Д-р Юлиана Костадинова е детски лекар по дентална медицина повече от 25 г. Тя е родена в София, но съдбата я свързва с Велико Търново, откъдето е съпругът й д-р Стефан Костадинов, също зъболекар. В началото започнала работа в детското отделение на бившата стоматологична поликлиника в града, защото там имало свободно място. Но това й дало шанс да специализира детски профил, за което не съжалява, защото й харесва да работи с децата.

Още преди старта на здравната реформа и въвеждане на фондовото здравеопазване, семейство Костадинови правят самостоятелна зъболекарска практика. Сега в нея се включват синът и снахата, които също се лекари по дентална медицина.

 – Д-р Костадинова, наскоро излезе стряскаща статистика, че всяко българче между 5 и 18 г. има поне един кариес в устата. Дори децата на 6 г. имат средно по 3 кариеса, на 12 г. – по 4, а тези на 18 г. – по 6 кариеса. Тези резултати важат ли и за Велико Търново?
– Макар проучването да е национално, ние с нищо не се различаваме от него. Освен в семейната клиника, аз работя в Езикова гимназия и в Американския колеж. Профилактичните прегледи, които правя там, показват, че почти няма здраво дете. Единици са тези, които нямат кариеси. Общо повечето от децата във В. Търново ходят на зъболекар и се вижда, че зъбите им са лекувани. Но това все пак са поразени от кариес зъби.
Тук има ученици от Трявна, Омуртаг, Дряново и др., при които оралното здраве е трагично. Има много извадени постоянни зъби, а също останали корени от зъби, които не могат да се лекуват и трябва също да се извадят. За съжаление вече има 15-годишни, които имат частични протези.
– По-малките или по-големите деца имат по-лошо орално здраве?
– Трудно е да се каже. При по-малките са засегнати временни зъби и имат още един шанс, като ги сменят с постоянни. Разбира се, ако полагат грижи за устната хигиена. Необходими са и редовни профилактични прегледи, защото при тях се открива кариес в начален стадий, който се лекува по-лесно и намесата на зъболекаря е микроинвазивна. Когато вече има болка, дефектът е голям, той се възстановява по-трудно, а понякога и неестетично. Възпалението на временния зъб може да доведе до увреждане на зародиша на постоянния зъб.
– Значи е неправилна тезата на много родители, дори и на някои зъболекари, че не си струва да се лекуват кариесите на млечните зъби, които и без това ще паднат?
– Да, точно така. Децата имат временни зъби до 12 г. Ако те се разболеят от кариес, когато детето е на 6 години, това означава още 6 години то да страда, ако зъбите не се пломбират. Но съм имала деца на 2 г. вече с патологични изменения на твърдите зъбни тъкани, което налага пломбиране.
– На каква възраст на детето трябва да бъде първата среща със зъболекаря?
– Още с пробива на първото зъбче на бебето, обикновено след шестия месец, то трябва да се прегледа от специалист. Майките винаги казват, че на тази възраст бебетата им нямат зъбни проблеми, но е хубаво зъболекарят да ги прегледа. Освен това с първото зъбче започва и истинската грижа за оралната хигиена. Впрочем тази хигиена започва още след раждането. Тогава след хранене майката трябва да отрива с марличка и преварена вода устата на бебето. Там винаги остава кърма, която се разгражда до киселини, които дават възможност за развитие на гъбички и ранен кариес.
– А колко често детето трябва да ходи при зъболекаря за профилактичен преглед?
– На всеки шест месеца, дори и да няма проблем. Но не винаги родителите могат да забележат най-малките изменения в един зъб. Това се открива от зъболекаря и тогава лечението е малко и щадящо за зъба. Има, разбира се, състояния, при които се налагат по-чести посещения, но те са редки.
Вече има доста новости в терапията и една от тях е стремежът към виталното лечение на пулпитите, дори и при временните зъби. Това означава не да се умъртвява пулпата на зъба, а да я запазим, ако е възможно. Длъжни сме да опитаме, но това не означава, че при всеки зъб може да стане. Запазването на пулпата е много важно при постоянните зъби при децата. Често тези постоянни зъби са с незавършено кореното развитие, което продължава 3-4 г. след пробива. Ако се наложи година след това такъв зъб да бъде умъртвен, то след няколко години той е обречен на изваждане.
Колкото и странно да звучи, ние можем да лекуваме кариес и без да използваме машината. Това се случва още докато заболяването е в много ранен етап, като бяло петно. В случая деминерализацията на зъба, която се получава от кариеса, е обратима и чрез намазване използваме специални препарати, които доставят йони и възстановяват зъба. Освен намазването е необходима стриктна устна хигиена от страна на пациента. Иначе може да не постигнем успех и след време детето пак ще дойде в кабинета.
Много важно е малкото дете да се научи само да мие зъбите си с четка и това обикновено става, след като то навърши една година. С помощта на майката се слага паста колкото грахово зърно върху четката, защото в началото то поглъща пастата, която при най-малките е без флуор именно поради тази причина. Колкото по-рано едно дете започне да си мие зъбите и да има навици за това, толкова по-добре.
