Актьорът Сава Димитров е автор на първия сценарий за честването на Независимостта

Публикувано на ср, 21 Сеп. 2016
504 четения

Въпреки че не харесва Фердинанд, две
десетилетия той пресъздава неговия образ

На 22 септември 1908 г. по обяд в църквата “Св. 40 мъченици” в Търново България е обявена за царство, а княз Фердинанд приема титлата “цар на българите”.
17 години в ролята и духа на Фердинанд се превъплъщава великотърновският актьор Сава Димитров. За една нощ той написва първия сценарий за честването на Независимостта. “Тази идея се е родила в главата на велики люде, които, без да питат никой от Великите сили, вземат решението за обявяването на българската независимост. Нашето освобождение винаги е било половинчато. Така е било преди 108 години, така е и днес. Преди 20 г. бяхме опиянени от ентусиазма, че можем да имаме свобода, че можем да променим нещата”, казва 71-годишният актьор. Подготвяйки сценария за честването на Независимостта, Сава Димитров изучава историческите хроники и дълго се рови в библиотеката на своя приятел Антон Савов, за който твърди, че тогава е разполагал с най-богата книжна колекция в старопрестолния град.
“До прочитането на манифеста през 1908 г. не се стига лесно. Негов автор е министър-председателят Александър Малинов. Фердинанд пристига с вапур (б.а. парен катер), качва се на влака в Русе и тръгва за Търново. Като стига до гара “Трапезица”, той тайно слиза от вагона. Влакът пристига на централна гара Търново, народът го чака, но князът го няма. Малинов се сетил къде е. Намира го тресящ се от притеснение под един бор в двора на църквата “Св. 40 мъченици. Тогава хроникьорите твърдят, че се е родила прословутата фраза, която Малинов казва на Фердинанд: “Или чети манифеста, или си хващай дърмите, откъдето си дошъл”. Дават му един градински стол, върху който князът се качва, и прочита манифеста. За да е по-сигурно, Александър Малинов настоява новият цар на българите да прочете декларацията втори път пред събралото се множество на Царевец, разказва Сава Димитров.
Апелът на ветерана актьор е всички добре да се замислят и да погледнат назад към българската история и да вземат пример от доблестта на онези велики мъже, работили и дали живота си за свободата и независимостта българска. “Няма по-голяма напаст за една нация от това победите ѝ да се дължат на грешките на победителите. Свидетел съм на много такива грешки. Щом те побеждават, значи народът не е готов за победи”, казва Сава Димитров.
Той е изиграл над 100 театрални роли, но великотърновци го свързват именно с образа на Фердинанд. Всичко започнало като актьорска роля, но се превърнало в кауза. “Не харесвам личността на Фердинанд. Истината е, че не обичам този исторически образ. Когато съм го играл в театъра, после и при възстановката, когато съм се ровил, за да го проучвам, за да се доближа максимално близо до него, включително с характерното му “р”, постоянно откривах противоречия в тази личност. Той е хитър и страхлив, ненапразно са му казвали лисицата. Въпреки всичко Фердинанд е важна личност за българската история”, обяснява актьорът.
Всъщност В. Търново е първият български град, в който се чества Независимостта без датата 22 септември да е обявена официално за национален празник. “Към 1995 г. нагласите за тържествено отбелязване на празника започнаха да надделяват. Заради течащите реформи в СДС и заради напрежението покрай тогавашните местни избори, честването остана на малко по-заден план. Въпреки това направихме най-важното – събрахме се съмишленици, убедени в изключителната историческа значимост на това историческо събитие”, спомня си днес Сава Димитров. Година по-късно е основан Инициативен комитет за честването на Независимостта. Негов председател става историкът проф. Милко Палангурски, а в комитета влизат тогавашните великотърновски сини депутати Пламен Радонов и историкът Константин Дочев, преподавателят Илиян Стефанов и актьорът Сава Димитров. През 1996 г. Петър Стоянов открива кандидатпрезидентската си кампания във Велико Търново. Щабът му избира 22 септември с идеята, че е дата, символ на българското единение. Точно защото е идея на СДС основният му политически конкурент Иван Маразов, издигнат от “Заедно за България”, отказва да застане редом до Стоянов. Така е изпусната възможността на събралото се множество символично да бъде показано, че не може да се решават фундаментални проблеми, ако няма обединение на нацията. Въпреки всичко на 22 септември 1996 г. митрополит Григорий повежда празничното шествие, в което се включват хиляди великотърновци и гости на старопрестолния град.
На Сава Димитров е поверен сценарият, по който да протече честването. Замисълът бил той да бъде съгласуван с тогавашния PR на Петър Стоянов – писателят, поет и драматург Стефан Цанев. “Когато разбра кой е сценарист, Цанев отказа да се намесва, заяви, че е убеден, че задачата е изпълнена на ниво и че написаното не се нуждае от корекции”, гордо споделя Сава Димитров. “Що за държава е тази, която не тачи и чества деня, в който е обявена независимостта ѝ? Това ме провокира да се включа”, емоционален е и днес актьорът.
През 1997 г. вихърът на събитията остава силен и великотърновските депутати пропускат възможността и момента да входират в Парламента предложението 22 септември да бъде обявен за национален празник. Така се стига до 8 септември 1998 г. Броени минути след 18 ч. Пламен Радонов и група търновски депутати от ОДС депозират в деловодството на 37-то Народно събрание предложение за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Пламен Радонов, Николай Згурев, Константин Дочев и Цветан Димитров предлагат 22 септември да бъде обявен за официален празник. От трибуната предложението им е защитено от историка Константин Дочев. “В историята често има различни мнения. Съвременните историци правят по един или друг начин опити тази наша най-нова история да бъде представена обективно и ми се струва, че не трябва да залитаме и правим грешни оценки за една или друга историческа личност – дали тя е била с републикански или монархически възгледи. Важното е, че през 1908 г. наистина дефакто България става независима държава. Това е един краен завършек на всички революционни идеи и опити на нашите възрожденци и революционери да завършат въжделенията на българския народ от началото на XIX век до началото на XX век.”, са думите му, вписани в протокола на НС от 9.09.1998 г. Предложението е гласувано единодушно от всички присъствали тогава 175 депутати.
“За мен това беше най-естественото развитие на нещата. Всички държави по света празнуват или създаването си, или Деня на независимостта си. Така че днес ние честваме правилния ден. Можем да го завещаем на потомците си така, както ни го завещаха Фердинанд, Александър Малинов… Това, че сме в Европейския съюз, не ни пречи, напротив – трябва да дадем своя културологичен и политически принос към общата европейска кауза. Там не би трябвало да влизаме само като територия, а като нация, дала немалко на света. Сава Димитров е убеден, че държавата не трябва да се ограничава единствено с плакатното празнуване на 22 септември. “Нужна е огромна просветителска дейност, трябва тази дата да бъде преподавана в училище по подобаващ начин – така, щото като чуят химна, децата да слагат ръка на сърцето си. Предците ни са мислили с голяма далновидност. Винаги съм казвал, че всичко хубаво за България е тръгвало от Велико Търново и е завършвало немного добре в София. Един ден и нова България пак ще тръгне от Велико Търново”, развълнувано заявява Сава Димитров.
Днес Сава Димитров не чете манифеста и не е Фердинанд, а възстановката по неговия сценарий вече не се провежда както преди – с много участници и сюжети. Неговият сценарий е за спектакъл от час и половина. Днес е сведен до десетина минути.
Здравка МАСЛЯНКОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
и radiovelikotarnovo.com

loading...
Пътни строежи - Велико Търново