Българо-германска кръв тече във вените на топ реставраторката Катя Буланова

Катя Буланова е един от най-добрите реставратори в България. В 50-годишната си кариера тя работи по редица знакови за страната архитектурни паметници, като крепостта “Царевец”, старите столици Плиска и Преслав, тракийската могила в Караново, множество църкви, манастири и старинни къщи. Така вече половин век тя възстановява и съхранява богатото историческо минало на България.
Буланова е родена в Лайпциг на 29 май 1945 г. след голямата февруарска бомбардировка. Къде на шега, къде на сериозно казва, че е зачената точно на 9-и септември 1944 г. в семейството на българин и германка. По ирония на съдбата нейният син е заченат и се ражда на същите дати. Прогонено от руските войски, семейството пристига в България и се установява в Горна Оряховица, където Катя завършва средното си образование. При едно посещение на съветския политик Никита Хрушчов в България, той пропагандира изучаването на химията като предпоставка за бъдещи професионални успехи. Това предопределя Буланова и много от съучениците ѝ да започнат да учат в Химикотехнологичния институт в София. След завършване висше образование става химик в Националния институт за паметници на културата във В. Търново.
Катя Буланова започва работата си като реставратор в далечната 1969 г. в системата на Министерството на културата като помощник технически ръководител. Тогава с още 5 току-що завършили колежки възстановяват църкви на Царевец, крепостта “Сторгозия” в плевенския парк Кайлъка и арбанашките къщи. Малко по-късно Буланова заминава за София и работи в различни групи, а след това се завръща във В. Търново. В старата столица тя започва да работи предимно по археологически обекти, каменна пластика и стенописи, най-вече на Царевец.
По време на националната инициатива за 1300-годишнината от създаването на българската държава Буланова извършва сериозна реставрационна дейност в Плиска и Преслав. Там попада и на една от най-интересните находки в своята кариера. “За откритите тогава саркофази при голямата базилика в Плиска се говореше, че ще са находка от ранга на гробницата на египетския фараон Тутанкамон. Единият от тях дори не беше отварян и затова се наложи да се действа много внимателно. С очите си видях погребания, който все още бе триизмерен и с огромна глава. Въпреки предварително обмисления метод на отваряне на саркофага, докато всички гледахме вцепенени, тялото просто се спихна за секунди от допира със свежия въздух, а дрехите буквално изчезнаха изведнъж”, разказва Буланова. Тя с вълнение си спомня и за могилата с погребение на тракийски вожд от с. Караново. Там тя става свидетел на богати находки – колесница, цял сервиз, при това изключително добре запазен, накити, монети, въоръжение и снаряжение и дори тоалетни принадлежности.
Катя Буланова е реставрирала и много паметници в различни градове и села. В Елена възстановява дори една над 100-годишна булчинска премяна. В горнооряховския музей също връща блясъка на няколко вековни облекла. Пояснява, че не се е занимавала само с железни находки, тъй като там е нужно по-специфично оборудване, с което тя не разполага.
“Тази година помогнах за реставрацията на 150-годишния каменeн мост над р. Белица край Килифарево, на паметника в с. Блъсковци, работих по един каменен надпис в Държавния архив във В. Търново. Ходих да помагам и за едни стенописи в плевенска черква, в манастир “Св. Иван Рилски” до София и къде ли още не”, разказва неуморимата реставраторка. И с гордост допълва, че за своята 50-годишна работа не е допуснала да се изгуби дори частица от нашето национално наследство.
Специалистът споделя с болка, че както при всички, напоследък и в реставрацията има обезвереност от безпаричието. Работата е интересна, но и много отговорна, а в днешно време малко хора искат да поемат отговорност. Самоопределя се като един от последните мохикани. Всичките ѝ колеги, които дори са по-млади от нея с 10-15 г., са с неизлeчими заболявания на костната система, на главата, на дробовете, а много вече са починали. “Ние работим с много химикали и прахове, в помещения с много микроб, а това е пагубно за здравето. За съжаление, от младите хора няма кого да науча, дори да искам да го направя абсолютно безвъзмездно”, казва реставраторката.
Ветеранката е работила на редица знакови обекти в региона. Тя е част от екипа, възстановил стенописите в арбанашкия храм “Свети Георги”от XVI век. По оценка на специалистите това е най-сложният обект в историята на реставрацията в България, а Буланова е сред шестимата експерти, участвали в спасяването и експонирането на неповторимата му живописна украса. Църквата е изцяло обновена по проект на Министерството на културата с европейски средства, а усилената работа по връщане на блясъка на стенописите продължава около половин година.
Тъжната история на старинния храм в Арбанаси започва през 1971 г. Тогава МК възлага на италианския реставратор Серджо Пигацини да обнови уникалните фрески на църквата и да учи българите на занаят. Отпускат му 250 хил. долара и му предоставят ателие за работа. Той сваля стенописите, но решава, че нашата държава не му е подсигурила достатъчно удобства и завежда дело срещу България. За да избегне скандала, министерството дава исканото обезщетение, но проектът е прекратен. Образците на възрожденската живопис са складирани в помещение, близо до храма. Около 40 г. те са съхранявани в насипно състояние под течащ покрив.
За голяма част от фреските се счита, че са почти невъзвратими. Реставрационният екип обаче прави невъзможното и около 90 на сто от стенописната украса е възстановена и върната на място. “Първоначално трябваше да почистим от мазилката гърбовете на всяко от рисуваните късчетата. След това ги подреждахме върху стъклофибърна мрежа, за да ги уплътним. В участъците, където фрагментите бяха унищожени, с колегите попълвахме белите петна по снимки от 60-те години”, разказва реставраторката.
В Елена Катя Буланова е работила по църквата “Рождество на Пресвета Богородица”. Миряните, които посещават храма, вече могат да се насладят на сцените с Христос и с ангелите, които вече се виждат много по-добре. Реставраторите са открили и шест капитела с флорални мотиви с брокат, които до онзи момент дори не се е знаело, че съществуват. Реставраторката е била ангажирана и по прочутата Поп-Панайотова къща в Арбанаси. За съжаление, заради безхаберието и липсата на грижа и контрол от съответните органи, е твърде възможно тя да се разруши.
“Реставрацията е интересна дейност. Тя постоянно те връща назад в миналото и разкрива тайни и истории. Както си работиш, изведнъж се появява някакъв образ. На Патлейна примерно, докато почиствах една стена, отдолу излезе стенопис, за който никой дори не подозираше. В църквата “Св. Георги” в София също имах такъв случай. Там разкрих малка картинка от пр. Хр., която вероятно майсторът си е нарисувал за удоволствие. Беше пейзаж, който напомняше на Италия – жълто поле, малка бяла къщичка с покрив и две пинии. Влизала съм в църкви, в които стените са с хартиени “стенописи”, правени на компютър, като фототапети. Що за бутафория е това?! Където има автентични, стари стенописи, те са обвеяни от въжделенията на много поколения. Аз затова толкова харесвам църквите в Арбанаси. Знам, че там от XVII век насам хората са плакали, молили са се и са вградили своите желания и надежди в стените на тези храмове. Ние сме длъжни да запазим това национално богатство”, казва Катя Буланова.
Николай ВЕНКОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