Д-р Михаил Милатович пред “Янтра ДНЕС”: “Всеки ден преживявам чудото на Рождеството и това ме прави щастлив”

Публикувано на пт, 21 Дек. 2018
2763 четения

Радост, уют, здраве, семейство, всеки се нуждае от тях. И Рождество Христово е времето от годината, когато си правим равносметка. Замисляме се за важни неща, поставяме си нови цели, даваме си обещания да бъдем по-добри, да се усмихваме повече, да казваме по-често “Благодаря” и да подаваме ръка на нуждаещите се. С Рождественските празници забравяме болката, обидите и бедността, защото Христос ни приема такива, каквито сме, и ни освещава. Този знак на любов преобръща света, съсипва дявола, побеждава смъртта.
Спасителят се ражда слаб и беззащитен във Витлеемска пещера, както днес всяко бебе, дошло на бял свят с болка, страдание, плач. И то не по принуда. Но сега тази свобода на първия вик на новороденото намалява, защото все повече жени предпочитат да раждат с операция. И нищо не може да повлияе на този избор, понеже самата майка е убедена, че така трябва да бъде.
За чудото на Рождеството, за страха и болката при раждането, за проблемите на майчинството в навечерието на Коледа разговаряме с д-р Михаил Милатович, началник на Отделението по акушерство и гинекология при общинската болница “Св. Иван Рилски” в Г. Оряховица. Родословието на акушер-гинеколога тръгва от Черна гора, където прадядо му бил охранител на княгиня Елена Негош, която след това става кралица на Италия. Тя е майка на българската царица Йоанна, съпруга на цар Борис. След това прадядото Димитър Милатович идва в България, установява се в Tърновския край и се жени за българка. Черногорецът отново става охранител, но пази района от турските безчинства, каквито е имало известно време и след Освобождението на България през 1878 г.
Малцина знаят, че д-р Милатович е попски внук и отрано е закърмен с християнските добродетели. Дори искал да следва богословие, но като син на хирург и медицинска сестра в избора му надделяла медицината.

