка” и “Изнудвачът” Елена Чамуркова пише трета книга. Но тя вече не е трилър, а доста по-различна. “Бисера Дживодерова ми каза: напиши любовна книга, а аз ѝ отговорих, че това не го умея. Но поех предизвикателството. Стана и любовна, и социална, защото обхваща период от 30 години. Там ще е и историята на нашата връзка с Веско, но книгата не е автобиографична. Всеки ще намери нещо от себе си в нея”, споделя Елена.
Страницата подготви
Анатоли ПЕТРОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново