Двама на клон

Публикувано на пт, 8 мар. 2013
1151 четения

Диана Раднева (вдясно) и Петя Калчева - Сербезова са двама от утвърдените нотариуси във Велико Търново, но малцина знаят, че те са майка и дъщеря. Диана е завършила право в Софийския университет. Работила е в правния отдел в Общината и като юрисконсулт във Великотърновския университет. През 1991 г. става ръководител на нотариалната служба в съда, а от 1998 г. е нотариус на частна практика. Нейната дъщеря Петя също е възпитаник на Юридическия факултет при СУ “Св. Климент Охридски”, има и магистърска степен по международно и европейско право от университета в Брюксел. Владее перфектно английски, използва френски и немски. След спечелен конкурс тя става първият българин, работил в правния отдел на Европейския парламент. След шестмесечен стаж в европейската администрация младата юристка избира да се върне в родината, за да започне работа като нотариус в кантората на своята майка. От 2009 г. е пълноправен нотариус и всеки ден решава сложни казуси заедно с по-опитната си колежка.

Идва пролетта. Какво по-подходящо време за това да се обърнем към любимия човек? Да му кажем няколко топли думи, да му припомним, че той е нашата половинка. Улисани в грижи и ежедневие, покорени от рутината, често забравяме за най-скъпите си хора. А апостол Павел е казал: “Щом любов нямаш, нищо не си…”. Тази любов, заради която си заслужава да живеем, може да не е само между мъжа и жената, а да е отношението ни към родителите, към приятелите, към децата, просто към човеците около нас…

В подновената рубрика “Двама на клон” “Янтра ДНЕС” ще ви срещне с двойки от Велико Търново и региона – семейства, приятели, партньори, роднини, които споделят чувства, мечти, общи интереси и цели. 

Нотариус Диана Раднева: “Авторитет се гради с уважение към хората
и любов към работата”

– Г-жо Раднева, как оцелява една жена в деловия мъжки свят?
– С много труд, усилия и куп безсънни нощи. Макар нашата работа да не е свързана с физически труд, казусите, които решаваме, непрекъснато ни преследват. Случвало се е да се събудя през нощта с решения на някой проблем. Стандартната работа, свързана с удостоверяване на документи, подписи, преписи и т.н., върви, без да оставя отпечатък. Но има казуси, които изискват повече размисъл спрямо конкретната житейска ситуация, за да бъдат справедливо решени и съобразени със закона. Нашата професия е като лекарската, затова в закона е записано, че можем да извършваме нотариални удостоверения по всяко време на денонощието. В този смисъл ние сме непрекъснато на разположение на клиентите.
– Кои са скритите оръжия на една жена?
– Търпението, умението да предразполага, спокойствието и ерудицията, за да може да бъдеш максимално полезен на хората. При нас идват много хора, които изплакват личната си болка, а ти като професионалист трябва да отсееш житейското от правното и в същото време да изготвиш качествен документ.
– Отстрани професията на нотариуса изглежда еднотипна и суховата. Какво ви носи удоволствие в нея?
– Нашата професия е много интересна, защото няма казуси, които да са идентични. Тя е тясно свързана с живота – с уреждане на имуществени отношения между хората, затова поднася богата палитра от чувства и емоции. При такова разнообразие се налага да влагаш и творчество. Един ден дъщеря ми, когато започна да работи при мен като помощник-нотариус, идвайки от студентската скамейка, много учудено сподели с мен: “Идват при теб разни хора, говорят ти различни несвързани работи, а ти после сядаш, написваш един документ и те остават доволни, че си разбрала какво искат и си отразила правилно волята им. Как става това?” Това е въпрос на много труд и контакти с хората. На своя житейски език те обясняват от какво имат нужда, а нотариусът трябва да го преведе на законов език. В този смисъл нашата работа не е еднотипна и стандартна. Срещаш се с различни хора, с различен интелект и с различни нужди.
– Кой е най-абсурдният документ, който е трябвало да изготвите във вашата практика?
– В първите години, когато започнах моята частна практика, клиенти поискаха от мен да подготвя декларация как съпругът ще изпълнява своите семейни задълженията. В документа трябваше изрично да бъде записано, че ще прави това, без да обижда съпругата си и без физически тормоз. Декларацията нотариално заверена и подписана не само от двамата съпрузи, но и от родителите на жената. Явно житейската нужда и желанието да се запази бракът на всяка цена тези хора са решили, че с такъв документ могат да уредят отношенията си и да съжителстват без конфликти.
– Как гледате на избора на вашата дъщеря да поеме по вашия път?
– С оглед на трудността и големите отговорности, които всеки нотариус носи в своята работа, понякога съжалявам. Още повече, че тя имаше възможност да поеме по друг път на развитие. Завърши магистратура “Европейско и международно право” в Брюксел, а после след конкурс за шест месеца работи в правния отдел на Европейския парламент. Тогава обявиха конкурс и за нотариуси във В. Търново. Оставих я сама да направи своя избор, а тя спечели конкурса и се върна в България. От друга страна, съм удовлетворена, защото съм създала добра материална база за нейното професионално развитие. Владее перфектно английски, а това е много полезно в работата й като нотариус, тъй като вече има много чужденци, които търсят житейско професионално поприще в България.
– Кой е най-честият ви майчински съвет?
– Че не би трябвало да следва примера на майка си и да се отдава напълно на работа. Трябва да намира повече време за семейството. Искам да се научи рационално да разпределя времето си, за да може да свърши добре работата си, а членовете на семейството да не се чувстват ощетени и да се радват на нейното присъствие вкъщи.
– Какво обичате да правите двете заедно?
– Свободно време почти няма, но когато има такова, много пътуваме. По този начин имаме време да общуваме на лични теми. Има дни, в които макар да сме постоянно заедно в офиса, не можем да разменим нищо лично. Постоянно сме с клиенти или отдадени на работата.
– Какво от себе си виждате в Петя?
– Отнася се с уважение към всеки клиент, независимо от социалното му положение. С голямо внимание изслушва хората и еднакво почтено, с чиста професионална съвест подхожда към решаването на всеки казус. Внушила съм й, че в работата трябва да бъде обективна и при изпълнение на служебните задължения трябва да се ръководи единствено и само от правната норма. Има житейски казуси, които трябва да бъдат решени несправедливо за хората, за да се спази законът, но ние трябва да ги убедим, че това е правилният житейски ход. С уважение към хората и любов към работата се гради авторитет.

Нотариус Петя Калчева-Сербезова: “Хората приемат нотариуса за довереник, с когото могат да споделят всичко”

