Доц. д-р Милена Моцинова-Бръчкова е осмият поред декан на Философския факултет на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Родена е в Русе, но това, както казва тя, е просто стечение на обстоятелствата. Детството ѝ преминава във В. Търново, възпитаничка е на Математическата гимназия в старата столица. След това завършва специалността “Специална педагогика” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, а после и “Психология”.
Преди да започне да се занимава с психология, доц. Бръчкова мечтаела да стане музикант, а причината е, че майка ѝ проф. Божанка Моцинова е дългогодишен преподавател по цигулка във ВТУ, сестра ѝ пък е цигуларка в Италия. Тя самата посещава Детска музикална школа по пиано и дори се подготвя за кандидатстване в музикално училище. Отказва се в последния момент. Но и сега в свободното си време обича да слуша музика, а понякога дори сяда и на пианото. Освен музиката, доц. Бръчкова обича и да рисува, но това също ѝ се случва все по-рядко.
Впоследствие в живота ѝ се появява психологията и се оказва, че тя много ѝ допада. Започвайки да я изучава, доц. Бръчкова разбира, че това е нещото, с което има желание да се занимава и най-вече да работи с деца и млади хора.
Доцентката обяснява, че целият ѝ професионален път е преминал в сферата на психологията и работата с деца със специални потребности. Работила е като психолог в училището за деца с нарушен слух в София, а след това и като учител по психология и психолог в Хуманитарната гимназия във В. Търново. Най-дълго време е била психолог в Дом за деца и Дневния център за деца с проблеми в развитието в Дебелец и филиала му в старата столица, който вече не съществува. През 2009 г. тя става преподавател във Великотърновския университет, където преди това е докторант по психология.
“Психотерапевтът трябва да е готов да приема всеки човек с неговата уникална житейска ситуация.
Важно е да слушаш и
да подкрепяш,
без да даваш съвети и
готови решения,
защото всеки човек е експерт за себе си и трябва сам да открие собствените си решения”, споделя специалистката. “Особената част в нашата работа е, че хората идват, защото си мислят, че ние сме учили много, знаем много и трябва да отговорим на техните въпроси. Всъщност те самите, с помощта на специалиста, трябва да намерят отговора, защото това е най-добрият начин за справяне с проблема им”, допълва доц. Бръчкова.
В личен план психологията не ѝ помага особено, тъй като вкъщи никой не е психолог и всеки си прави личните грешки, но пък колегите ѝ понякога се явяват като коректив на нейните действия. “Това, че сме учили психология и работим като психолози не значи, че нашият живот е безгрешен и че вървим с лекота през него”, споделя с усмивка преподавателката.
Казва, че в психологията се работи с цялостната личност и човек трябва да има достатъчно голям запас от познания и обща култура, за да може да си свърши добре работата. Това е професия, в която никога не спираш да учиш и да се развиваш, допълва тя. Точно затова продължава да се самоусъвършенства по всякакъв начин.
Като психотерапевт, доц. Бръчкова работи предимно с деца и младежи. В годините като че ли специализацията ѝ става по-клинична. Интересът ѝ е насочен главно към децата с аутизъм. Такава е и докторската ѝ дисертация – “Терапевтични подходи за работа с деца с аутистични проблеми”. През 1999 г. се включва в програма на френски психолози и психоаналитици, дошли в България, за да обучават клинични психолози, работещи с деца. През 2003 г. специализира в университета в Питсбърг (САЩ).
Психоложката смята, че с времето отношението към децата аутисти се е променило към по-добро. Обяснява, че те са много любопитни, а някои от тях имат забележителни способности въпреки затрудненията си в общуването. Като пример посочва момче, което знае всички високи сгради по света в метри, подредени по височина и много бързо смята разликата между тях. Друго
дете с аутизъм познава държавите само по
очертанията на техните граници.
“Тези деца са много интересни и специални и често поставят професионални провокации пред своите психолози”, казва специалистката и допълва, че при тях класическите психологически подходи не са приложими. С тях трябва да се работи много деликатно и индивидуално.
Доц. Бръчкова е осмият декан на Философския факултет. Избрана е да заема поста през мандата 2019-2023 г. Приема новата си позиция с голяма отговорност. В предишния мандат тя ръководи Катедра “Психология”, където придобива известен административен опит. Все пак осъзнава, че на новия пост отговорността и очакванията са много по-големи. Вижда, че в момента университетът излиза от труден период и името му на водещо за страната висше учебно заведение трябва да бъде защитено и утвърдено. “Старанието ни в тази насока е привличането на все повече студенти и млади хора, на които да бъде предложено качествено и иновативно образование, нови форми, квалифицирани преподаватели и добра организация. При изобилието от университети и изборът, който те предлагат, това никак не е лесно. Голяма част от младите хора заминават да следват висше образование и извън пределите на страната, така че нашето съвремие ни поставя много предизвикателства”, казва деканката.
1300 са студентите
във Философския
факултет на ВТУ.
Те се обучават от около 40 преподаватели в четирите катедри – “Психология”, “Философски науки”, “Политология, социология и културология” и “Национална сигурност”.
През 2020 г. Философският факултет на ВТУ предстои да отпразнува своята 25-а годишнина. На 19 май, това ще бъде отбелязано едновременно с дипломирането на тазгодишния випуск, информира доц. Бръчкова.
Тя припомня, че при създаването си през 1995 г. Философският факултет започва дейността си само със специалността “Философия”, която преди това е част от Историческия факултет. Първи декан на новосформирания факултет е проф. дфн Ради Радев. През 1999/2000 г. се добавя катедра “Психология”, която до тогава е част от Педагогическия факултет. През 2001/2002 г. се разкрива специалност “Политология” а от 2017 г. и специалността “Национална сигурност”. През последните десетина години традиционно най-голям е интересът към “Психологията”. Напоследък, предвид усложнената ситуация в световен мащаб, много търсена е и най-младата специалност на факултета “Национална сигурност”.
“Освен класическото академично обучение, което предлагаме на нашите студенти, ние им осигуряваме и много възможности за практики, за стажове, защото те са много важни за професиите, в които се очаква да се реализират. Точно затова полагаме усилия още по време на следването си нашите възпитаници да получат практически умения. За тях осигуряваме и много възможности за обмен и пътувания по програмата “Еразъм+”. Много от студентите ни се възползват от тези наши предложения, което разширява и обогатява техния кръгозор”, каза Моцинова-Бръчкова.
Философският факултет се гордее със своите възпитаници, сред които е Томислав Дончев, както и председателят на Центъра за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе” – гр. В. Търново, Деян Колев. Той е и зам.-председател на Националния консултативен съвет по етнически въпроси към Министерски съвет.
Николай ВЕНКОВ
сн. авторът
