Представянето на Нургюл Салимова за Световната купа предизвика интереса към шахмата и на по-широката общественост у нас. Но едва ли повечето хора са наясно колко много шахматни таланти има в България. Един от тях със сигурност е Данаил Попзафиров – седмокласник от СУ “Емилиян Станев”.
Бил едва на 6 години, когато го определили като Шахматния Моцарт. Това задължаващо прозвище му дали организаторите на един турнир в Панагюрище. Малкият Дани бил поканен да даде сеанс. Играл на десетина дъски, победил всички, въпреки че бил с 39 градуса температура и на следващия ден влязъл в болница.
Дани започва с шаха на 5 г., и то по един каприз на съдбата. В семейството си няма шахматисти. Историята е интересна, защото започнал да играе от яд. Брат му, който е с три години по-голям, почнал с шаха, но му трябвал спаринг-партньор, когото да бие. “И все губех и губех, но много исках да го победя. След всяка загуба исках да играем отново и накрая започнах да го побеждавам. Шахът ме предизвика с това да бия брат ми, а после видях, че имам нещо като талант и реших да си го развивам”, разказва Данаил, като определя батко си за своя първи треньор.
“Всъщност Дани измисляше шаха за себе си. Той си нямаше никакво понятие от теорията, създаваше за себе си всичко от нулата. Но го заведохме в клуба, нищо че беше малък. Е, понамръщиха се, че при тях не било забавачка, но след седмица треньорът започна да ни гледа по особен начин”, спомнят си родителите му. Нерядко се случва така – един случаен подтик да отключи в някого талант, който никога не е подозирал, че притежава.
“Общо взето, започнах сам, в детската градина ми беше много скучно и майка ми и баща ми принтираха шахматни задачи и си ги решавах”, потвърждава Дани. “Жертва си примерно коня заради по-добра позиция и за 3-4 хода прави мат, треньорите го питаха: кой те научи на това? А той сам ги виждаше, без да го е учил, виждаше си нещата по негов си начин”, казва майка му Наталия Атанасова.
Данаил Попзафиров е родом от София. Там започва в ШК “Елит” при страхотен педагог като Венета Петкова, после при Румяна Гочева и с тяхна помощ му намират елитен треньор в лицето на гросмайстор Трайко Недев от Северна Македония. Когато е в пети клас, се преместват във В. Търново. Тренира онлайн с гм Недев, но среща подкрепата на мм Светла Йорданова и съпруга ѝ Николай Йорданов, при когото ходи на индивидуални тренировки.
Успехите следват един след друг. Вече има смайващите 15 републикански титли в своята възраст, два пъти е европейски вицешампион в първенството на ЕС. Само преди месец стана втори на първа дъска на Световното ученическо първенство в Казахстан с отбора на СУ “Ем. Станев”. От 8 партии спечели седем. “Загубих само във втория кръг, играхме отборно срещу Полша, губехме с 1:2 и ни трябваше победа. Противникът ми предлагаше три пъти реми, но аз му отказвах”, разказва Дани. Определя обстановката и организацията като отлични, но най се радва на факта, че са се запознали с деца от цял свят. С връстниците си от Лесото продължават да поддържат контакти.
А с отбора на СУ “Ем. Станев” т.г. станаха втори в България на Ученическите игри с равни точки с шампиона, като отстъпиха само по допълнителни показатели. Казва, че ученето не пречи на шахмата, справя се, макар и често да пише домашните си в междучасията. Харесва българския език, отдава му се математиката. “Много сме доволни от СУ “Емилиян Станев”, възхитени сме от училището като отношение, преподаване, от подкрепата на г-жа Кина Котларска. Разликата от София е изцяло в полза на Велико Търново”, категорична е майка му.
Дани предпочита да играе срещу възрастни шахматисти, само на държавните първенства е срещу връстници. Играл е срещу гросмайсторите Маргарита Войска, Петър Дренчев, Адриана Николова. “С Евгени Ерменков направих реми, той започна с нещо, което не знаех, но някак го измислих. После с треньора ми анализирахме, че е било добро”, казва седмокласникът. Участвал е и в сеанс на Веселин Топалов в Американското посолство.
Една негова партия обаче преди година и половина стана национална новина. Веднъж звънва телефонът и ги питат: съгласни ли сте синът ви да изиграе партия шах с премиера Кирил Петков преди новогодишното му приветствие? Така Дани Попзафиров се изправя в центъра на София срещу бившия министър-председател. Телевизиите предават на живо. 10-годишният тогава малчуган набързо отупва Кирил Петков, като споделя, че той “играе горе-долу добре, но мисли с два-три хода напред, а аз – с пет”. Било много вълнуващо преживяване, после Петков с колата си го завел и в Министерския съвет. “Чувствам се популярен, но дали съм наистина – не знам”, откровено споделя днес момчето.
И тук стигаме до болната тема – финансирането. Помогнала ли е държавата до момента с каквито и да е средства на младия талант? Естествено, че не. Дани участва в състезанията изцяло с пари на семейството си и с помощта на частни спонсори. По тази причина редовно пропуска официалните световни първенства в своята възраст, защото те се провеждат извън Европа. Нищо че е единственият в България, който още на 6 г. придобива международния коефициент ЕЛО…
“Ако не са частните спонсори, които търсим и покриват отделни турнири – няма и състезания. Вече 5 г. ни подкрепя бизнесменът Галин Анастасов. Един турнир у нас излиза поне 1000 лв., а Дани е малък и още не може да ходи сам. Като отидем някъде на европейско, всички отбори са с щабове, треньори, психолози, екип… Нашите деца отиват в най-добрия случай с някой от родителите си или сами, както бе Нургюл. В Чехия Дани пътува с друг от родителите, с когото се запознах по телефона. Гледаме да комбинираме, да си разделяме разходите. А в България има много изявени деца, отдадени и с качества”, споделя майка му Наталия Атанасова. Финансова подкрепа от държавата – няма такъв филм за талантите на България!
В световната ранглиста близо 2 г. Данаил Попзафиров заемаше второ място. Но за да прогресираш, е необходимо участие в много турнири, и то силни. ЕЛО-то му е 1830, но то също се поддържа с участие срещу градирани състезатели… Именно заради липса на средства досега не е ходил и на световно първенство.
Сега тръгва на оупън турнир в Приморско, ще участва и в двете надпревари – до 2100 ЕЛО и над 1700. После нямат никакъв планиран турнир. Всъщност има достатъчно, но родителите му са принудени да избират такива, които са полезни за него. Примерно, от три избират едно участие. “Според всички треньори Дани расте поетапно. Докато той обича шахмата и играе с удоволствие, ние с баща му ще го подкрепяме. Ако някога видим, че не желае – няма смисъл от натиск. Той сега сам си определя часовете за занимание и тренировки”, казва майка му.
А аз питам накрая Дани с какво го привлича шахматът. “Самото усещане като започваш партия е много хубаво. В началото на всяка има милион комбинации, които трябва да ги знаеш.” Любимите му шахматисти са Веселин Топалов и Магнус Карлсен. Дани Попзафиров си е поставил сам целта – да стане гросмайстор. “А мечтата ми е да играя срещу Анатолий Карпов, ако успея – успея”, завършва Шахматният Моцарт.
Анатоли ПЕТРОВ, сн. личен архив