– Г-жо Калчева, професионалната ви кариера започва в правния отдел на Европейския парламент в Брюксел. Какво ви накара да се върнете във Велико Търново, за да практикувате професията на вашата майка?
– Животът в чужбина има своите плюсове и минуси, а и няма решение, в което на 100 % да се чувстваш удовлетворен. Удовлетворението идва, ако субективното ти вътрешно усещане подсказва, че това е правилното решение. Аз се чувствам привързана към моето семейството и въпреки че кариерата ми там щеше да се развие по благоприятен начин, натежа любовта към семейството и силната връзка с моите близки. Натежа и това, че мога да продължа професията, която вече е станала част от моето семейство и възможността да мога да надградя нещо, което някой преди мен е създал.
– Знаейки позитивите и негативите на професията от вашата майка, защо избрахте този път?
– Чувствам вътрешна удовлетвореност, като знам, че всеки ден помагам на хората за неща, които за тях са изключително важни. За нас може това да е рутинна дейност, но за тях е важно. Заверяването дори на едно пълномощно, да не говорим за прехвърляне на имот или нещо по-сложно, е изключителна важност в живота им. Аз се чувствам наистина доволна, като знам, че помагам на хората да вземат решения, които за тях са житейски важни и юридически правилни. Ние сме в услуга на хората всеки ден.
– Имате опит в европейска институция. Има ли разлика в отношението на мъжете към нежния пол?
– Не съм усетила разлика. Мисля си, че предразсъдъците по отношение на пола са отживелица. Хората се интересуват дали си добър професионалист, имаш ли необходимите морални и нравствени качества. Ако си добър специалист, ако си човечен и имаш морални качества, си еднакво добър специалист, независимо от пола.
– На ясно ли е българинът за какво може да помогне нотариусът?
– Някои хора ни възприемат като свой довереник, с когото можеш да споделиш всичко. Те разказват пред нас подробности, свързани със семейните им отношения – родители, деца, унаследяване. Това за мен може да е само един член от закона, но аз не гледам на срещата си с клиентите по този начин. Понякога те не се нуждаят толкова от правен съвет, колкото от дипломатичност в отношенията с останалите членове на семейството, за да се разреши някакъв проблем. Прави ми впечатление, че хората започнаха да търсят съвет, не само по чисто юридически казуси, а да ни се разкриват чисто човешки, за да можем да им помогнем. Само така можем да дадем най-добри съвети, за да намерят най-доброто решение и да няма спорове. Това е свързано с доверието, което сме изградили.
– По какво искате да приличате на вашата майка?
– Искам да притежавам нейното чувство на справедливост. Респектирана съм от нейните знания и човечното отношение към хората. Това, което тя ме е научила е, че законът трябва да се спазва, независимо от обстоятелствата. Нашата задача е да охраняваме обществените отношения и да сме в полза на хората, винаги да работим законосъобразно – това е основен принцип, от който няма отстъпление. Ние изработваме документа не за себе си, а за хората, затова той трябва да бъде стабилен и да не може да бъде отменен. Дори в началото, когато изискваш много документи от хората и те виждат в това тежест или каприз от страна на нотариуса, да не се поддаваш на тяхното недоволство, а да спазваш принципите, защото е за тяхно добро.
– Какво е чувството да работиш всеки ден със своята майка? Как успявате да запазите добрия тон, да продължите да бъдете майка и дъщеря?
– Много си помагаме. Всеки по-специфичен казус, който изисква повече четене, го работим заедно. Непрекъснато търсим съвети една от друга, дори понякога за начина, по който трябва да се изразиш в даден документ. При нас няма йерархия или пък борба за надмощие.
– А не си ли омръзвате?
– Не, дори на мен ми е приятно, че се виждаме всеки ден. Радвам се, че сме заедно. Сега си мисля колко малко хора имат възможността да изпитат щастието всеки ден да бъдат със своите близки, да работят заедно и да си помагат.
– За какво ви критикува вашата майка?
– По принцип трудно понасям критика. Още в училище не исках никой да ми подсказва, защото бях убедена, че трябва да се справям сама. Може би това е някакъв минус, но трудно мога да се променя. Обикновено моята майка ме критикува основателно, а мен ме хваща яд, че не съм съобразила нещо съвсем дребно, а сложното съм го изпипала до детайл. Грешките при нас са изключителна рядкост, защото най-дребната неточност може да доведе до неблагоприятни последици. Макар че грешките при нас са поправими, ние се стараем винаги да сме на 100 % концентрирани, за да не се случва нищо такова.
– Коя е любимата ви мамина гозба?
– Тя много обича да готви и се справя отлично. Интересното е, че тя прави всичко нестандартно, по нейната си рецепта. При нея няма стандарт в готвене и винаги могат да се очакват изненади. Едно и също ястие при нея никога не се получава по еднакъв начин. Дори обикновените печени картофи при нея винаги са с различен вкус. За разлика от мама, аз не съм добра в кухнята. С готвенето у нас се занимава моят съпруг.

Златина ДИМИТРОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново