Д-р Маргаритка Йонова, педиатър: “Инфекциозната мононуклеоза е “болестта на целувката”

Публикувано на ср, 25 сеп. 2013
42918 четения

“Болестта на целувката” се предава по въздушно-капков път и засяга най-вече младежите

– Д-р Йонова, какво представлява инфекциозната мононуклеоза?
– Симптомите на инфекциозната мононуклеоза много наподобяват настинка и грип, затова в ранния етап трудно се разграничават. Затова при всяко от тези заболявания трябва да се потърси лекар, който при съмнение за мононуклеоза назначава изследвания. Това заболяване се причинява от Епщайн Бар вируса и най-често боледуват деца и млади хора до 30-годишна възраст. Това не означава, че не могат да боледуват и по-възрастни.
Най-често вирусът се предава по капков път чрез слюнка, общи прибори, целувка, чаши за пиене, много рядко при кръвопреливане. Затова хората са нарекли мононуклеозата с романтичното име “болестта на целувката”.
Входната врата винаги е гърлото, където вирусът се размножава. Заболяването се придружава с висока температура над 38 градуса, втрисане, болки в гърлото, лимфните възли са увеличени, особено в шийната област. Увеличени лимфни възли има също в подмишниците и в слабините. От болестта сливиците също се уголемяват. Може да се появи главоболие, липса на апетит, изпотяване нощем, а много по-рядко се появява лек алергичен обрив, който не прилича нито на скарлатина, нито на рубеола. Много често при мононуклеозата се наблюдава увеличен черен дроб и далак.
– Дотук тези симптоми са характерни и при простудните заболявания, макар да има увеличен черен дроб и далак. Това болният човек не може да забележи и се самолекува за настинка.
– Затова е необходима намесата на лекар, както вече споменах. При мононуклеозата интоксикацията в организма е много голяма, за разлика от простудните заболявания. Треската, главоболието и болките в гърлото издават типичната инфекция, затова назначаваме изследвания, които в случая са много важни. В тях търсим увеличени моноцити, което е важен показател.
Съществуват и серологични тестове за инфекциозната мононуклеоза, които дават 100 процента точна диагноза. Много често заболяването се бърка с ангина.
– Тогава каква е разликата?
– Ангината при мононуклеозата е доста продължителна, появяват се типични налепи. При част от болните може да се появи и обрив и това съчетание е като червена лампичка за лекарите, че не е типична ангина, а може да е мононуклеоза. Като прибавим и увеличените лимфни възли, съмненията се засилват.
– Колко време продължава скритият период, след като вече сме се заразили с Епщайн Бар вируса?
– Този период е доста продължителен, минават 1 или 2 седмици, а може и повече. Заболяването започва с умора, раздразнителност, загуба на апетит. Може да се появи гадене и повръщане. След това температурата рязко се повишава и може да остане така дори две седмици.
– Тъй като скритият период е доста дълъг, заразен ли е през това време болният?
– Човек е заразен само когато има ангина и тогава вирусът се излъчва чрез пръски. След като тя премине, болният не е опасен за околните.
– Човек може ли да се зарази с мононуклеоза по полов път?
– Тъй като входът на инфекцията е само гърлото, заразяването може да стане чрез оралната любов.
– А какви са усложненията, които могат да настъпят, въпреки проведеното лечение?
– Може да се стигне до по-голямо увеличение на далака, а също и възпаление на черния дроб, което да предизвика хепатит. До хепатит обикновено се стига при по-възрастните пациенти. Това се случва при тези, които се самолекуват и не са потърсили лекар, независимо от типичните симптоми с увеличените възли, което все пак е притеснително.
Инфекциозната мононуклеоза може да доведе до анемия, пневмонии и сърдечни проблеми, но това се случва рядко. Още по-редки са менингитите и енцефалитите, но все пак не са изключения.
– Каква е прогнозата при лечението, създава ли се траен имунитет след преболедуване?
– Макар мононуклеозата да е вирусно заболяване, прилагат се и антибиотици и прогнозата е добра. Изписваме антибиотици, тъй като много често заболяването се съчетава със стрептококови бактерии, които могат да доведат до неприятните усложнения.
Обикновено инфекциозната мононуклеоза се лекува в болница. За температурата се използва все още парацетамол, но той не е твърде подходящ, тъй като натоварва допълнително черния дроб и далака, които са възпалени от самото заболяване. Затова по-подходящ антипиретик е ибупрофенът, макар да е по-дразнещ за стомаха.
Самата мононуклеоза обикновено се лекува за десетина дни, но след това около месец трябва да се избягват всички физически натоварвания, тъй като пациентът е изтощен и отпаднал. Все пак са били засегнати черният дроб, далакът и лимфните възли, които са важни органи в организма.
– Често срещано заболяване ли е инфекциозната мононуклеоза?
– Не много често, но напоследък мононуклеозата се активизира, и то на базата на “дремещия” Епщайн Бар вирус, който циркулира наоколо. Проблемът е, че имунитетът на децата вече е снижен много и те не могат да устоят на вируса. Затова те се разболяват от мононуклеоза в по-лека форма. Имали сме такива случаи, когато след изследване установяваме съвсем леко повишаване на моноцитите, дори на границата с нормалните, но предпочитаме да го приемам за инфекциозна мононуклеоза, отколкото да лекуваме една настинка или ангина. Затова изписваме антибиотици и повече витамини, а по-отпадналите пациенти ги изпращаме в инфекциозното отделение.
– Ако има болен в семейството, може ли да се заразят и останалите роднини?
– Не е задължително, особено ако при мононуклеозата не се стигне до хепатит. Но това зависи от хигиената в семейството. Ако тя е стриктна и се използват самостоятелни прибори, инфекцията е ограничена. Но ако хигиената е занемарена, боледуват целите семейства.
Преди години ние лекувахме инфекциозната мононуклеоза в детското отделение на болницата, а не изпращахме децата в инфекциозното. Правихме вливания с много витамини, използвахме пеницилина и заболяването се повлияваше много добре от него. Сега пеницилин вече няма, за сметка на това пък има много други лекарства. Но все пак има заболявания, които изискват пеницилиново лечение.
Не мога обаче да не отбележа, че от продължителната употреба на някои лекарства вече има определена резистентност към някои от тях и те не трябва да се предписват повече. Въпреки това някои колеги продължават да изписват такива медикаменти. При други лекарства след употреба се появява разстройство, затова при този факт е необходимо ново лечение.
– Казахте, че имунитетът на децата рязко е спаднал и това е предпоставка за навлизане на повече инфекции в организма. Според вас каква е причината?
– Имунитетът е спаднал общо както при децата, така и при възрастните. Но при възрастните все пак има някаква превенция, а при хронично болните има поддържащо лечение, което все пак е някаква бариера срещу някои от заболяванията. Например, хората със сърдечни проблеми пият кардиоаспирин, други пък пият повече витамин С. Тези препарати поддържат кисела среда в организма, в която вирусите не виреят. Тук искам да обърна внимание на родителите да не вземат да дават на децата си аспирин. Това лекарство ние, лекарите, не го предписваме на деца до 14-годишна възраст именно заради киселинността.
– Тогава как може да повишим имунитета си сега, за да устоим на вирусите, които вече са на прага?
– Трябва да увеличим консумацията на риба, която съдържа много витамини от групата В, а също и белтъчини, които също са бариера срещу инфекциите. За съжаление рибата е скъпа за българина и все по-малко хора я използват за храна. В случая най-добрата риба, която действа като профилактика, е сьомгата. А тя е най-скъпата. Северните страни употребяват много риба и малко боледуват от инфекциозните заболявания. И не само от тях.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново