Програмистката Мими Добрева от 6 години е пенсионерка, но не й остава и минутка време за скука, защото дейната жена се занимава с различни художествени занаяти. Последното й вдъхновение са пана, изработени със студен порцелан, които тя нарича 3D картини. От скоро приложничката е запалена по полимерната флористика. Материалът, с който работи, е нещо като пластилин, съхне за 2-3 дена на стайна температура и се нарича “студен порцелан”. Наименованието е международно прието, макар че някои го отричат, защото казват, че като състав няма нищо общо с порцелана, разказва 66-годишната Мими Добрева.
Тази техника е сравнително нова като употреба в приложното изкуство и интернирания дизайн. Тя е създадена в началото на XX век в Аржентина. Основно е използван за направата на малки пластики на светци и цветя за религиозните празници. Постепенно преминава в испано-езичните страни и в англо-саксонските държави. Едно от най-добрите списания за “студен порцелан” е португалско и там стъпка по стъпка е обяснено как да се направи всичко.
В основата е “студеният порцелан” с царевично нишесте и бяло лепило за хартия. Смесва с с допълнителни добавки като глицерин, за да не лепне. Получава се материал, който едновременно е много пластичен и позволява на ръка да се разточи много тънък пласт, като най-фините кори за баница например, обяснява Мими Добрева. С изсъхването материалът придобива прозрачност и заприличва на костен порцелан. След лакирването приликата се засилва и може би от там идва названието му “студен порцелан”, обяснява майсторката.
Научила се сама преди три години по интернет. Проблемът беше, че описаните материали и инструменти ги няма в България и бяха необходими близо 2 г. да намеря българския им аналог и да усъвършенствам техниката. Научих се да правя сама “студения порцелан” и знам много рецепти. За два месеца бях превърнала кухнята си в химическа лаборатория, където експериментирах всевъзможни рецепти, за да си направя пластичния материал. През това време из къщи се носеха невероятни миризми, докато успея да намеря аналозите на материалите, за които четях в интернет, основно в руските сайтове, разказва за началото Мими Добрева. Сега вече полимерният материал се продава готов. Много е увлекателно и “зарибяващо”. Докато правя едно, в главата ми вече се въртят идеи за следващото.
С дантелата се занимавам сутрин, когато очите ми са отпочинали, а след обяд – със “студен порцелан”. Преди да открие полимерната флористика, приложничката следобед си почивала от калоферската дантела с изработката на бижута от стъклени мъниста и кристали тип сваровски.
Има две основни техники за направа на растения, специално за цветя от студен порцелан. Едната техника е чрез извайване със стик, подобен на кука за плетене и заострена в единия край, и с ножичка. Другата основна техника е чрез разточване на оцветения предварително с маслени бои материал, след което се изрязва листо по листо и накрая се сглобява.
При извайването се взема парченце от материала и се оформя като капка. След това се разрязва от широката страна на различен брой парченца. Числеността на разрезите зависи от броя на листенцата, с които ще е цветето. Всяко от парченцата се разделя от останалите, леко се сплескват с пръсти. След това със стика върху пръста листенцето се разточва и оформя едно по едно. Колкото е по-малко цветето, толкова по-бавно се прави, защото се изисква прецизност за изработка на орнаментиката.
Всяко цвете се започва от дръжката. Към нея се прикрепят тичинките и се оставят да съхнат. Към вече готовата конструкция се монтират още незасъхнали листенцата на цветето. Извайва се и се оставя обърнато надолу. Проверявам цветето през час-два и когато позасъхне, го обръщам наобратно, за да се отворят листенцата. При изработката на маковете, между всяко от венчелистчетата се слага подпорка от памук, салфетка, така че да изсъхне точно в нужната форма, разказва за пипкавостта и прецизността на изработката Мими Добрева. Изработката на една нейна картина от студен порцелан отнема от няколко дена до повече от седмица. Допълнително време отнема тонирането на цветята, което се прави с маслени бои и придават нежните отенъци. Приложничката казва, че най-големият й проблем е да си намери рамка. Първото нещо, което правя, когато си я осигуря, е да я демонтирам. В зависимост от рамката идва и идеята за паното. За основа на картините си Мими Добрева ползва снимки или рисунки от интернет. Никога не ги оставям в първичния вид, защото в 99 % от случаите не отговаря на представите ми за финалния образ на картината. Обработвам по специална компютърна програма под “Линукс”. Правя допълнителни замъглявания, фрагментации и вече готовата картинка я залепям върху картонената основа на рамката. Следва основата – обработва се с матов паркетен лак на водна основа, чрез който се придава допълнителна релефност и дълбочина, все едно е правено с маслени бои, разкрива тънкостите си Мими Добрева. Готовият материал се лепи върху основата на различни нива. Отново следва период на съхнене. Готовата картина също се обработва с матов лак. Мими Добрева все още няма сови последователи в региона в изкуството на “студения порцелан”.

Канадско списание публикува калоферските й дантели

От 10 години авторските дизайни на совалкови дантели на Мими Добрева са достъпни до световната аудитория чрез канадско списание за авторски творби за брюкселска дантела. В “Lace express” излиза на 7 езика, печата се в Германия и се разпространява в САЩ, Австралия, Канада и целия Европейски съюз. В списанието се публикуват модели на дизайнери от различни страни, изплетени с техники, популярни за съответната държава. Мими Добрева популяризира в изданието калоферската техника на совалкова дантела. Изпраща модела, прилагайки схема и инструкции за изработката, както и снимки в процеса на работа.
Флоралните мотиви са любимите й. Тя е човек на точните науки, на числата и алгоритмите, но за любовта си към цветята казва, че е закодирана в душата й от детските години от родното Плачковци. Каквото и да започна да правя, то все прилича или на дърво, или на цвете, обяснява майсторката.
Връзката с “Lace express” също станала по интернет. През 1996 година Мими Добрева завършила курсове по совалкова дантела. Казва, че след това й трябвали поне 2 г., за да достигне някаква техника на съвършенство и да чувства удоволствие от работата, за да се съсредоточи върху дизайна и творчеството. Не работя чужди дизайни, моделите ми са мои, авторски, и това прави пълно удоволствието от работата, споделя дантелистката. Когато придобила самочувствие, Мими Добрева започнала да публикува снимките на творбите си в интернет и да търси сродни души. Отговори ми една германка от списание “Ейчлер”, че много харесва творбите ми и ме посъветва да ги изпратя на “Лейс експрес”. Това се случи през 2003 година. Тогава все още нямах компютър вкъщи, работех в териториалното статистическо бюро, където все още нямаше пуснат интернет. Десетина дена преди Коледа отидох на гости при дъщеря ми във Варна и от нейния компютър изпратихме писмото и снимки на дантелите ми на канадското списание. На 2 януари вечерта дъщеря ми звънна по телефона и ми каза, че имам отговор от списанието. Така започна всичко с две дантели. Днес много от дантелите ми виждам публикувани в интернет, изработени от хора от цял свят по моите скици от списанието.
“Lace express” излиза от 1996 година. В началото на 2005 г. им написах писмо, че много съжалявам, че не съм започнала да си комуникираме още от създаването на списанието, защото са създали прекрасни броеве, които аз няма къде да видя. Бях си направила пощенска кутия в Централна поща във В. Търново. Малко след това ми писмо, отивайки до пощата, ми дадоха огромен кашон, пълен с всички броеве, до един, които списанието ми беше изпратило. Едва го домъкнах вкъщи, две седмици колежките в статистиката разглеждаха дантелите в луксозното списание, разказва Мими Добрева за трогателния жест към нея.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. авторката