Английски военен пръв направи дарение за църквата в Никюп

Публикувано на чт, 7 Ян. 2016
717 четения

Джон e щастлив в новата си българска къща.

Потомственият армеец Джон (Иван) се гордее с името си, съпругата и децата си, които също са под пагон

Джон Денис от Никюп, (или Иван на български), много се гордее с името си, като всички Ивановци в страната. Признава, че отскоро знае за популярността и традициите на именния ден, който е един от най-големите празници в България. Шеста година британецът и съпругата му Лилиан Елизабет, бивши военни и сега пенсионери, живеят за постоянно във великотърновското село. Точно  преди Коледа те направиха първото дарение за ремонт на кръста на храма “Света Параскева”,  нуждаещ се от спешно възстановяване.
Семейството под пагон  преди време си купили прекрасната къща във великотърновското село, която сега е техният втори дом. Джон твърди, че за нищо на света няма да напуснат това райско кътче до смъртта си.

Ден преди Ивановден домакинът ни посреща любезно точно в уречения час.

Вече прибрал от двора трите домашни кучета, едното от които прибрали от улицата. Настаняваме се в уютния хол до камината и докато Джон ни приготвя кафе, разглеждаме обзавеждането. Българска къща с английско обзавеждане, с усмивка определя стила на дома си Джон. Интериорът впечатлява с модерния стил в съчетание от лукс,  аристократизъм, уникално изкуство и удобство. Просторните помещения са в светли тонове, а за контраст домакините са използвали цветна гарнитура на мебелите и “весели” възглавнички. Цялото обзавеждане издава английска прецизност и функционалност и веднага си личи, че се намираме в дом на реда.
Къщата е на два етажа с вътрешни стълби, на които семейството държи особено. Обособени са стаи с различно предназначение, а върху всяко легло има балдахин.  Джон обяснява, че завесите са сигурна защита срещу комарите през лятото, а и придават романтика и царствена атмосфера.
Моето име и на Лилиан са кралски в Британия, с гордост добавя армеецът. Във всяка стая  има картини от български автори и табла със снимки на семейство Денис. Домакинът с гордост разказва за четирите си деца, две от които също са военни.
Кучетата също имат своя “спалня”. Разбира се, тя е на пода и се намира на  втория етаж, където спят домакините и техните гости, най-често от Англия.
Джон и Лилиян, която в момента е на гости при децата и внуците на Острова, идват от Ливърпул.

Там започнах като пехотинец, после се издигнах в системата,

специализирах в различни области, работих едновременно шест вида работи, обикалях света. Изискваше се много енергия, но получих няколко инфаркта и се пенсионирах рано, разказва лъчезарният англичанин, чийто външен вид по нищо не подсказва за здравословните му проблеми. По-късно с Лилиан дошли на екскурзия във Велико Търново и градът много им харесал. Не искали обаче да живеят в самия град, а търсели къща в околностите, където да се заселят. Агенция им предложила няколко имота в района. Семейството държало да има интернет, за да поддържат връзка с децата си, мобилно покритие на телефоните и къща с вътрешни стълби.
Тук в Никюп беше втората къща, която ни показаха. Лилиан, още щом влезе в двора, каза: „Това е нашата къща!” После оставихме дома си на сина ни в Англия, купихме нов автомобил, натоварихме малко багаж и пристигнахме в Никюп, добавя Джон. Той добавя, че е много доволен от отношението и подкрепата на кметския наместник Йорданка Атанасова. Комуникираме си най-вече чрез интернет с Атанасова, за да има превод, но се срещаме и в кметството. Комшиите ни са много добри и топли хора, винаги са готови да помогнат. Откакто живеем в Никюп, сме се запознали с много повече хора, отколкото за годините, прекарани в Англия. Джон обяснява, че още не е научил български език, защото просто не му трябва. Във всички институции и ресторанти българите знаят английски език, а също и личният ни лекар. Докато, когато е бил на работа в Германия, се е наложило да научи немски, тъй като германците не знаели английски.

Джон и Лилиан си имат строг ред на домакинската работа

На него се пада  да мие прозорците. Редуват се в готвенето, Лилиан чисти с прахосмукачката. Мъжът се грижи още за големия двор, имат и лятна къща в него, а също и шест щастливи кокошки. Всеки ден взимам по четири яйца, казва гордо англичанинът. И добавя, че сега първата грижа му е разчистването на снега в двора.
Джон се тревожи от бежанската криза в момента и посочва, че самите държави в Близкия Изток не задържат хората  си и всичко се изсипва към Европа,  реално това е проблем в дългосрочен план. Преди в Лондон беше нормално да се видят един-двама просяци, а в момента те са стотици – български и румънски цигани, също и сирийци. Като отида в Англия, приятелите ми съобщават, че това са българи, но аз им казвам, че не са, защото българите идват на Острова, за да работят, а не да просят. Ако ти дадат къща, където да живееш, за да работиш, и ти откажеш, а такива случаи има стотици, значи ти не си бежанец.  Джон обяснява, че е напуснал Великобритания, за да избяга от всички тези проблеми и да намери спокойствие. Обиколил е много държави и накрая се е спрял на Никюп, защото това село наистина няма проблеми. Мнението му споделят и децата му, и техни приятели. Когато идват на гости и дойде време да си тръгват, всички плачат. Сега трябва да има суперпричина, за да се върна в Англия. Дори миналата година не отидох на традиционния парад на военните сили през лятото, тази мисля да го пропусна, казва преселникът.  Семейство Денис  вече са получили разрешение за постоянно пребиваване в България.

Джон има една мечта – да види  Никополис ад Иструм  като  завършена археологическа база.

Освен това иска да издирва ценности с детектор и да ги дава после на музея във Велико Търново. Съжалява, че тази дейност е незаконна в България, а би искал да помогне. Джон дори предлага вариант да се разгърне голяма дарителска кампания за събиране на средства за разкопките на древния град.
Питаме англичанина дали  харесва българското Черноморие. Той ни казва, че с Лилиан са обиколили много градове, но най им харесва  Несебър. Всичко е прекрасно там, но не и цените, с усмивка отчита Джон.
Едно от неговите хобита е да колекционира национални знамена, вече има около 30. Където отидем, си купуваме знамена и после ги окачваме на къщата, казва мъжът.
На улицата пред къщата се върти поредното бездомно куче, което Джон храни. В колата си той винаги носи кучешка храна и когато минава по улиците, спира, за да я  дава на безстопанствените кучета.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново