Един век не ни стига, за да разберем календарната реформа от 1916 г.

Публикувано на чт, 31 Мар. 2016
758 четения

проф. Иван Стоянов

На 1 април 2016 г. се навършват 100 години от въвеждането на Григорианския календар в България. Е, с малко закъснение в сравнение с останалите европейски страни – с около три века и половина, но иначе как ще се различаваме от останалите европейци. Календарът, разработен от папа Григорий ХIII, е факт още от 1582 г. и редица страни като Италия и Полша го приемат непосредствено след появата му. Българите правят това едва след включването си в Първата световна война на страната на Централните сили Германия и Австро-Унгария през 1915 г. А някои и днес не знаят, че т. нар. “нов стил”, чиято същност е реалното отчитане на времето в една календарна година, е факт точно отпреди 100 години и продължават да си прибавят по 12 и 13 дни към паметните за българската история дати. По този начин изместват – т.е. отлагат и забавят, отбелязването на съответното събитие с толкова дни, посочени в предходните числа. И какво се получава? Априлското въстание “избухнало” на 2 май, а не на 20 април! Е, то бива, бива, ама чак такава глупост не бива! И се чудим на днешния си хал. Ако управляващите от 1916 г. до днес не могат да разберат, че няма как Априлското въстание да се казва Априлско, ако е започнало през май – на кого да се сърдим, освен на себе си? Ботев бил роден на 6 януари, а не на 25 декември. Ами ако е така, той щеше да се казва Йордан, а е кръстен Христо, защото е роден точно на 25 декември. И още – поетът революционер е убит на 20 май, а отдаваме почит към всички паднали в борбата за свобода на 2 юни! Левски е роден на 18 юли, а е обесен на 19 февруари…, които дати в ХIХ век са съответно 6 юли и 6 февруари и които след реформата са отново 6 юли и 6 февруари. Но – спокойно! Не сме напълно сами в тази бъркотия. Всички си спомнят, че началото на Октомврийската революция, поставено със залповете на “Аврора” от 25 октомври, се отбелязваше на 7 ноември в СССР. Уж октомврийска, пък то било ноемврийска. И все пак – ноемврийска или октомврийска? Нали сме славяни – следователно трябва да си приличаме. И Санстефанският договор, макар и прелиминарен, с който се възстановява българската държавност в проект, вместо като национален празник да се отбелязва на датата, на която е сключен – 19 февруари, се “премества” на 3 март! Най-вероятно, защото българите не искат този празник да съвпада с коронацията на Александър II, извършена на 19 февруари 1855 г. и с отмяната на крепостното право в Русия – 19 февруари 1861 г. А Н. П. Игнатиев избира точно 19 февруари за договора, за да ознаменува годишнината от посочените две събития в руската история! Ако си нямаш работа, върви обяснявай на ученици, студенти и общественост това, което не могат да проумеят дори държавниците. А как ще обясниш на посочените категории интелигентни хора, че Учредителното събрание в Търново се открива на 10 февруари 1879 г., а Търновската конституция е приета на 16 април същата година. Напълно резонен би бил техният въпрос – “Защо към 6 юли, 6 февруари, 25 декември, 20 април, 20 май, 19 февруари прибавяме 12 дни, а към други значими събития от българската история през ХIХ век не правим това?”. И какъв трябва да бъде отговорът на този въпрос?
Всъщност какво става през 1916 г.? Ами много “простичко” нещо – след 31 март следва датата 14 април. Т.е. “изчистват” се онези “натрупани” 13 дни разлика за ХХ век между Юлиянския и Григорианския календар. Датите обаче след 14 април си остават все същите, каквито са били и в предходните векове. Става повече от ясно, че няма нужда да се добавят още 12 или 13 дни днес за датите след 14 април 1916 г., както правим това до тази дата. В това се състои и смисълът на проведената реформа. А днешното добавяне на съответното число за ХIХ, ХХ и ХХI век говори само едно – че съдържателният смисъл на реформата не е разбран и продължаваме да “изравняваме” времето, както се прави това до 31 март 1916 г. Да се надяваме, че дори средно статистическият българин не се затруднява да разбере написаното!
През 2016 г. ще се отбелязват няколко кръгли годишнини на изключително важни събития за родната ни история. На първо място трябва да се постави 140-та годишнина от Априлското въстание през 1876 г. Ако националните чествания са отново на 2 май, това означава само едно – че българският народ и неговите политици са балканци от най-чиста проба и че сто години са недостатъчни, за да разберат една реформа, която е проведена преди цял един век. Но може да се каже и нещо успокоително – на фона на няколко вековните закъснения в сравнение с останалите европейски народи сега закъснението само с век може да се оцени като чист напредък. 140 години се навършват и от участието на почти 2500 българи в Сръбско-черногорско-турската война от юни – октомври 1876 г. Още толкова години изминават от появата на песента “Шуми Марица” с автор Никола Атанасов Живков от Търново. Същият период от време ни отделя и от изработването на първия български хоризонтален трицвет с последователност от горе надолу бяло, зелено червено, който е дело на Иван Параскевов – преселник от Ямбол в Браила, и Стилияна Иванова Параскевова. По-късно това знаме става един от основните национални символи на възстановената българска държава, а песента “Шуми Марица” се превръща в национален химн. И сега ли – 100 години след въвеждането на творението на папа Григорий ХIII ще добавяме 12 или 13 дни. Ами защо е направена тогава тази календарна реформа и толкова ли е трудно да се разбере нейният смисъл?
Днес, когато вече сме членове на голямото европейско семейство, трябва да покажем, че сме достойни за тази чест – не с напъни за минало величие и световни открития, които раждат само снизходителни усмивки и потупване по рамото, а с това, което сме в действителност. Ние сме един много малък и преминал през преизподнята на ада измъчен народ, който неслучайно се намира в дъното на всички европейски класации, но въпреки всичко го има. Ако вместо напъните за участие в решаването на световни проблеми и хвалбите, че сме наследници на древни култури, пристъпим към подреждане на собствената си “градинка” – няма да сбъркаме. Няма да сбъркаме, а ще докажем, че сме европейци, ако не от повече, то поне от 100 лета. Но Министерският съвет трябва да предложи и Народното събрание трябва да приеме само една-единствена фраза – “Всички събития в българската история (да) се отбелязват на датата, на която са се случили”. Точка! Без повече обяснения. Който трябва да разбере защо е така – ще разбере, а който не разбере, ще го приеме “на вяра”, както става с много от решенията на законодателния орган. Още повече, че на 1 април се навършва цял един век от наистина знаменателното събитие! Какво по-голямо доказателство за съпричастността и принадлежността ни към Европа?! Не от 2007 г., а от доста по-рано!
Някой някога ще направи това и ще влезе в историята през парадния вход, но ако продължаваме да го отлагаме ще докажем само едно, – че като българи все закъсняваме, и то не с година-две, а с векове. Дано второто десетилетие на третото хилядолетие опровергае тази прогноза!
проф. дин Иван Стоянов, председател на Фондация “Васил Левски”

loading...
Пътни строежи - Велико Търново