Дядо Момчо от Никюп със сълзи се прости с две свине майки и голям нерез

Публикувано на пт, 9 Авг. 2019
2067 четения

Момчо Дочев от великотърновското село Никюп е един от стотиците българи, които бяха засегнати от мерките на държавата срещу епидемията от африканска чума по свинете. 80-годишният мъж и съпругата му Тодорка отглеждали три прасета в дома си – две свине майки и нерез, които трябваше да умъртвят доброволно. Макар в района да няма огнище на болестта, всички домакинства, които имат прасета в задните дворове и попадат в 20-километровата зона около двата свинекомплекса в областта, трябваше да ги заколят. Целта, от една страна, е да се предпазят индустриалните ферми, а, от друга, хората да приберат месото от домашните прасета във фризера или в буркани, преди да се разболеят от африканска чума. Според ветеринарите в задните дворове хората не могат да прилагат никакви мерки за т.нар. биосигурност и опасността да се разболеят е много голяма. Но за хора като дядо Момчо тези мерки са твърде крайни и много закъснели.
“За мен това е голямо престъпление. И питам защо като започнаха да убиват прасетата внесоха от чужбина резерв от 120 000 т свинко месо. Съобщиха го по новините, щом го казват, значи е вярно. Как ще го ядат хората това старо месо?”, размишлява възрастният мъж. Според него както сега се вземат мерки за свинете, така трябва да се вземат и за останалите домашни животни, за да не пламне нова епидемия. Страхува се за агнетата и телето си, защото последните години бяха умъртвени хиляди животни и българското животновъдство неведнъж е поставяно на карта.
“От къде дойде тази африканска чума, не знам. Ама при мен зараза никога няма да има и не е имало, защото правя няколко пъти в година дезинфекция на кочината със сода каустик. Задължително дезинфекцирам и чувалите с фураж, преди да дам на животните”, обяснява стопанинът. Научил го от наръчниците, които има за животновъдство и растениевъдство в дома си, и до ден днешен спазва правилата, написани в дебелите книги.
Момчо Дочев повече от 20 г. се занимава с отглеждането на животни, след като се пенсионирал през 1997 г. с пенсия от 57 лв. “Никога не съм печелил от животновъдството, няма да спечеля и сега. Ако някой си мисли, че в отглеждането на свине има печалба за дребните стопани – греши. Правим го за нас, за да изкараме годината. В големите свинекомплекси има сметка, защото една майка, ако се гледа добре, може за две години да роди пет пъти. А при мен се праси само веднъж, защото втори път няма на кого да дам прасенцата. Като сметнем колко струва комбинираният фураж, който давам 365 дни в годината, къде е печалбата? От една свиня майка можеш да изкараш около 200-250 лв. Ама кажете ми какво да правим с нашите малки пенсийки”, пита бай Момчо. Разказва, че след като обявили, че трябва да ликвидират домашните прасета, първо под ножа минали едната бременна свиня, а след нея и мъжкият. Няколко дни по-късно ликвидирали и другата свиня майка.
“Мъчно ми е за животинките, ако се разплача няма да се спра. Ама какво можем да направим – такава е наредбата и трябва да я спазваме”, примирява се възрастният мъж. Със съпругата му прибрали свинското във фризера, въпреки че не харесва замразеното месо, което променя вкусовите си качества и няма нищо общо с това от току-що заклано прасе.
“Опитвали сме и купешко месо, но не ми харесва. Не знам гражданите как го ядат. Но догодина може да се научим и ние да го ядем”, обяснява стопанинът. Според него от епидемията страдат както големите свинеферми, така и обикновените хора, които благодарение на домашните си животни оцеляват по селата. “Там, където няма зараза, трябваше да оставят селяните още месец-два да си гледаме животните, докато се позастуди и тогава да се колят, а не посред лято. Ама каквото го пише в книгата, го няма на нивата”, философски завършва дядото. Надява се все пак догодина отново да може да си завъди някое прасенце, за да спази традицията по Коледа да събере своите близки около празничната трапеза.

Кметът Йорданка Атанасова също заклала домашните прасета

Разказва, че ѝ било трудно вместо да консервира домати да затваря буркани с месо, но мерките макар и крайни, според нея са необходими.
“Темата с чумата сериозно раздели обществото ни. От една страна, са хората, които спазват старата българска традиция да си имаш 2 прасенца, които да заколиш през декември, да си направиш малък празникв къщи и да си събереш приятели и роднини. От друга страна, са хората, които никога не са виждали прасета на живо, но имат мнение по темата. От трета страна е законът. Истината за мен е щом искаш държавата да ти помага, да те подкрепя и обещетява, трябва да си регистриран и да подлежиш на ветеринарен контрол. Както собствениците на дребни и едри преживни животни го правят, така трябва и стопаните на прасета. Традиция, традиция, но епидемията е факт”, категорична е Йорданка Атанасова. Допълва, че си направила труда да отвори стар ветеринарномедицински справочник от 1990 г., в който е описана африканската чума по свинете и драконовските мерки, които се прилагат.
“Говорила съм и с възрастни животновъди, работили във ферми. Те ми разказаха, че в случаи на карантина при дадено заболяване, нямаш право с месеци да напуснеш фермата, докато не мине опасността. Близките ти носят храна и дрехи до входа. Така, че не смятам, че нещо ново се случва, само дето тогава е нямало фейсбук. Много информация залива обществото и то се загубва в нея”, казва още Йорданка Атанасова. Допълва, че щом мине опасността след година, вероятно пак ще си купи прасенца за отлеждане, защото домашното месо е най-вкусно.
Весела БАЙЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново