Дарена Светослава и Мария Десислава водят ранглистата на най-успешните акордеонисти в България

Публикувано на пт, 10 юни 2016
1231 четения

Близначките “атакуват” Университета за музика и театър в Мюнхен

Близначките Дарена Светослава и Мария Десислава Димитрови от години оглавяват ранглистата на най-добрите акордеонисти в България. Момичетата имат зад гърба си повече от 40 призови отличия от международни и национални конкурси и фестивали в цяла Европа. Носители са на стипендията за талантливи деца на Министерството на културата и в продължение на години са стипендианти на фондация “Комунитас”. Наскоро те станаха лауреати и на наградата “24 май”, която Община Велико Търново връчва на най-изявения абитуриент. В огромна папка, която съдържа повече от 100 страници, директорът на СОУ “Емилиян Станев” Кина Котларска беше събрала информацията за постиженията на сестри Димитрови. Така в деветгодишната история на отличието, което включва и парична премия от 1000 евро, близначките станаха първите призьори от училище, различно от Езикова гимназия и Природо-математическата гимназия в града.
Младите музикантки завършват с пълно отличие паралелката с усилено изучаване на музика – акордеон и пиано, в “Емилиян Станев”. Техният талант е оценен подобаващо не само в България, но и в Германия, Сърбия, Македония, Черна гора, Гърция и Италия, където са свирили соло, в дует, в камерни формации или като солисти на оркестри. Представяли са училището и себе си в елитни майсторски класове по акордеон, включително и при проф. Николай Кравцов от Санктпетербургския държавен университет, който е най-добрият преподавател по акордеон в целия свят.
Освен музиката, Дарена Светослава и Мария Десислава имат интереси и в други области и са печелили национални олимпиади и състезания по история, български език и литература, математика, английски език, химия. И двете участват в театрални постановки в своето училище, танцуват народни и модерни танци. Били са доброволци в благотворителни форуми и проекти в тези области у нас и в чужбина – Шотландия, Румъния, Словения.

С музика двете момичета се занимават от 4-годишни. Тогава започват да свирят на пиано в читалището в родния си град Дряново, а две години по-късно в живота им се появява и акордеонът. “Тогава не сме можели съзнателно да избираме сами, но сме щастливи, че благодарение на нашите родители сме открили музиката. Е, ние също имаме малък принос затова, защото не искахме да спим в детската градина. За да не пречим на останалите, мама ни разреши да ходим на всякакви уроци в читалището – народни и модерни танци, рисуване, солфеж, пиано, акордеон. Дълго време посещавахме всичко, но в 5 клас, когато трябваше да се преместим да учим във Велико Търново, започна да не остава време за друго, освен за акордеона, и така се отказахме”, с усмивка разказват близначките.
Отлично помнят и първата си среща с акордеона. Инструментът стоял в стаята на техния първи учител по пиано Светлин Георгиев, но той напуснал читалището, а на негово място започнала да преподава Виктория Цуцова. Тя им обяснила, че може да продължат с уроците по пиано, но е специалист по акордеон и е по-добре да сменят инструмента. Сега, от дистанцията на времето и натрупания опит, момичетата са единодушни, че пианото и акордеонът много си приличат. Те са от инструментите, на които може да се свири соло и в акомпанимент. Освен това много от пиесите за пиано са преработени за акордеон. Въпреки това акордеонът е любимият им инструмент, защото “няма по-голяма мотивация да обичаш нещо от това, че си вложил най-много труд и време в него. Сигурно затова сме пожънали и най-големи успехи с този инструмент”, споделя Мария Десислава.
Още с първото си излизане пред публика

сестрите се превръщат в истинска сензация,

защото свирили на пиано прави. “Бяхме само на 4 г. и седнали не стигахме пианото. Учителят ни беше много стресиран, защото никой дотогава не беше свирил прав пред него, но за две години пораснахме и постепенно започнахме да изпълняваме пиесите седнали”, припомня Дарена Светослава.
Не по-малко вълнуваща е и първата им изява на конкурсната сцена. Тогава момичетата са едва 6-годишни и дебютират във второто издание на Националния конкурс за акордеонисти “Танцуващи клавиши”. “Най-малките участници в първа възрастова група тогава трябваше да бъдат на 7 г., а нас ни допуснаха по изключение. Спомням си, че изпълнявахме “Над смълчаните полета”, а мама ни беше вързала звънчета на обувките. Ние свирехме и дрънкахме и всички много ни се радваха”, продължава със спомените Дарена. С първото си участие печелят поощрителна награда, а оттогава всяка година “сверяват часовника си” на този конкурс и винаги печелят призови отличия.
Най-ценната награда за тях от огромната им колекция е шестото място в конкурса за купата на Кастел Фидалго в Италия. “Този град е Меката на акордеона, а това е най-силният европейски конкурс за нашия инструмент. Ние трябваше да се състезаваме в категорията “Камерни състави”, което включва от дуети до цели оркестри”, разказва Мария Десислава. Въпреки жестоката конкуренция момичетата успяват да завоюват престижното шесто място. Заслуга за многобройните им успехи през годините има и техният преподавател Станимир Демирев, който е сред най-добрите в страната и води заниманията им по акордеон вече девет години.
За да ходят на училище, момичетата всеки ден от 5 клас насам пътуват с влак от Дряново до Велико Търново.

