Цели шест години Йордан Карастоянов преписва Паисиевата “История славянобългарска”
Старобългарските книги в оригинал преписва Йордан Карастоянов от Поликраище. “За буквите” на Черноризец Храбър, житието на Константин Кирил Философ, “Горски пътник” на Г. С. Раковски са първите три творения, които той е преписал с много старание на оригиналния език, а след това с подвързия от ярешка кожа е оформил в книжно тяло. Цели два века и половина след написването на “История славянобългарска”, 53-годишният мъж направи нов препис на Паисиевата творба. С възрожденски подвиг цели шест години всяка вечер той е изписвал буква по буква църковнославянския текст. Сега книгата е напълно готова и дори е обогатена с миниатюри от Манасиевата хроника и Лондонското четвероевангелие, които родолюбецът сам е нарисувал. За да е достъпна за всички, “Историята” на Йордан включва и превод на текстовете на съвременен български език, който също е изписан калиграфски.
Своите уникални книги той е подредил в изложба в читалище “Наука 1870” в Ново село. Експозицията е подготвена със съдействието на Регионална библиотека “П. Р. Славейков” във Велико Търново, които също са предоставили свои издания на българските възрожденци специално за изложбата. Тя се открива тази вечер и е посветена на Деня на народните будители.
Йордан се посветил на старобългарските текстове преди около 14 години, докато работел като нощен пазач в селото. “За да минава времето в дългите безсънни нощи, пробвах да чопля семки, не ми хареса. Опитах да чета книги, доспива ми се. Уж имах и телевизор, но и с него не можеш да стоиш буден. Един ден се захванах да правя дърворезби. Намеря някоя дъска и започна да човъркам, но в началото нищо не се получаваше. След доста усилия обаче успях да направя нещо свое и останах доволен. После започнах да си уплътнявам времето с писане на стари книги”, разказва съвременният преписвач на Паисий. А след това образно обяснява, че
във всеки човек тлее
някакво творческо огънче.
“И, ако му дадеш храна на този огън, ако го сръчкаш да се събуди, той ще пламне”, усмихва се Йордан.
“За буквите” на Черноризец Храбър е първата книга, на която мъжът от Поликраище избрал да се посвети през 2005 г., а преписът в оригинал успял да направи само за 3-4 месеца. Текстовете в началото преписвал от книгата “Старобългарски език и речник”, която пазел като реликва в дома си още от 80-те години. В нея са отпечатани цели пасажи от тези старобългарски четива. После започнал да търси и други източници по музеите и библиотеките. За да стане по-солидно томчето, прибавил към него и няколко библейски текста. За да придаде автентичен вид на своя труд, по примера на древните автори, Йордан дори направил приписка на заглавната страница и на шега написал “Пено дани забрайш да нараниш праситу. Купи ляп, че няма”.
“Горски пътник” на Раковски е второто предизвикателство, с което се справил повече от успешно самоукият калиграф. За разлика от оригинала, направил книгата с миниатюри на унгарския пътешественик Феликс Каниц, които сам нарисувал. “Много хора отричат историята или пък забравят това, което се е случило през XIX век. Избрах тази книга, защото в нея е описано как турските поробители са безчестили, грабили и убивали поробените българи. В нея има и позив към българите за въстание. Аз самият съм чел “Горски пътник” стотици пъти и я препоръчвам на всички българи. Миналото не бива да се отрича, то е част от историята и трябва да се помни за поука”, признава Йордан Карастоянов. Част от неговата лична колекция е и житието на Константин Философ, чиято подвързия този път направил не от кожа, а от дърво.
Провокиран от приятели, през 2008 г. мъжът от Поликраище решил да се посвети и на “История славянобългарска”. Преди да започне същинската работа по ръкописа, цели два месеца събирал материали. В читалнята на търновската библиотека успял да намери фотокопие на книгата и понеже нямал право нито да я изнася, нито да я снима, той преписал буква по буква текста с химикал. Едва след това се заел да изписва старинните букви на специална хартия с тънкописец. “Като прибавим и българския превод на Петър Динеков, може да се каже, че съм преписал тази най-велика книга цели три пъти”, усмихва се наследникът на Паисий. А след това показва, че по някои страници на неговия препис има мастилени петна. “В източника, който ползвах, имаше някои букви, които бяха дефектни и нечетливи. Аз знам коя буква е, но за да не допусна все пак някоя грешка, умишлено направих петна, както е в оригинала”, споделя той.
“Дава ми сили, като видя, че накрая се получава – носи ми някаква вътрешна наслада. И това, че след време някой ще се радва на създаденото от мен нещо. Ще минат 50-100 години,
всички ние ще станем на прах и пепел,
но тези книги, дай Боже, да се запазят.
Хората ще се възхищават и ще знаят, че на това място са живели българи и продължават да живеят. Докато има българи, които правят такива неща, и България ще я има”, не крие удовлетворението си Йордан Карастоянов.
А вдъхновение за начинанието си той намира в родолюбието. “Има го родолюбието и любовта към тези старинни книги. Когато бях ученик, ходих в библиотеката и винаги съм избирал старите книги. Имаше някаква магия в тези пожълтели страници, които ухаят приятно”, признава 53-годишният мъж. Случайно или не, по-късно съдбата отново го свързала с книгите. Като се уволнил от казармата, започнал работа в Държавната печатница “Димитър Найденов”, където се научил да подвързва томчетата. Тези свои знания използва сега за родолюбивото си дело. С подръчни средства вече е успял да си направи преса за изрязване на книжното тяло и стан, на който сам си шие колите. В началото изписвал текстовете с флумастер, а сега използва тънкописец. Сам е изработил скъпоценните си писалищни клечици, по-остри от иглички, с които рисува върху белия лист под лупа. Технологията за обработката на ярешката кожа за подвързиите също е негово дело.
За Йордан обаче най-трудната част от преписа е рисуването на старобългарските букви. “Изморително е за окото и за ръката. Като стане грешка, мачкам листа, хвърлям го в коша и пак започвам да пиша същата страница. Като Сизиф с оня камък, който все го тика и все не може да стигне горе до хълма. Сега такава ми е стратегията, че
гледам буква в текста, преписвам я,
пак гледам буква – преписвам я.
И така – буква по буква. И все пак стават някакви грешки – ако направя грешка, с ножчето я изчегъртвам. А ако не мога да се справя – смачквам листа и почвам пак”, обяснява още Йордан.
Всички свои умения в калиграфията той е усвоил с много упражнения и на принципа “опит – грешка”, а негова настолна книга е “Светът на ръкописите” на Аксиния Джурова. “Попаднах на това вълшебно издание преди време в една книжарница. Книгата беше с непосилна цена за моя джоб – 40 лв., три пъти ходих да я гледам, но накрая си я купих и не съжалявам. От там черпя много сведения относно българските ръкописи, голям помощник ми е”, споделя Карастоянов. Най-трудно му било да се справи с изписването на старобългарските букви Ж, П и Т, а тези, които рисува с най-голямо удоволствие, са А и Л. Въпреки хилядите изписани редове на старобългарски, твърди, че не е успял да усвои езика. Може да чете, но с преводите му е трудно да се справя.
Своята лична колекция Йордан се е заел да обогати и с книгата “Житие и страдание на грешния Софроний”, която е решил да направи в джобен формат. А ако има сили, след това ще се посвети на “Рибния буквар” на д-р Петър Берон.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