– Д-р Милатович, остана ли вяра у българина, че на Коледа Христос се ражда в сърцата ни, в нашите семейства, в домовете ни?
– Действително това е най-хубавият и свят християнски празник, а за мен, като гинеколог, всеки ден е Рождество Христово. Всеки път се радвам на новия живот заедно с родителите и страдам, ако се появи неочакван проблем. След почти 30-годишен стаж още се страхувам от неизвестността при раждането. Колкото по-дълго човек практикува тази професия, толкова повече се страхува. Но когато поемеш новороденото бебе в ръце, ти преживяваш радостта на майката. Тогава се чувствам наистина щастлив човек.
Като попски внук отрано съм закърмен с християнските добродетели и много исках да следвам богословие. Като син на хирург и медицинска сестра нямаше как това да се случи. Аз и сестра ми също сме лекари, племенницата ми пък избра специалността “Акушерство и гинекология” като баща си – д-р Миролюб Кожухаров.
Поради липса на вяра какво имаме днес? Престъпност на улицата, в това число етническа, корупция, убийства, кражби, грабежи. Е, за каква победа на Рождеството можем да говорим? Всеки от нас колко несправедливости изпитва, колко обиди, колко скърби, колко болести, колко конфликти и войни утвърждават злото в човешкия род. Къде е тук победата на Рождество Христово, сигурно ще ме питате? Има я и тя трябва да бъде тук, в сърцето на всеки християнин, защото Христос всъщност е победил злото. И тази победа вече е извоювана с неговата смърт. Ето защо ние трябва да чувстваме Рождество Христово като празник на доброто и надеждата.
Ето сега сме в навечерието на Рождество. Магазините са отрупани с подаръци. Всеки пазарува, прави планове какво ще сложи и кой ще покани на трапезата. Суетнята в домашното огнище започва от рано, има настроение и мечти за бъдещето. Но къде е Христос? За него почти никой не споменава. Не съм против подаръците и звънчетата на белобрадия старец, но точно на Рождеството да не кажем ни дума за Младенеца. Нещо не е наред за нас, християните. А не сме и езичници. Днес изповядваме някакво християнство, но без Христос. Всъщност няма нищо лошо да поднесеш подарък на близките си на Рождеството. Или бащата с преправен глас и чувал с подаръци, като Дядо Коледа, да подари играчки на децата. Но за съжаление има българи, които не знаят същността на Рождество Христово. Не са чували и за Божията майка и нейните родилни мъки. Важното за тях е да пийнат и да хапнат с приятели. Отделя се голямо внимание на храната, а духовността липсва. На Рождеството само се говори колко и какви манджи трябва да наредим на трапезата.
– Случва ли се днес чудото на Рождеството?
– Какво се случва? Почти половината българчета се раждат с цезарово сечение. Ако към тази бройка се прибавят и други инструментални намеси, като форцепс, вакуум, епизиотомия, родените по естествен начин бебета стават по-малко от 40 %. За голяма част от оперативното раждане няма медицински показания, а се прави защото майките така искат. Те се страхуват от болката и неизвестността. Раждането е физиологичен и психологически процес. Мозъкът сам определя кога да се роди бебето. Тогава се отделя хормонът окситоцин, матката започва да се свива и отпуска и това са естествените контракции. Отделят се и хормоните ендорфин и релаксин, които подпомагат естественото раждане. Когато жената се страхува, се отделя хормонът адреналин, който потиска естествения процес, но не и болката. Получава се омагьосан кръг. Освен това при естественото раждане родилката трябва да заеме поза, която ѝ е удобна, а не както е при нас, да лежи на родилната маса. Така чувството за страх и болка измества естествения процес, а ние нищо не правим, за да убедим жената да не се подложи на операция. Или пък се опитваме, но родилката е категорична, че така родила нейна приятелка, че прочела в интернет, че астролог ѝ предсказал… и се оказва накрая, че жената “знае” повече от лекаря за рисковете и опасностите при естественото раждане, но не и при оперативното.
– В тази връзка, променя ли се българката като физиология и структура, че така да се страхува от естественото раждане?
– Българката се променя като структура. Много жени вече имат по-тесен таз, това затруднява раждането, а при някои случаи то става невъзможно. Затова се пристъпва към операция. Освен това българката ражда все по-късно, първо изгражда кариера, а после мисли за дете. При нас най-възрастната родилка беше на 46 години, но с второ раждане, и то премина естествено. Имахме и 42-годишна родилка с първо раждане. Не бива да забравяме и това, че инвитро бебетата се увеличават, защото асистираната репродукция напредва. При тези случаи повечето от ражданията са с операция.
– А как Вие празнувате Рождество Христово?
– Събираме се роднините и на Бъдни вечер спазваме традицията да се яде постно, трапезата се прикадява. На Рождеството никога нямам дежурства в болницата. На празника задължително ходя на църква. Вечерта на Коледа пък празнуваме именния ден на приятел в Козаревец.
– Казват, че на Коледа се сбъдват чудеса. Вие за какво мечтаете?
– Имам три мечти – да има по-добри условия на работа, по-високи заплати, а също по-добро отношение на пациентите към нас. При мен лекарите вземат с 50 лв. повече от една продавачка в Кауфланд. А двата вида труд просто са несравними. За съжаление, вече съм изгубил надежда, че здравеопазването ще се оправи. А тя ме крепеше вече 30 години, за да не замина на работа в чужбина. Имах много добри възможности в Германия и Франция, където стартовата заплата е 8000 евро.
– А как си почивате от напрежението в акушеро-гинекологичното отделение?
– Аз съм страстен риболовец от дете и съм първият във фамилията. Много харесвам за трапезата сом, смадок и костур. Тази година 8 приятели бяхме в Гърция, откупихме кораб и 4 дни бяхме във водата в очакване на големите риби, които обаче не дойдоха. Но ловихме по-малки – риба тон, зарган, лефер и др. Зимата не ме плаши. Пак съм риболовец, но на дупка в язовирите. Когато съм на водоема, изключвам телефона и почивам.
– Вашето ОАГ ще получи ли апаратура от “Българската Коледа”, както това се случва с други болници?
– Не, но сега очаквам дарение от бизнесмен, който ще ни купи хибриден принтер “Сони” за новия ехограф. Освен това ни дариха и билирубинометър за изследвания на малките бебета. Правим и ремонти в отделението. Не може без промени за подобряване на битовите условия и използване на нова апаратура.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново