Дори тригодишни вече страдат от гастрит и камъни в жлъчката. Сухите мазни храни, наднорменото тегло и стресът са причини за тези болести, доскоро обичайни само при възрастните
Д-р Валентин Точков е завършил медицина в Плевен и има 25 години стаж като педиатър. Признава, че още като студент решава да стане детски лекар, защото тази специалност много му харесва, макар да е трудна, освен това децата са много искрени, чисти души и доверчиви.
Като млад лекар, д-р Точков работи 4 години в Килифарево като участъков педиатър, а от 1992 г. постъпва в педиатрията на областната болница във Велико Търново. След спечелен конкурс от 15 април т. г. вече е началник на детското отделение. В момента в отделението се извършва основна реконструкция в юношеския сектор, която ще превърне педиатрията в модерна база за лечение. Въпреки тежкия ремонт лечението на децата не е преустановено. Мечтата на д-р Точков е да бъде ремонтиран и кърмаческият сектор, така за децата ще бъдат осигурени по-добри битови и медицински условия.
– Д-р Точков, от какви заболявания боледуват най-често децата през есента?
– Най-честите заболявания през този сезон са вирусните инфекции на горните дихателни пътища, свързани с повръщане, висока температура и разстройство. Има също пневмонии, бронхити и бронхиолити, които се причиняват от коксаки вируси. Тези болести преобладават в отделението.
Децата боледуват по-често от възрастните, тъй като имат все още неизграден имунитет. Факторите на имунната защита достигат стойностите на възрастен към 7-8-годишна възраст. Затова малките деца са по-възприемчиви към инфекции. Обикновено най-често се разболяват бебета след 6-месечна до 3-годишна възраст. При тях вирусните заболявания протичат по-тежко.
Последните 3-4 години обаче се забелязва един тревожен факт. Тригодишни деца вече страдат от гастрити, язви и камъни в жлъчката. Неотдавна 10-месечно бебе отключи диабет, без в рода да има болен. Да не говорим за хипертониите, ритъмните сърдечни нарушения и ревматоидия артрит, които се наблюдават дори при 10-годишни пациенти. Според мен наднорменото тегло и нездравословното хранене са едни от основните причини за тези болести, наблюдавани досега само при възрастните. Преди 3 месеца при нас постъпи петгодишно дете с три язви на дванадесетопръстника, което получи кръвоизлив. Изпратихме го в Плевен, за да го изследват с гастрофиброскоп, защото при нас няма такава детска апаратура. Наистина язвената болест има голям процент генетична предразположеност, но децата предпочитат повече сухата храна – сандвичи, колбаси, солети, чипс, сладкиши и др., всекидневната употреба на които води до гастрити, хипертонии и камъни в жлъчния мехур. Освен това тези храни са с голяма трайност, пълни са с консерванти и оцветители.
Някои от тези заболявания на възрастните открихме случайно, без малчуганите да имат оплаквания. Сега малките пациенти са диспансеризирани и се наблюдават на всеки шест месеца. Но наблюдения показват, че стресът на родителите също влияе върху появата на ранните хронични болести в детска възраст. Напрежението се пренася и при най-малките. Компютрите също са риск. Малчуганите прекарват с часове в игри, хапват чипсове или вафли пред екрана, вместо да спортуват или да играят на двора. Играта закалява организма.
– А честото боледуване на едно дете от вирусни инфекции изгражда ли траен имунитет?
– До 6-годишна възраст не можем да разчитаме на такъв имунитет. Наистина заболяването от определена инфекция може да доведе до имунна защита, но при сезонните вирусни инфекции тя е нетрайна.
Децата често се отглеждат в среда, която улеснява пренасянето на вируси. Те контактуват с възрастни, с другарчетата в детската градина, с децата на двора. Освен това една трета сливица може да бъде хронично огнище на инфекция.
– Простуда или вируси са виновници за заболяванията при децата?
– Простудният момент съществува, но той не е единственият, който води до заболяване. Обикновеното медицинско обяснение на простудата е, че при нея се свиват съдовете от студа и това намалява кръвоснабдяването на лигавицата, което от своя страна намалява бариерните й функции и улеснява достъпа на микроби. Не винаги контактът с вируса означава заболяване, но когато има простуда, детето може да се разболее.
По принцип децата боледуват по-често от вирусни инфекции, отколкото от простуда.
– Често родителите изпадат в паника, когато детето вдигне висока температура. Лекарствата или физикалните методи са за предпочитане в случая?
– Високата температура е нормална защитна реакция на организма срещу инфекцията. Това е сигнал за възпаление някъде в тялото. Но все пак трябва да се има предвид, че много високата температура може да доведе до фебрилен гърч, затова е необходимо да се дават антипиретици. По принцип за понижавате на температурата често родители злоупотребяват с медикаменти. Те дават аналгин на болното дете, без да се отчете, че лекарството може да предизвика алергия и състоянието да се усложни.
В България се препоръчва да се дават медикаменти, когато температурата е по-висока от 37,5 градуса. В други страни тази граница е по-висока. В границата между 37- 37,5 градуса могат да се дават витамини и детето да се наблюдава. Трябва да се знае, че когато се дава лекарство през устата, то започва да действа след 45 минути и не бива да се очаква мигновено спадане на температурата. А най-бързият начин тя да се свали, е поставянето на свещичка.
Не трябва да се забравят и физикалните методи – мокра с оцет и вода кърпа на челото, мокри чорапи на крачетата, влажна обвивка с пелена, като е задължително да са обвити подмишниците и слабинните гънки. Може да се стигне детето да бъде обвито в мокър чаршаф за минутка- две, дори процедурата да се повтори. Но нека родителите да не се притесняват, че в случая температурата няма да спадне веднага до нормалната под 37 градуса. От друга страна пък високата температура спомага за по-бързото унищожаване на вирусите, причинили заболяването.
Ако вдигането на температурата е еднократно, не е нужно да се търси лекарска помощ. Но ако тя не спада дори след употребата на медикаменти, трябва да се потърси лекар още в първите 24 часа на заболяването. Дори и при по-големите деца не бива да се чака повече от два дни. Предприемането на лечение без лекарско предписание обаче е недопустимо.
Има го и другия момент, само да кихне детето и майката веднага търси лекар. Аз разбирам, че всеки родител иска да направи най-доброто, но той не съзнава, че не винаги емоционалната обвързаност води до правилното и разумно решение. Ето защо и лекарите трябва да се доверяват на други медици, когато лекуват децата си.
Освен това голяма грешка е да се предприеме терапия по информация от интернет и майката веднага да отиде в аптеката и да купи от препоръчаните медикаменти. Парадоксът е, че именно тя решава дали да вземе антибиотик, хомеопатично, или симптоматично лекарство, без да се е консултирала с лекар. Всеки родител има право да реши какво да предприеме за детето си, но не бива сам да го лекува, а трябва да потърси медицински специалист.
– Може би родителите се страхуват от честото предписване на антибиотици. Дори не се прави антибиограма, за да се разбере кое е адекватното лекарство за инфекцията. Освен това връзката с личния лекар се прекъсва вечер и през нощта, разчита се на дежурния кабинет в областната болница, както е във В. Търново. А там на “едно гише” чакат всякакви болни, които първо минават през спешния кабинет, където ги селектират. Тази организация е бавна и тромава, може би затова повечето родители търсят консултации по интернет или се доверяват на аптекарите.
– Смятам, че детското здравеопазване е организирано добре в момента. Дори да има дежурен кабинет през нощта, нито един семеен лекар няма да откаже консултация или посещение вкъщи, ако се наложи.
Що се отнася до употребата на антибиотиците, то проблемът е сложен и сериозен. Родителите често се страхуват, че те ще увредят здравето на детето им. Но това не е най-голямата беда. Големият проблем е, че се развива застрашаваща резистентност на микроорганизмите към антибиотиците. Прекомерната употреба на антибиотици води до създаване на бактерии, на които лекарствата не действат. А създаването на нови антибиотици изостава от развитието на мутации на микробните щамове. Основната причина да се стигне дотук е злоупотребата на антибиотици. Би трябвало да се спре изписването на определен медикамент, за да бъде той “забравен” от микроорганизма, след което ще може да се прилага с по-голям успех. Не е правилно многократното изписване на един и същ антибиотик при даден пациент.
Важно е да се знае, че антибиотиците се употребяват само за бактериални инфекции. Вземането на посявка от гърлен секрет не е рутинна практика и почти не се прави в доболничната помощ, за разлика от болницата. Има нещо друго, че трябва да убедим родителите да не дават антибиотици, за да се направи антибиограмата. След това минават 2-3 дни, докато излязат резултатите какъв ще бъде най-подходящият медикамент за лечение. Но все пак много от моите колеги педиатри първо опитват лечение без антибиотици. Ако състоянието се усложни, тогава се пристъпва към тях.
– И тъй като сме на прага на новия грипен сезон, трябва ли да има тотална имунизация в детската възраст?
– В последно време грипните епидемии се промениха. Преди имаше 4-годишна цикличност, а сега всяка година имаме епидемии от грип. Аз не съм против грипната ваксина, ако детето я понася добре и не боледува. Смятам, че е удачно да се имунизира. Има обаче алергични деца и те не трябва да се ваксинират. Противогрипната ваксина обаче създава имунитет само срещу определени вируси, а има и други, които са по-опасни. Все пак има деца, които често боледуват, други пък имат хронични или вродени заболявания, те са с отслабен имунитет. Добре е да се ваксинират против грип. Грипът е тежко заболяване и историята помни световни епидемии с голяма смъртност.
– Достатъчно ли са лекарите в отделението, вече се чувства сериозен недостиг в някои специалности на медицината. Велико Търново няма ушно отделение поради липса на медици.
– В болничната педиатрия работим 6 лекари, но имаме нужда от детски ендокринолог, детски гастроентеролог, детски алерголог и детски невролог. Поради липса на такива тесни специалисти, при малките пациенти с неврологични заболявания, например, оказваме само спешна помощ. След това ги изпращаме в университетски клиники. Има семейства, които са затруднени финансово да ходят в други градове.
Преди години леглата в детското отделение на великотърновската болница бяха 60, сега са 25. За съжаление заболеваемостта се увеличава, използваемостта на леглата при нас е 98 %. Имаме нужда от разширение на отделението и повече персонал.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Пламен КАРАИВАНОВ
