Държавен архив – Велико Търново отбелязва Международния ден на архивите с открит урок

Публикувано на ср, 8 юни 2022
1178 четения

Датата 9 юни е свързана със създаването на Международния съвет на архивите под егидата на ЮНЕСКО през юни 1948 г., а през 2007 г. в Квебек, Канада и със световния ден на архивите. Сложен път изминават първите хранилища на документи от Древна Гърция и Рим през различните обществено-икономически формации, докато се обособят в самостоятелни културни учреждения и си извоюват място в живота ни.
Появата на съвременния термин „архив” – за означаване както на съвкупност от официални документи, така и на мястото за тяхното съхранение, се свързва с Древна Гърция. През класическия и елинистическия период съществуват развити архиви. От това време са първите сведения за централизирано съхранение на документи в хранилище с постоянен състав. Съхранението се извършва в политическия архив на Атинския полис, известен под името „Метроон”. Там първоначално се намира Храма на майката на боговете Метер, обявена след време за покровителка на архивите. Този архив съществува от края на I век пр.н.е. до средата на III век от н.е., а редът за съхранение на документите е добър и позволява бързо да се намират и доставят.
Ранното европейско средновековие не донася нищо ново по отношение на документирането и организацията на архивното дело, а основните категории архиви продължават да са правителствените, църковните и частните. Във времето на развития феодализъм в Европа прониква от Изтока хартията, която изиграва роля за документирането. Появяват се и нови форми на деловодство, най-важни от които са регистрите и дългите свитъци.
В Европа, в периода на късния феодализъм и първите векове на новото време, се появяват нови явления в документообразуването и в архивното съхранение на документите, които са добре организирани в градските архиви. Френската революция от края на 18-ти век бележи началото на съвършено нов етап в развитието на архивното дело — архивите се обявяват за „публични”, т.е. достъпни за административно, научно или друго използване от широки обществени кръгове.
В България, архивното дело също търпи развитие. Документалните български богатства съставляват архивните фондове. Както навсякъде по света документите загиват от пожари, наводнения, войни, народни въстания и липса на специални условия за съхранение. България тясно преплита съдбата си както с Византия, така и векове с Османската империя, където във връзка с административната практика възникнат специални помагала по съставянето на документи. С течение на времето в Османската империя се съставят исторически архиви, които се съхраняват в султанските дворци, по домовете на висшите сановници или в сградите на съответните ведомства. На българска територия също е изградено специално хранилище във Велико Търново, от прочутия майстор Никола Фичев, намиращо се днес на ул. „Силвестър“, известно под наименованието „Дебоя“. Според разчетения турски надпис над входната врата на сградата, тя е построена през 1870–1871 г. по нареждане на султан Абдул Азис за депо-арсенал за документи на целия Дунавски вилает. Архивохранилището и до днес се използва по предназначение от Великотърновския архив и е със статут на паметник на културата.
Един от първите, заели се с издирването на документи от миналото е Паисий Хилендарски. Българската възрожденска интелигенция активно участва за спасяване и проучване на документалното наследство на страната ни, а нейните усилия водят до формирането на първите архивни сбирки в българските градове. През 1869 – 1870 г. Марин Дринов разработва и публикува в печата правила за описването на стари български ръкописи и продължително време работи в европейските библиотеки и архиви. Той системно използва рядко срещаните до тогава термини „документ” и „архив”. Най-старите български документи – ръкописни и старопечатни книги са опазени от родолюбивите служители на християнската вяра. Общините, училищата, училищните настоятелства, еснафите, културно-просветните организации, благотворителните организации и т.н сами пазят възникващите в тяхната дейност документи.
В съвременното общество архивната институция е крайният пазител на информация, а тя се създава, за да осигурява управлението на държавата, развитието на науката, културата и защитата на гражданските права и интереси. Архивите са част от културното наследство и източник на информация. Архивните теория и практика сега се ориентират към принципите на документалния и архивен мениджмънт в областта на електронното управление, което да отговаря на динамично променящите се очаквания и изисквания за по-ефективно и модерно обслужване на институции и граждани.
Българските архивисти отбелязват своя професионален празник на 10 октомври, но се присъединяват към инициативата на Международния съвет на архивите.
Държавен архив – Велико Търново, тази година отбеляза своя 70 годишен рожден ден и посвещава мероприятията за Международния ден на архивите на годишнината си с открит урок, проведен с ученици от Профилирана хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” – Велико Търново за значимостта на архивното богатство. Като продължение на добрата популяризаторска практика с училищата функциониращи на територията на областта, е изпратена презентацията „Из 70-годишната история на Държавен архив – Велико Търново“. Връчени са годишните грамоти в категориите читател на архива за 2021 г . на д-р Веселин Горанчев, приятел на архивите и медиен партньор, на Общинско радио В. Търново, заслужили за партньорство и популяризиране на документите на Държавен архив – Велико Търново – ПХГ „Св. св. Кирил и Методий“ – Велико Търново и НЧ „Надежда 1869“ – Велико Търново.

Боряна Маринова – началник на Държавен архив –Велико Търново
Камелия Михайлова – старши експерт в Държавен архив –Велико Търново

loading...
Пътни строежи - Велико Търново