В студ, дъжд и пек те са постоянно присъствие на гарата в Дряново,

а това е най-малката им жертва в името на изкуството и образованието. За тях най-лесната част от ученическите им години е изкарването на шестици по всички предмети в училище. “Ние се занимаваме с толкова много неща, че да седнеш да си научиш урока е само едно от многото ни задължения за деня. Когато учиш за час, а после 3-4 часа свириш, уроците минават някак между другото. Затова наградата “24 май” за нас е огромно признание. Тя означава, че някой забелязва, когато си упорит, последователен и се трудиш усилено години наред”, обяснява Дарена Светослава. “Освен това на фона на все по-засилващата се мода да бъдем глупави, непукисти и апатични към всичко, в представата на хората тези, които учат, са онези скромни душици, спазващи правилата само защото не се осмеляват да ги нарушат. За съжаление все по-малко се оценява това, че си интелигентен и че се стараеш. Май излиза, че си от страната на глупавите, щом има и по-лесен начин, а ти си решил да постигнеш целите си като се трудиш. Под светлините на прожекторите у нас обикновено стоят глупавите и непокорните, а не умните и трудолюбивите. Затова е много хубаво, че има кой да те забележи и да възнагради труда ти”, не крие благодарностите си Мария Десислава.
Днес двете момичета са сред малкото в България, които свирят на акордеони с мелодични баси. Това са нови инструменти, а в страната ни има едва 10 такива акордеона. На теория всичко можеш да изсвириш на тях, но на практика трябва да си виртуоз в техниката, за да изпълняваш и класика, и предкласика, фолклор, попмузика, дори филмови парчета. Инструментите им тежат по 13 кг, а те от години всеки ден се разхождат с тях по търновските баири. “Е, справяме се, но покрай акордеоните и татко доста заякна, защото в повечето случаи той ги носи”, не спират да се шегуват близначките.
А баща им живее в женско царство и е сред малцината щастливци, дарени с три дъщери. “Понеже сме момичета, а те по принцип говорят много,

като решим да се скараме става истински кокошарник.

Но никога не сме стигали до караници за пространство и други дребни неща, които показват по филмите. Ние се занимаваме с музика и свирим по всяко време, а кака Калина Дария е с три години по-голяма от нас и когато учи или иска да си почине, нашата музика ѝ пречи. После пък тя почива и иска да си пусне музика, а ние учим и така малко си пречим. На тази основа обикновено започват и конфликтите”, разказва Дарена Светослава.
“Но решаваща роля за нашия избор да свирим е точно на кака, защото тя първа започнала уроци по пиано, а ние постоянно сме бутали клавишите и сме ѝ пречили. После тя свиреше на акордеон, но и от това се отказа. Сега кака е практикът в семейството, а ние – идеалистите. Различни сме наистина, но трябва да има хора, които да мечтаят и да гонят вятъра, и хора, които малко да ги приземяват”, допълва Мария Десислава.
Тяхната сестра вече трета година е студентка по международен бизнес в град Клеве, Германия. Те също искат да продължат образованието си в тази страна и се готвят усилено за тежките изпити в Университета за музика и театър в Мюнхен. Конкуренцията за изпълнителския профил, за който кандидатстват, е жестока, затова всеки ден от сутрин до вечер залягат над книгите и свирят. Избрахме Германия, защото там образованието е безплатно за чужденци, което за нас е много важен фактор, особено когато идваш от малка държава и има още две студентки в същото семейство, признават момичетата. Каквото и да се случи след завършването им след пет години, в която и област да изберат да се реализират, те ще бъдат щастливи, ако музиката присъства в техния живот, ако не като професия, поне като хоби.
Въпреки че Дарена Светослава е изпреварила при раждането Мария Десислава, тя няма самочувствието на по-голямата. “Винаги се чува думата на този, който говори повече, а при нас това е Дарена. А аз съм много либерална, изслушвам и другите гледни точки, но в крайна сметка винаги знам кое е най-правилно”, споделя Мария. Близначките са единодушни, че

никога не се изморяват да бъдат заедно,

а конкуренция между тях не съществува, по-скоро се стимулират една друга. “Говорили сме си колко по-малко работа щяхме да свършим, ако не бяхме заедно. Има дни, когато нищо не ти се прави, но като видиш, че другата се е хванала, и ти си казваш: “А, тя свири, аз също мога”, усмихва се по-малката сестра.
След това разказват, че своите царствени имена също те дължат на мама и на кака. “Мама е завършила “Българска филология” и е искала имената ни да имат символика, да означават нещо хубаво и да са добро пожелание за целия ни живот. Така измислила имената, написала ги на листчета, а кака, тогава на две години и половина, ги изтеглила”, една през друга обясняват момичетата. Дългите имена не им пречат, по-скоро създават неудобство на хората около тях. Затова често им се налага да гледат на криво тези, които се опитват да не кажат целите им имена. Гаф, на който ще се смеят цял живот, е фрапиращата грешка в надписа върху тортата за един от рождените им дни. От заведението им предложили да ги изненадат с тортата, а когато им я поднесли, за да духнат свещичките, Мария забелязала, че напълно са объркали имената им. Върху нея старателно сладкарите били изписали “Дарена Десислава и Мария Светослава”.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново