Д-р Николай Войчев носи името и сръчността на двамата си дядовци

Публикувано на пт, 6 Дек. 2019
3451 четения

Никулден е специален ден за един от най-известните стоматолози във Велико Търново – д-р Николай Войчев. Докторът споделя, че тачи именния си ден повече от рождения. Когато са ми избирали име е нямало никаква драма, защото съм кръстен на двамата си дядовци по майчина и по бащина линия, които носят името Никола, пояснява той. Със съжаление отбелязва, че не помни единия – бащата на майка си, защото той починал, когато бъдещият зъболекар бил само на 2 години. Този дядо Никола бил обущар, занаятчия, но са му национализирали работилницата след 9 септември.
“Другият дядо беше голяма работа. На баща ми корените са от габровското село Костенковци. Дядо Никола, който живееше там, на младини е бил дюлгерин, строител, но заради инцидент беше инвалид, единият му крак беше отрязан. Около Втората световна война работел по Ямболския край, неговият род е ходил и по Румъния, където са имали обекти, които са строели до ключ. Малко след края на войната той пострадал и не можел да си върши работата. Дядо ми разказваше, че като предприемачи не са подписвали договори, стискали са си само ръцете. За тях мъжката дума е била закон. Тази честност и откритост ми се иска да продължи в нашия народ, надявам се, че и аз нося част от нея. Независимо от недъга си, дядо Никола беше винаги позитивен и честен. На майка ми рода живееха в кв. “Варуша”, над църквата “Св. Никола”.
Пазя много топли спомени от детството си там. Къщичката ни вече я няма, но още си спомням колко е хубаво като се събудиш следобед да видиш целия град, огрян от светлина. В ония години на Стария пазар на площад “Славейков”, зад Халите, все още имаше някоя сергийка и все тичах по калдъръма, за да купя нещо”, спомня си д-р Войчев.
Споделя още, че някак естествено било да избере стоматологията за своя професия
Братовчед му бил асистент в Медицинския институт в Пловдив. Сестра му по това време също учела за стоматолог и когато били заедно по семейни поводи непрекъснато се говорело, че работата е много интересна и разнообразна, че непрекъснато трябва да се учи и да се усвояват нови неща, но и трябва да си сръчен, да вложиш ръце в нея. Николай решил, че е за него и кандидатствал.
Д-р Войчев никога не е съжалявал, че е избрал тази професия. Със съпругата му Румяна, която също е стоматолог, оставили синовете си сами да си изберат какво искат да работят. Стефан, по-големият, поел по техния път, а другият – Васил, станал икономист. Стефан вече ги е дарил и с двама внуци – Николай и Димитър.

Зъболекарят разкрива, че със съпругата му, която е родом от Трявна, са се намерили на студентските бригади. Заедно са от трети курс. Големият им син се родил малко преди да завършат. “Не мога да кажа кой кого е харесал. Беше взаимно,
връзката ни и тогава, и сега е много силна,
не сме се разделяли за повече от 2-3 дни. И двамата сме зодия Дева, обичаме спокойствието, планираните неща. Не обичаме резките промени”, допълва той.
“Нашата професия е много интересна, защото непрекъснато се развива, а за последните години технологичният скок е огромен. Навлязоха 3D технологиите. Много от нещата, които правехме преди десет години, вече са пълна отживелица. За да сме в крак с новостите постоянно четем и ходим на курсове. Новите технологии и новите материали, които навлизат, те държат в един постоянен тонус, което е много приятно”, разказва д-р Войчев и допълва, че когато завършвал преди 35 години, си мечтаел да започне да прави неща, които сега вече са отживелица.
Стоматологът много добре си спомня как рязко и само за един ден той и останалите му колеги станали частници. “През 2000 година ни беше казано, че трябва да се оправяме сами, никой не ни е питал искаме или не. Всички изпитахме сериозен стрес, защото започнахме от нищото. Повечето от нас взеха кредити и започнахме да градим нещо ново. Тези промени и реформи не спират, свикнахме да не знаем какво ни чака утре”, признава той.
По думите му в България, която е с намаляващо население, има почти 9000 зъболекари, което прави конкуренцията убийствена. Преди години факултетите, които обучавали стоматолози, били два, а сега са три, има предложения да станат и повече. “Всяка година излизат едни надъхани, сладки младежи, но нито на тях, нито на по-възрастните колеги им е лесно. Това обаче е добре за пациентите, защото изборът, който имат, е голям”, споделя д-р Войчев. Иначе здравната култура на българина продължава да не е на нужното ниво. Когато ни заболи, търсим доктор или зъболекар, което не е най-добрият вариант, убеден е той
Никулден д-р Войчев уважава повече от рождения си ден. “Спомням си като дете, че се празнуваше сериозно. Това е първият голям от коледните празници. Ходеше се на църква и до днес със семейството ми  ходим в храма “Св. Никола” на този ден, на сърце ми е. Харесвам го този светия не само защото съм кръстен на него”, казва стоматологът.
В последно време в семейство Войчеви не си правят материални подаръци, а такива, свързани с пътувания. Миналата година ходили по светите места, разходили се и до Йордания. “Аз обаче предпочитам Европа, защото на Стария континент навсякъде се чувствам като у дома си. Пътуванията ни зареждат много, защото тук в 1-2 квадратни метра се въртим в проблемите на хората”, споделя той.
Д-р Войчев не е от най-запалените рибари, но има въдици. В Златаришкия край, където семейството му има виличка, има места, където от време на време хвърля въдиците, понякога хващам по някоя дребна рибка, с усмивка обяснява докторът.
На Никулден на семейната трапеза майката на доктора, която е Недка и също празнува имен ден, приготвя традиционен рибник. И тази година шаранът е купен няколко дни по-рано, за да престои в специална марината. “Всеки, който го е опитал, го е запомнил. За него в нашия приятелски и семеен кръг се говори като за “рибника на баба Недка”. Хубаво е, че фамилията ни става по-голяма, което прави празниците още по-хубави и запомнящи”, разкрива д-р Николай Войчев.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
и личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново