Изчезва дивата есетра в река Дунав, алармираха на брифинг в събота еколози от РИОСВ във В. Търново. Пред журналисти от регионалните медии на среща в Свищов те уточниха, че долният участък на реката между България и Румъния е единственото място в ЕС, където живеят жизнени популации на 6 вида есетрови риби, два от които се смятат за изчезнали. Затова призивът на природозащитниците е цялото общество да се бори срещу незаконния улов на рибата в Дунав и сивия пазар на черния хайвер от есетрата.
Брифингът бе организиран по случай Международния ден на река Дунав – 29 юни. Мотото тази година е “Бъди активен, защити есетровите риби”. Надя Петкова от РИОСВ разказа, че есетрата се е появила във водните басейни преди 200 млн. години, но популацията им рязко намалява през последните 200 г., като някои видове вече са изчезнали. През 19 век по река Дунав есетрата е стигала до Германия, но сега рибата се е съсредоточила само в участъка между България и Румъния. Есетрата има 27 вида, които живеят над 100 г. и достигат дължина над 6 м. Имат добра поносимост към големи колебания на температурата и солеността на водата. Достигат полова зрелост на 20 г. и това е една от причините рибите да бъдат опазвани, за да могат да се размножават.
Петкова обясни още, че дивата есетра живее в Черно море, но влиза в река Дунав , за да хвърли хайвера и да отгледа малките. Има шест вида – моруна, пъструга, руска есетра, чига, шип и атлантическа есетра, като първите четири вече са на ръба на изчезването. Останалите два – вече се смятат за изчезнали. Затова есетровите риби са записани в Червената книга на застрашените видове, тъй като само за последните десетина години популацията им е намаляла с 80-90 %.
На първо място, като основна причина за изчезване на дивата есетра, еколозите посочват бракониерския улов и незаконната търговия на черен хайвер и месо. В Румъния те са забранени за 10 г. още от 2005 г., а в България забраната е от 2011 до 2015 г., посочи Петкова. Проучване на Световния фонд за дивата природа у нас обаче е показало, че рибарите по Дунав още не могат да свикнат със забраната и все още има бракониерство.
Втората причина за изчезването на есетрата е хидровъзелът “Железни врата” между Румъния и Сърбия. Съоръжението спира миграцията на рибата към Горен Дунав и Западна Европа и отрязва голяма част от местата, където есетрата се е размножавала. В реката са открити тежки метали като мед, желязо и цинк, които идват от р. Тимок, и още повече застрашават живота на есетрата, съобщи директорката на РИОСВ Елена Григорова. Водата на Дунав се изследва още за разтворен кислород, биологична потребност от кислород, амониев и нитритен азот и фосфати и по тези показатели реката е в нормата.
За да има черен хайвер и месо от есетра на българския пазар, вече са създадени 30 ферми на култивирана есетра, като първата е стартирала още през 1997 г., коментираха от РИОСВ. Според еколозите засега това е единственият път за запазването на ценната риба, тъй като собствениците на фермите са задължени да зарибяват и река Дунав.
По данни от 2011 г. България е най-голям производител на черен хайвер на Балканите и на едно от челните места в Европа. Напоследък на световния пазар навлизат Китай, Иран, а Русия връща пазарите си.
Вася ТЕРЗИЕВА