Елена – една българка в Португалия, за своите корени в град Елена и защо България е нейният втори дом

Публикувано на пн, 12 апр. 2021
8415 четения

Обширен материал за град Елена, за неговата история и красота излезе в португалското списание “Volta ao Mundo”. Негов автор е младият журналист и продуцент Елена Линс. Тя е на 27 години, родена е в Португалия. Майка ѝ е българка, а баща ѝ бразилец. Самата Елена е завършила журналистика във Великобритания и е автор на филми, печелили куп награди. Потомка е на големия еленски художник Йордан Попов.
Десет страници в най-прочутото португалско списание за туризъм и пътувания разкриват красотата на град Елена и са на път да я превърнат в дестинация за много португалци. “Материалът е плод на моята носталгия по Елена и България. Отдавна исках да пиша за това списание, то съществува още преди интернет и блоговете. Предложих им темата за Елена и това ги заинтригува. Така съчетах две мечти в едно – да пиша за “Volta ao Mundo” (б.а. “Обиколка около света”) и за града, от който са моите корени”, казва Елена Линс. “Когато мечтаеш, когато искаш, когато се бориш, едно от нещата, което исках за журналистическото поприще, беше да създавам връзки между различни страни и различни мирогледи. Да превърна непознатото в познато. Може би поради интереса и много малкото, което хората знаеха за България.”
Статията е като една разходка из балканското градче. Като се започне от това как се стига до Елена, през мандрата за сирене и кашкавал, еленския бут, красотата на природата, Чумерна, Йовковци, Капиновския манастир, екопътеките, църквите, Даскалоливницата, къщата на Иларион Макариополски…
“Моят спомен от Елена е летен град, пълен с млади хора, вечерите по площада. Сега вече няма толкова деца, виждам предимно туристи. Разказвам за приготвянето на зимнината и чушкопека, как бабите вадеха тавите и казаните и варяха компоти. Прочутият еленски бут трудно ще впечатли португалците, защото си имат хамон, за тях по-интересно е филето “Елена”, българската ракия. Последната страница е справочна – как да се стигне до София и Елена, къде да се отседне и яде – хотели и механи. За българската кухня – скарата, чушките, шопската салата… Накрая има и малък разговорник на португало-български език”, разказва Елена Линс.
Някои от многото фотографии са нейни, останалите са на свищовската фотографка, също с еленски корени, Мария Евтимова. Двете се запознали случайно. Младата журналистка си била през лятото в Елена с брат си, който бил със скейтборд. Покрай тях минал синът на Мария, също със скейтборд, двамата станали приятели, Елена и Мария – също. Португалката определя Мария Евтимова като “официалния фотограф на града”.
Елена Линс дълго може да разказва за своя род. Баба ѝ, на която е кръстена, и двете ѝ сестри са от Елена, а по-голямата Цанка бе омъжена за прочутия художник Йордан Попов, основател на художествената галерия в града. Майка ѝ живее от 30 години в Португалия, омъжва се за бразилец и Елена Линс е родена там. Когато става на 18, отива да учи журналистика в Университета в Кардиф, Великобритания. После стажува в Националната агенция за новини в Барселона. Сега работи върху документални филми и сериали, повечето от които са свързани със социални теми. Един от тях е получил 8 международни награди, излъчван е и на фестивал в България. Елена Линс е креативен продуцент, търси историята и решава как да бъде показана, поддържа връзка с участниците, подготвя всичко за водещата, а понякога и сама води интервютата.
“Обичам да пътувам по света. Имам една раница, на която пришивам знака на всички държави, които съм посетила. Аз винаги пътувам само с нея в чужбина, все едно вървя с къщата си. Всички ме познават с нея и тя е емблема и в моя инстаграм, където описвам пътуванията си”, казва Елена Линс.
Да, родена е в Португалия, но от бебе майка ѝ я е закърмила с България. Винаги ѝ е говорила на нашия език и тя го знае от малка. Като тръгнала на училище и започнала да се учи да пише на португалски, в края на всеки ден майка ѝ я обучавала да пише и на български. “Това сега ми е голяма гордост. Българският си е мой майчин език. Като бях в Кардиф, имаше много български студенти и бе важно да си общуваме пълноценно. Езиците много свързват хората, няма нищо по-чудесно от това да комуникираш с човек на неговия език, така стигаш до него”, твърди младата жена.
Като дете всяко лято прекарвала ваканциите в Елена. Качвали я на самолета в Лисабон сама, а баба ѝ Елена, която била голям пример за нея, я посрещала тук. “Играехме на площада, по басейните и реката. Имам тук много приятели оттогава и поддържаме връзка. След като започнах да уча във Великобритания, за ваканциите се връщах при семейството си в Лисабон, а като журналист през лятото работя много. Така цели 6 години не си бях идвала в Елена, но миналото лято заради пандемията имах повече време и се прибрах отново”, казва Елена Линс. Сега тук живее братовчед ѝ арх. Красимир Попов, който е син на леля ѝ Цанка и художника Йордан Попов.
Материалът във “Volta ao Mundo” излезе неотдавна, но вече предизвиква интерес. Доста хора ѝ пишат да я поздравят и казват, че искат да посетят града. Водила е тук и свои португалски приятели.
Елена приема с радост предложението ми да пише и за Велико Търново. “Винаги съм спирала за кратко на път за Елена, времето все не ми стига. Разхождала съм се и знам колко е красиво, но дори още не съм гледала “Звук и светлина”. България ми е толкова дом, колкото и Португалия, това е родината на майка ми и баба ми. Затова казвам на познатите си: прибирам се в България”, признава Елена Линс.
Едно “дете на света”, което не е родено тук, но носи България в сърцето си и винаги ще се връща към своите корени.

Анатоли ПЕТРОВ
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново