69-годишният великотърновец инж. Стефан Цонев, който бе отличен с приза “Достоен българин за 2016 г.”, отново протегна ръка на човек в беда. Той бе отличен за това, че предложи безвъзмездно родната си къща в Ново село на бедстващо семейство, останало без дом след адския взрив на влакова композиция в село Хитрино. Потресен от трагедията, бившият офицер веднага откликва на призивите за помощ на пострадалите. И макар тогава никой да не се възползва от предложената помощ, днес домът му отново е отворен за друг нуждаещ се. Наскоро Стефан Цонев подслонява в къщата си възрастна жена, която е жертва на домашно насилие от свой роднина. Мъжът живее в апартамента си във Велико Търново и споделя, че се чувства щастлив, че е помогнал на човек в беда, тъй като самият той неведнъж се е сблъсквал с трудностите на живота. Затова без колебание дава напълно безвъзмездно дома си на пострадалата А. И. (б. ред. името на жената е променено умишлено). Двамата се познават от дълги години и я описва като изключитлено трудолюбива и добра жена. Малко преди Нова година 76-годишната жена му се обажда по телефона и го моли да я приюти след последния побой от нейния племенник.
“Жената има здравословни проблеми, претърпяла е тежка операция на главата. Дълги години е работила в цеха за пластмасови изделия в Балван и се ползва с добро име сред хората, които я познават. Понеже е сама, няколко години е живяла в дома за стари хора в Балван, но след дълги молби от страна на нейния племенник, решава да се върне на село да живеят заедно, уж той да се грижи за нея. Момчето го познавам, беше добро, но животът много го е променил, злоупотребява и с алкохола”, разказва инж. Стефан Цонев. Връщайки се в дома си, започва и кошмарът за А. И. След поредния побой жената е с редица травми, но успява да избяга от дома си и намира подслон в къщата на великотърновеца в Ново село, където живее от два месеца.
“Наем не съм искал, няма и да ѝ взема една стотинка.
Предложих да я запишем и в Домашния патронаж, за да ѝ осигуряват топла храна. Говорих с човек да докара и няколко кубика дърва за зимата. В замяна нищо не искам, не я карам да работи или да върши каквото и да било. Исках просто да помогна”, разказва инж. Стефан Цонев. На него му стига това, че родната му къща отново се е превърнала в дом. “Друго е да има човек в къщата, иначе няма ли никой започва да се руши. Сега като спра колата отпред и има кой да ме посрещне. И на мен някак ми се отваря душата, че има човек у дома. Правя го от най-добри чувства и от уважение. На мен ми е достатъчно, че съм помогнал на един добър човек”, допълва още великотърновецът.
Благодетелят е един от стотиците българи, чакащи за бъбречна трансплантация.
Стефан Цонев е родом от Ново село, завършил е Радиотехникума във Велико Търново, а след това Военната академия. Трудовият му стаж минава като командир на взвод в Нова Загора, а след това като преподавател в Сержантското училище в Горна Оряховица. Две години е бил в понтонно-мостова бригада в Белене, а преди да се пенсионира, е бил и началник на поделение за правителствена свръзка с Русия.
Цонев е инвалид първа степен и е на хемодиализа, без която не може.
Процедурите се правят три пъти седмично и продължават по 4 часа. Когато научава за трагедията от 10 декември 2016 г. в Хитрино, решава да предложи къщата си на някое от семействата, загубили дома си, докато им построят нов.
След като обявява идеята си да помогне, един ден изненадващо получава покана по телефона да присъства като един от отличените на 16-ата церемония “Достоен българин за 2016”. Първоначално отказва поканата, тъй като на този ден трябвало да бъде на хемодиализа, но след това решава да отиде, а животоподдържащата процедура е направена във ВМА. Той е първият награден сред номинираните заедно с началника на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” генерал Николай Николов и пожарникарите от Шумен, които първи отиват на мястото на инцидента.
Това не е първата благородна постъпка на търновеца, който преди време подслонява момче от “SOS Детски селища” в Трявна, което живее при него няколко месеца. За себе си мъжът казва, че цял живот е помагал на хората, а като военен е участвал в различни спасителни операции. Днес животът му е свързан с хемодиализните апарати, а преди няколко години е включен в листата на чакащите за бъбречна трансплантация. Въпреки трудностите, които изпълват ежедневието му, Стефан Цонев продължава да вярва в доброто и винаги е готов да помогне на човек в затруднение.
Весела БАЙЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
