Д-р Христо Димитров е председател на сдружението на джипитата във Великотърновска област още от неговото създаване, член е на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари. Заедно с това е зам.-председател на регионалната колегия на БЛС в областта. Работи като джипи във Велико Търново.
– Д-р Димитров, преди 13 години стартът на здравната реформа в областта започна със 187 джипита. Сега колко са?
– Останаха 140 общопрактикуващи лекари, на много места в областта липсват лекарски практики. Проблемът с недостига на медици у нас се задълбочава все повече. Когато аз завърших медицина в Плевен, бяхме над 200 души, а сега се дипломират годишно по 20-30 човека в медицинските университети. Част от тях си намират работа като медицински представители на фармацевтични фирми, други още като студенти имат договори за специализация или работа в чужбина. Малка част от младите лекари остават в България и специализират тук. Но наредбата за специализация непрекъснато се променя, както в последно време се сменят и здравните министри. И то не в полза на лекарите. Имаше и нулеви години за специализация. Затова бавно изчезват специалности като патоанатомия, реанимация, съдова хирургия, та дори и общата медицина.
– Колко от джипитата в областта имат специалност по обща медицина, без която не могат да работят самостоятелно?
– Няколко пъти здравното министерство удължава сроковете за придобиване на тази специалност. Преди години сдружението на джипитата предложихме наредба за специализация, която важеше както за новозавършилите лекари, така и тези, които вече са започнали специализация. Тя действаше доста години и според нея имаше облекчен режим за придобиване на обща медицина за лекари, които имат вече специалности по вътрешни болести и педиатрия. Но тази наредба беше отменена и сега се надяваме новото ръководство на здравното министерство да възстанови предишните условия за специализация.
– От няколко години сдружението на джипитата иска от НЗОК парите за профилактика, за изследвания и за диспансеризация да бъдат извън регулативните стандарти. Това предложение прието ли е вече?
– Разбира се, че не. Не трябва да има лимити за профилактика и изследвания на хронично болните, но хитруването на здравната каса продължава. И белята възниква в момента, в който се приеме бюджетът на НЗОК в парламента. В него е заложена половината от сумата, необходима за годишни профилактични прегледи и изследвания на хората. Дори всеки българин да иска да си направи профилактика това няма как да стане, защото парите не стигат. А в същото време в Закона за здравето пише, че профилактичният преглед е задължителен. На практика пациентите идват при нас и искат профилактичен преглед. Ние не можем да откажем, макар да сме свършили лимита. И след това здравната каса санкционира лекарите, че са превишили парите за профилактика и са изпълнили държавните нормативи.
При диспансеризацията е същото. Здравното министерство е изработило наредба, в която е регламентирана система за наблюдение на хронично болните. Има срокове и дейности, които трябва да бъдат направени. За нас това е правна рамка, която ние следваме задължително. И тази рамка трябва да бъде обезпечена финансово, но на практика не е така. По този повод аз имам няколко загубени дела със здравната каса за превишени регулативни стандарти, защото смятам, че на всеки от моите пациенти трябва да бъде направен профилактичен преглед или да бъде назначено високоспециализирано изследване за уточняване на диагностиката. Това е поредният абсурд в здравеопазването – държавата да налага задължителни дейности на джипитата, без да осигурява необходимите средства. И защо ли да го прави, след като може да насочи част от нашите пари за скъпи лекарства, където не е тайна, че вървят и комисионни.
Обществото трябва да знае къде отива всяка стотинка от здравната каса, защото това са нашите пари. Всеки българин трябва да има индивидуална здравна сметка и една част от нея да се използва за осигуряване на задължителен пакет от базови животоспасяващи здравни грижи. Всички допълнителни процедури могат да се плащат от втората част на личната здравна вноска или от друг осигурителен фонд. Тогава всеки ще бъде заинтересован да си спестява личните средства. Сега здравните вноски на всички влизат в общия кюп и всеки иска скъпи изследвания и прегледи. Тези талони, които ние даваме, това са пари и пациентите нямат усещане като за собствени средства. А когато всеки има собствена здравна сметка, той ще контролира всеки лев. И няма да иска постоянно да се преглежда и изследва, без да е необходимо, както става сега.
– Това означава ли, че сега се правят ненужни изследвания и парите се харчат безконтролно?
– Трудно е да се каже, защото няма статистика. Ние не знаем кое колко струва, никой не ни дава информация. Затова голяма част от българите не внасят здравни вноски и не че всичките са бедни и нямат пари. Те искат да знаят за какво се харчат техните средства, но касата мълчи. Има и такива, които не плащат здравни вноски няколко години, но като се разболеят, влизат в системата и внасят 300-400 лв., а ползват услуга за 5000-6000 лв. И повече дори. После, като оздравеят, пак спират да плащат здравните вноски. Кой всъщност е излъганият – всички ние. Не плащаме, а искаме.
– Д-р Димитров, напоследък зачестяват случаите, осветлени от медиите, на джипита, които са вързани с клиничните лаборатории, където пращат пациенти. След това получават комисионни според броя на изследваните. Има ли такива случаи във вашето сдружение?
– Може някъде да има, но това са хипотези. Лимитите на джипитата за изследвания като суми са малко. А и ние даваме талоните на пациентите и те отиват, в която лаборатория искат. Дори и да препоръчаме някоя, не е сигурно дали болният ще отиде там. Лошото е, че за първичната медицинска помощ НЗОК заделя 6 процента от общия бюджет на касата, докато в другите страни процентът е от 14 до 20 %. У нас с трохите от здравеопазването вършим над 80 % от базовата здравна грижа на българина. Още от старта на реформата джипитата са били удобната мишена за какви ли не неща, включително и тези обвинения, че получаваме пари от лабораториите. Това е просто едно съмнение.
– Да не забравяме, че взимате пари от касата на базата на капитацията в пациентската листа. И то за несвършена работа?
– Това е другата заблуда на хората. Капитацията покрива две неща – в кабинета винаги да има лекар и той да преглежда болните. И то при неограничен брой прегледи. Един пациент може да идва всеки ден при джипито си. Това пари за несвършена работа ли са?
– Отделно взимате и потребителска такса?
– Да, но голяма част от пациентите са освободени като социални групи или за определени заболявания. Ние много бихме се радвали, ако здравната каса вместо капитация ни заплаща всеки преглед. Тогава наистина ще имаме приходи, както нашите колеги на Запад. Аз мисля обаче, че всеки трябва да плаща потребителска такса и не трябва да има освободени, както е сега. Тази такса да не бъде голяма сума, но пък тя ще регулира потока от болни и ще бъде начин да се ходи при доктора, когато е необходимо.
Солидарната здравноосигурителна система изисква ние да бъдем отговорни към себе си и да има равнопоставеност. Не може да има освободени от потребителска такса, защото това дава привилегии. И други да плащат и да са неравнопоставени. По този начин се затруднява достъпът за медицинска помощ на работещите хора, които трябва да чакат на дълги опашки и след това да не получат талони, защото са свършили заради тези, които са освободени от потребителската такса.
– Д-р Димитров, вие настоявате да има реформа в ТЕЛК и пенсионерите да не получават допълнителни пенсии по болест. Това не е ли противосоциално?
– Ниските пенсии карат възрастните хора да ходят по ТЕЛК-ове, за да вземат добавки от 24 лв., а за тях се назначават прегледи и консултации за 400-500 лв. И така лимитът на талоните свършва бързо. Хората в пенсионна възраст нямат място в ТЕЛК. Лекарската комисия важи за останалите, които работят и имат заболяване. Пенсионерите трябва да се явяват пред социални комисии на МТСП, където се преценява имат ли нужда от тези добавки към пенсията.
Сега за ТЕЛК се изразходва ресурс – прегледи, скъпоструващи изследвания, консултации, за да докажем дадено заболяване, което вече го има и е доказано преди това. Освен това ТЕЛК не носи никаква здравна полза на пациентите, той е само икономическо социално освидетестване.
– Смятате ли, че има полза от въвеждане на електронните досиета за работа с пациентите, информацията от които би се използвала и от ТЕЛК?
– У нас още не е определено какво точно ще включва едно електронно досие. СЗО вече е направила ясна дефиниция с тези елементи, за да бъде полезно едно такова досие. Но това не е един диск с информация, който пациентът може да носи. Електронното досие е система от връзки с информация, която да бъде максимално полезна както за пациента, така и за лекаря, които във всеки един момент може да проследи историята на лечението, за да не повтаря направени вече изследвания. Само от тях ще спестим много пари.
В момента в здравната каса се трупа огромна информация за всеки пациент и не се използва за никакви анализи, които ще дадат яснота към какви заболявания да се насочи профилактиката, накъде върви заболеваемостта на българите и какво да се подобри, да се направят прогнози за по-рационално разпределение на здравния бюджет, да се включат нови болести с реимбурсация на лекарствата, кои са прицелните групи за наблюдения и изследвания и т.н. Това би спестило огромен обществен ресурс. Сега работим на парче.
От старта на здравната реформа стартираха доста електронни системи и нито една – докрай. Всеки министър хвърля в коша направеното преди него… Даваме луди пари за компютри, усвояваме пари от ЕС, взимаме комисионни за някаква електронна разработка и полза за обществото – никаква.
– Предстои подписването на нов рамков договор. Имате ли вече предложения какво да се промени в дейността на джипитата?
– Да, и едното е за ТЕЛК, за който вече говорихме. Тази лекарска комисия трябва да има самостоетелен бюджет, защото това е социална дейност. От години предлагаме да има и по-добро заплащане от здравната каса, когато лекарят лекува пациенти с по няколко заболявания. По този начин докторът ще има стимул да контролира по-добре всичките болести на своя пациент.
Що се отнася до профилактиката, настояваме тя да бъде обезпечена финансово. Чрез нея се откриват скрити болести, които, като се лекуват в началото, спестяват много средства. Обезпечена финансово трябва да бъде и диспансеризацията, а и наредбата за наблюдение да се ревизира. Например, млад човек с хипертония, който няма никакви усложнения, защо трябва да ходи всяка година на кардиолог и той да отчете това, което и аз съм видял на кардиограмата, задължителна в профилактичния преглед. Така този пациент харчи талони, които бихме могли да дадем на хора, които наистина се нуждаят от специализиран преглед или са тежко болни.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. архив