Има и нещо друго. Дори и възрастни хора не знаят точно как да си мият зъбите, макар да го правят редовно. Имала съм случаи при деца, които почистват само предните зъби, други пък въобще не са хващали четката. Смята се, че миенето на зъбите трябва да бъде около 3 минути. Хубаво е да има хоризонтални, вертикални и кръгообразни движения. Но има места, където четката не може да стигне, затова препоръчваме почистването да става с конец. В началото това става с помощта на родителите, докато детето свикне, и това е много дълъг процес. Конците се използват предимно при по-големите деца, при които са поникнали постоянните зъби.
– Някои ваши колеги твърдят, че профилактиката на зъбите на детето започва още в утробата на майката?
– Да, така е. Храненето на майката е много важно, то трябва да бъде рационално. През първата половина на бременността жената трябва да се храни с повече белтъчини и плодове. След това към тях се прибавят и минералите, основно калций и фосфор, както и витамините В, С, D и Е. Защото след четвъртия месец започва изграждането на временните зъби. Освен това всяко заболяване на майката, особено в последните месеци, може да се отрази върху зъбите на детето. Искам да кажа още, че всяка бременна жена трябва да си направи профилактичен преглед при денталния лекар. По време на бременността е необходим повече калций. Ако той не се компенсира с храната, калцият се набавя предимно от костите и зъбите. Така шансът да се появят зъбни проблеми се увеличава. Поради ендокринните промени може да настъпи и възпаление на венците, което да наложи лечение.
– Общуването с детето или приятната обстановка в кабинета е по-важна малкият пациент да бъде предразположен и да не се страхува?
– Обстановката наистина е важна, но зъболекарят е този, който трябва да обясни на детето какво трябва да се направи, и то по такъв начин, че то да разбере и да не се страхува. Практиката е показала, че децата са много искрени и приемат много по-нормално обстановката, отколкото един страхлив родител.
Много важни са първите посещения, при които детето да не се уплаши. Хубаво е то да бъде доведено на профилактичен преглед, още докато няма болка. Така ще свикне с новата обстановка, със зъболекаря, с обясненията. Когато пък дойде болката, детето вече знае как трябва да се държи и то се доверява на денталния лекар. Имала съм случаи, където родителите са по-страхливи от децата си и те налагат този страх на малките пациенти.
– Прилагането на флуор има доста противници, а също и поддръжници. Вие препоръчвате ли такава профилактика и на каква възраст тя може да започне?
– Флуорната профилактика е много добър метод за предпазване от кариес, но трябва да се прилага ритмично. Наистина на децата от детските градини във В. Търново преди години се даваше флуорирано мляко, но не беше последователно. Имаше и прекъсване. Има флуорни таблетки, но предписването им трябва да става внимателно, тъй като децата пият минерални води, които съдържат флуор и може да стане предозиране. Затова майките трябва да четат етикетите. За предпочитане е да се употребяват трапезните води.
Флуорната профилактика може да започне още когато детето е на една година. Тръгва се с малки дози, тъй като предозирането на флуор дори с 1 милиграм може да предизвика флуороза на зъбите. Ако е в по-големи количества, страдат и костите, и паренхимните органи като черен дроб и бъбреци. Флуорозата предизвиква дефект в минерализацията на зъбите и те стават ронливи. Такива зъби много трудно се възстановяват.
Флуорната профилактика се прилага до 12-годишна възраст, защото дотогава са пробили всички постоянни зъби в устата и ние сме им въздействали чрез флуора да бъдат здрави. След това тази профилактика продължава цял живот чрез употребата на флуорните пасти при миенето на зъбите. Но тогава се въздейства външно, тъй като в дълбочина структурата на зъбите вече е изградена.
– Децата обичат да си похапват сладкиши и шоколад и е ясно, че няма как да ги предпазим от това. Освен това те имат и по две допълнителни закуски в 10 и 16 часа, когато не си измиват зъбите. Това хранене крие ли риск за кариес?
– Лошото е, че честото хранене води до допълнителна киселинност в устата, а кариесът се появява при такава обстановка. Нормално слюнката има леко алкален характер. Но минават 45 минути след храненето, докато изчезне тази киселинност и се възстанови алкалността в устата. А ако човек похапва по нещо на всеки час, то киселинността в устата остава постоянна. Това е сериозен риск за кариес.
– Дъвките помагат ли за изчистване на зъбите?
– Да, могат. Дъвката стимулира слюноотделянето в устата и колкото повече слюнка има, толкова повече алкална среда и по-малко плаки по зъбите, защото самото дъвкане донякъде изтрива тези плаки, останали от храната.
– Д-р Костадинова, в момента в страната върви национална кампания за профилактика на първите постоянни зъби при децата. Прави се т.нар. силанизиране. Доколко тази процедура предпазва от кариес?
– Силанизацията не е нова процедура. След пробива на първия постоянен зъб, което обикновено става на 6-7-годишна възраст, най-слаба е минерализацията във вдлъбнатините. Тя обаче продължава две години след това. През това време в тези вдлъбнатини се натрупват плаки от храната, които трудно се почистват, и това е риск за развитие на кариес много скоро след пробива. За да не се случи това, чрез силантите ние запълваме вдлъбнатините и храната не се задържа. Тези силанти остават 2-3 години, докато завърши самата минерализация на постоянния зъб.
Когато едно дете е по-податливо към кариес или има по-лоша устна хигиена, може да се силанизира не само първият постоянен зъб, но и останалите. В момента тази национална програма, която се провежда, предвижда синализиране само на първия постоянен зъб при децата от 6 до 8 г.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. авторката