Биляна Бонева и предизвикателствата на онлайн обучението

Биляна Бонева е учител в СУ “Емилиян Станев” във В. Търново. Преподава на ученици от първи до четвърти клас и споделя, че обича работата си и живия контакт с децата. В началото на дистанционното обучение смятала, че то не е удачен вариант, но с течение на времето променила своето мнение.
“Когато изведнъж ни се наложи да преподаваме онлайн, си мислех, че това няма как да е ефективно, че ще се загуби темпото на работа и общият дух, който разчитам да се създаде в училище. Започнах леко предубедено, но се оказа, че за децата това е добър вариант, защото така могат да контактуват помежду си не само в часовете, но и извън тях”, споделя учителката.
Понеже нейните ученици са малки, отначало тя залага на презентации и на интерактивния учебник. Впоследствие разбира, че в училището има графични таблети. Изявява желание да ползва един от тях, посредством който има възможността да имитира писане с цветни маркери на бяла дъска. Това прави силно впечатление на децата и много им харесва, защото им напомня за нещо познато, което са правили в класната стая.
В началото на дистанционното обучение, Бонева усеща негативно отношение и страх от страна на някои родители към новия начин на работа. Това било свързано най-вече с продължителния престой на децата пред екраните на електронните устройства. По-късно скептично настроените започнали да възприемат идеята по-спокойно, отбелязва учителката.
“С колегата ми от следобедната смяна Ана Лалева направихме едно онлайн обучение, на което присъстваха както родителите, така и децата. Показахме какво и как могат да правят чрез интернет платформата, която използваме, и ледовете се поразчупиха. Сега имаме много близък контакт с родителите и предимно с майките. В началото дори беше малко в повече, но и това се коригира”, разказва учителката. Тя добавя, че дори е имало предложение онлайн срещите да продължат и след приключването на дистанционното обучение. Родителите изказали мнение, че така имат много по-преки наблюдения върху процеса на работа на учителите с децата и това ги прави по-спокойни.
Учителката споделя, че в началото на дистанционното обучение възниквали някои технически проблеми, но вече и те са изгладени. Въпреки крехката възраст на първокласниците, Бонева забелязва, че някои от тях се справят с обучението съвсем самостоятелно. Има обаче и такива, до които винаги стои възрастен член на семейството, на който понякога се налага да се правят забележки за подсказване, с усмивка споделя учителката.
По повод възприемането на учебния материал, Бонева казва, че който учи в клас, учи и вкъщи, а който не учи – не учи и сега. На такава възраст част от децата са по-нетърпеливи, други по-лесно се разсейват. Тези, които изпитват затруднения, получават допълнителна помощ и в междучасията, добавя тя.
Учителката споделя, че за нея сега подготовката е по-голяма, защото при онлайн обучението часовете са по-кратки. Това налага да се подготви добре още от предния ден, за да може да предаде материала в рамките на 20-минутния час. Тя преподава на първолаците по всички предмети, а сега трябва да работи и с допълнителни ресурси.
“Винаги съм застъпвала тезата, че хората трябва да общуват помежду си по жив начин и онлайн общуването бе нещо съвсем ново за мен. Освен това аз не съм от поколението, което е израснало и свикнало с компютрите. Сега ми се наложи да се уча в движение, но когато видях, че това действа, всичките ми вътрешни съпротиви паднаха и започнах да се справям”, споделя Бонева. Тя добавя, че в началото, когато все още е имала притеснения, че може да се изложи пред децата, често се е чувала по телефона с колегата си Лалева, с която като екип винаги си помагат взаимно. Съществена роля за успешното справяне с дистанционното обучение оказало и вътрешноучилищното обучение в първите седмици на извънредната ситуация. В момента учебният процес не се различава по нищо от обичайния, само по това, че всички си стоят вкъщи и ги няма по-близките междуличностни отношения, казва Бонева.
Според учителката, едно от важните неща е всички колеги да използват една и съща интернет платформа. Тя е на мнение, че това до голяма степен вече е синхронизирано. Така учителите, учениците и родителите се чувстват по-уверени и по-малко объркани. Педагогическият състав вече толкова е свикнал с тази платформа, че съвсем безпроблемно провежда своите съвети и други училищни мероприятия чрез нея.
Николай ВЕНКОВ
сн. личен архив