Д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация: “Държавата харчи милиарди левове за ескадрили, а по улиците умират хора, защото спешна помощ не стига до тях”

– Д-р Хасърджиев, на Четвъртия конгрес на пациентските организации във Велико Търново заявихте, че напоследък у нас са се нароили организации, които претендират, че представляват пациенти, а всъщност зад тях няма никой. Има ли критерии за представителност?
– Ние сме една от малкото страни в Европа с такива критерии, регламентирани по Закона за здравето. С наредба на министъра на МЗ те се определят и едни от тях са такива организации да имат структури и представителства във всички области на страната. Освен това се изисква организацията да има опит в най-малко 15 заболявания, зад които стоят пациенти.
Преди 5 г. решихме да създадем обединена организация от други пациентски сдружения, за да сме сигурни, че ще говорим от името на пациентите, защото познаваме техните потребности. Отначало стартирахме със 7 учредители, сега над 85 организации са членове на Националната пациентска организация (НПО). Така се оказахме най-представителното сдружение на толкова много болести като рака, множествената склероза, хепатит, СПИН и др. Това ни дава самочувствие да представляваме толкова много пациенти от цялата страна. За съжаление, представителността в България се е превърнала в административен акт. От една страна, държавата поставя някакви изисквания към нас, от друга, ние не получаваме никаква подкрепа от нея. Този проблем сме поставяли на много правителства, включително и на сегашното. Но здравното министерство започна да прави проверки на пациентските организации, след като някои от тях поискаха оставката на здравния министър. Може би с право са проверките, които показаха, че у нас се нароиха пациентски организации, зад които не стои никой.
В нашата организация се стремим да спазваме принципите на прозрачност, като финансирането ни е публично, а също и демократичност при взимане на решенията и мисля, че това ни е съхранило и сплотило толкова години. Имаме и етичен кодекс, който е със задължителен характер за всеки, който иска да стане наш член.
– Във В. Търново кой е представител на НПО и по какъв начин вие помагате на пациентите в различни заболявания?
– Това е ЦМДТ “Амалипе”, в който работим много добре. Що се отнася до помощта, стремим се да преодолеем проблеми с липса на лекарства, тъй като имаме достъп до институциите, министрите и парламента. От друга страна, подпомагаме и капацитета на нашите организации и в момента вървят три европейски проекта. Всички знаем, че нашето здравеопазване е в дълбока криза, която продължава десетилетия и не се вижда изход. Преди няколко години НПО започна да търси начини, ако тук не можем да се справим сами със здравната реформа и да накараме политиците да променят законите, то други европейски държави да ни помогнат. Така след една международна конференция, заедно с ЕК тръгна инициативата за европейско партньорство за подобряване на достъпа до качественото здравеопазване. Включиха се европейските асоциации на лекарите, медицинските сестри и фармацевтите, а също лекарствените компании. Целта е не да се създаде поредната административна структура в Европа, а как да подобрим здравеопазването в България, където има сериозни трудности. Един от приоритетите на това партньорство е как да намалим цените на лекарствата, които са скъпи за нас и са еднакви за цяла Европа. Сега съществува референтна система, чрез която всяка държава уеднаквява цените на лекарствата си. Но на стария континент има свободна търговия на стоките и ако бъде направен компромис за една държава, има опасност тя да препродава медикаменти на други страни. Това е нелоялна конкуренция и затова такъв компромис няма как да бъде направен. Ясно е, че трябва да се търси друг модел и механизъм, чрез който България, като най-бедната държава в Европа, да има по-евтини лекарства. В тази връзка сме на път да започнем почти революционна идея как да променим ценовата система на лекарствата. Единият от вариантите е да се направи диференцирана система за цените на лекарствата. Разбира се, предстоят продължителни дебати, но рано или късно ще стигнем до положително за България решение.
– У нас все се говори за пари, а никой не обръща внимание на качеството на лечението…
– Да, така е, затова като приоритет на европейското партньорство е и налагането на европейски стандарти за качествено здравеопазване във всяка европейска страна. Това означава, че трябва да се въведат минимални изисквания за всяка страна, където правителствата да бъдат принудени наистина да подобрят здравеопазването на своите граждани. Нашите здравни проблеми вече не са само наши, те се пренасят и в другите страни, тъй като там отиват българи да се лекуват. Все повече държави осъзнават този факт и това е причина за европейското партньорство да имаме все по-голяма подкрепа от Брюксел.
– На теория това звучи добре, но как на практика ние ще уеднаквим здравните си стандарти с Германия, например?
– Много сложен въпрос, но когато тези стандарти станат задължителни, няма как да избягаме, иначе ще последват тежки санкции. За мен е непонятен фактът, че имаме най-ниска здравна вноска и ВБП за здравеопазване, в сравнение с други европейски страни, където средствата са 3-4 пъти по-високи. Очевидно за държавата сега е по-важно да купува ескадрили за милиарди и не смятам, че в центъра на ВеликоТърново ще станат бомбардировки, че да са необходими самолети. А в същото време във всеки български град умират хора на улицата, защото бедната спешна помощ не стига до тях или няма болница и специалисти.
За съжаление, българското здравеопазване е недофинансирано и е оставено на автопилот. Все казваме за Гърция, че е фалирала, но бюджетът им за лекарства е по-голям, отколкото целия наш бюджет за здравна помощ. У нас сигурно има финансови злоупотреби, но те са стимулирани от това болниците да оцеляват, като правят какви ли не шашми. Така най-сериозната диагноза на здравната ни система е липсата на пари.
– Всяка година парите за здраве у нас се увеличават и те са над 3 млрд. лв., а ние все си повтаряме, че парите не стигат. Защо нито един лекар не каже откровено колко приходи получава, след като има медици, които работят на 5-6 места и печелят хиляди лева хем от здравната каса, хем кеш. Но затова се мълчи.
– Аз смятам, че държавата продължава да лъже собствените си граждани, че плаща достатъчно за здраве. Тя наистина се грижи и плаща здравните осигуровки на децата, студентите, пенсионерите, инвалидите и др. Но защо да плаща здравните осигуровки на полицаите, държавните служители, съдебната система. Та толкова ли са бедни те, а и с какво се различават от другите хора, които сами си плащат осигуровките. Аз, като бивш член на Надзорния съвет на НЗОК, многократно съм искал справка от НАП и МФ да ни дадат разчет за реалния брой хора, на които държавата плаща здравните осигуровки от нашите данъци. Такава справка още няма. Всичко е в забулена тайна, като че ли това не са обществени пари, които всички ние внасяме. Докато това продължава, ще бъдем на дъното. Дори изчезнаха 1,4 млрд. лв. от здравната каса и никой не каза къде са и за какво са изхарчени. Здравеопазването засяга всички в държавата, а не е приоритет.
– Вие сте председател на националното сдружение “Хепасист” за борба с хепатит. Неотдавна направихте скрининг в страната, какво показаха резултатите?
– Не можем да претендираме, че резултатите от скрининга са национално представени, но хепатит С се увеличава тревожно, и то в големите градове – София, Пловдив и Варна. Това се забелязва и в световен мащаб. При нас има сериозно увеличаване на цироза и рак на черния дроб и това са хора, които са били инфектирани преди 1992 г., когато кръвните продукти не се изследваха за хепатит С. Жестокото е, че това заболяване няма никакви симптоми и сега вече се стига именно до цироза и рак.
От България и Румъния идва 60 % от случаите на хепатит А в цяла Европа. Това е болестта на “мръсните ръце” и нали разбирате какъв имидж носи на страната ни. В другите страни казват, че където има хепатит А, трябва да се уволни кметът, защото хората живеят в боклуци. Слава богу, има ваксина на хепатит А, но нямаме национална програма за профилактика. А за инфекциите няма граници и те отиват и в другите страни. Затова сме сериозен трън в очите на Европа по отношение на видовете хепатити. Но нашето сдружение в момента разработва план за борба с хепатитите, който трябва да бъде приет и финансиран от здравното министерство.
Що се отнася до хепатит В, който е много сериозно заболяване, имаме ваксина. Но това не означава, че проблемът е решен, тъй като родените преди 1992 г. не са ваксинирани. За нещастие засега хепатит В не се лекува, пият се лекарства до края на живота и във времето изходът е фатален. В момента са разработени нови лекарства за това заболяване, които дават голяма надежда за пълно излекуване на вируса.
– За хепатити Д и Е никой не говори. И те ли са нелечими, или нямаме диагностика у нас?
– Хепатит Е е много подобен на хепатит А, а за хепатит Д е необходим хепатит В. Ако ние овладеем инфекцията от хепатит В, това означава, че ще решим проблема с хепатит Д. Затова много не се говори за тези два хепатита в общественото пространство. Но гастроентеролозите са много добре запознати с всичките разновидности на хепатита.
Безплатните изследвания за хепатит В и С продължават в страната. Те са организирани от наши екипи на сдружението и се правят чрез капка кръв, взета от пръста. Тестовете са експресни, като след 5 минути изследваните знаят дали са носители на двата вируса. За целта обявяваме предварително в кой град и къде ще се провеждат.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. интернет