Продавачи на пъстроцветни мартенички във всякакви разновидности изпълниха главната улица на В. Търново. В продължение на дни хиляди търновци и гости на града обикалят щандчетата в желанието си да изберат най-красивия символ на здраве и дълголетие за близките си, а продавачите се стараеха да предлагат възможно най-атрактивни и нестандартни модели, за да привлекат вниманието към своята продукция.
Един от най-цветните щандове беше този на Джейлян Ибрахимова, която живее във В. Търново от 8 години. Тя е завършила Стопанско управление, но от 4 години се занимава с изработка на мартенички и други ръчни изделия, предимно диадеми за коса. Може да бъде видяна по най-различни фестивали и базари из страната, а произведенията ѝ не могат да бъдат подминати, без да предизвикат усмивка със своя колорит.
“Мартеничките са ми слабост. Обичам да ми е пъстро и цветно и затова правя и тях такива. Предпочитам да не са само в червено и бяло, а да има повече цветове. Искам да изглеждат пролетно, шарено и весело, защото има достатъчно негативни неща, които ни затормозяват в ежедневието. На мен самата ми става много приятно, когато хората забележат моите изделия, усмихват се и се спират да им се порадват и да се заредят с позитивни емоции”, разказва Джейлян, която сама измисля повечето си модели. От нейните мартенички греят цветя, животинки, плодове и дори шоколадови бисквитки и сладоледи, които изглеждат удивително реалистични. Тя вече подготвя и новите си неща, които ще предложи за предстоящите празници 3 март, Цветница и Великден. В работата ѝ помага и нейната майка, която се включва предимно с плетива.
Снежана Иванова, която е член на Камарата на занаятчиите, участва в базара за мартенички от цели 23 години. Заедно със своя съпруг изработват ръчно всичко, което продават. През този период тя наблюдава с интерес тенденциите на пазара и забелязва, че в предишните години е преобладавало търсенето на гривни. Сега обаче, за нейна радост, има завръщане към традиционните мартеници за закичване. Факт е, че хората са започнали да купуват и повече вълнени изделия, но памучните конци също остават сред предпочитаните заради по-деликатния допир с кожата.
“През годините винаги съм се старала да правя нещо ново и различно. Обичам да залагам на битовите мотиви. С времето все повече навлизат диадемите и ластиците за коса, които правя от жива, непресукана вълна. Тя седи по-пухкава и изглежда по-естествена”, разказва Снежана.
На нейния щанд, както и на този на Димитринка Найденова, има и мартенички, изработени с техниката фриволите, позната на хората още от 15 век. Те са много финни и се изработват бавно, което ги прави по-скъпи от останалите и не толкова котируеми. Затова Снежана ги използва предимно за украса и реклама на таблото си.
Тъй като Иванова работи на пълен работен ден, изработването на мартеници е нейно вечерно занимание почти през цялата година. През лятото е заета с участието си в различни Средновековни фестивали, където се представя със своите умения в тъкането на колани на кори – техника от 10-11 век, последно използвана в България за изработване на колани за дамските народни носии от нашите баби. Там тя показва също бижута, направени чрез техниката фриволите, както и такива от дърво и кожа. Занимава се и с исторически и военни реконструкторски дейности, тъй като е част от Клуб “Традиция” – клон В. Търново
Ирена Русева предлага мартенички, избродирани от нея на машина. Тя е изработила медальони, гривни, диадеми, пана, картички и дори изрисувани кратунки, изобразяващи Баба Марта, Пижо и Пенда. Някои от моделите ѝ са авторски, а други – от народното ни творчество.
“Хората се радват на мартеничките с шевиците и проявяват интерес към тях. Питат каква е символиката на всяка. Обяснявам им, че дори цветовете символизират нещо – например зеленото е възраждането, червеното е майчината благословия и божествения цвят на началото. Използваме символите канатица, елбетица и дори свастиката, която е много древна и изобразява хармонията в света”, разказва Ирена, която забелязва, че клиентите предпочитат класическите шевици.
Галя Буюклиева от 30 години живее във В. Търново, но е от Трявна и тамошната школа личи в творчеството ѝ. В изделията си тя залага на естествените материи, а на щанда ѝ лежат пухкави бабини къдели, куклички, плетени пана с цветя от вълна и украсени дървени лъжички. Близо до нейната маса е и тази на Албена Карастоянова, която също продава мартеници от години и освен стандартните предлага красиви плетени кукли и пана.
На щандовете по главната улица на В. Търново можеше и все още може да се намерят също гривнички с всякакви надписи, дори и по поръчка, мартенички с изображения на любими герои от филми, спортисти, автомобилни марки и какво ли още не, но класическото бяло и червено и тази година си останаха преобладаващата комбинация, символ на предстоящия празник.
Николай ВЕНКОВ
сн. авторът