Тази книга можеше да се появи много отдавна. Още когато под диригентската палка на старшията Георги Василев в залата на българския футбол прозвуча “Симфония във виолетово”. Още в зората на големите промени в обществото, когато и във футбола се размразяваше ледът, сковаващ по административни и запалянковски причини поникването на нови идеи и личности на футболното поле. Двете завоювани по убедителен начин купи от “Етър” са не само украсата във витрината на клуба, но заслужена гордост за предводителя на славните в онова време “боляри”. Още тогава всеки автор на личностни биографии можеше да натопи перо в мастилото с виолетов цвят и да нарисува портрета на футболния спец Георги Василев – Гочето. Но невидимата ръка на съдбата чертаеше своите други планове и бе подготвила нови рекорди в професионалната кариера на старши-треньора. И нови изпитания по трънливия път на футболната слава. Една книга можеше още тогава да се търкулне по жълтите павета на софийския мегаполис и да надникне в биографията на футболния “диктатор” Георги Василев, създаващ шампиони с различна разцветка. Но съдбата бе подготвила нов терен за майсторството и трудолюбието и го изпрати в “Старото лесничейство” на Берлин, в оная Мека на европейския футбол Германия – страната, която прие радушно своя някогашен възпитаник на кьолнската треньорска школа.
И той ѝ се отблагодари по признателен начин, вписвайки едно българско име в историята на немския футбол и отнасяйки в личната си история усмивките на клубни шефове и аплодисментите на фенската аудитория на един сравнително непретенциозен дотогава тим, достигнал подножието на висок връх.
Тази книга закъсня, но винаги щеше да дойде навреме. Защото “черен гологан не се губи”, златото не ръждясва и веднъж сложени пагоните на о.з. Генерала карат футболните редници да отдават чест!
Бях щастлив, че най-хубавите ми години в спортната журналистика бяха свързани с приятелите футболисти от “Етър”, преминаха пред микрофона на стадион “Ивайло” и до пейката, откъдето идваха командите за “виолетовия” щурм. Великотърновските фенове ликуваха, аз следях терена пред мен и никой не забелязваше скромната раница, в която кротуваше “маршалският жезъл”.
Ето че дойде денят, когато футболната слава се съедини с писателската сръчност. И още веднъж напомни за латинското “Думите отлитат, написаното остава!”
Борислав КОСТОВ
Представянето на книгата “В Германия го наричат Генерала” е днес от 17:30 ч. на стадион “Ивайло”.
