Актьорът Иван Митев – пазителят на историята на търновския театър

Книга, разказваща историята на великотърновския театър и културното развитие на града в периода от 1970 до 2020 г., написа актьорът Иван Митев. “Театърът, наречен Кисимов” е 8-годишен труд, който е събрал в себе си над 450 страници текст, 1150 снимки, много съкровени истории, автентични интервюта, забравени документи и материали. Идеята на автора е читателят да се запознае с реалната история на местния храм на Мелпомена през тези 50 години, съпътствани от възходи и падения.
“В момента приключвам с последна редакция, корицата е готова. Проведох среща с Генчо Генчев от великотърновското издателство “Фабер” и предстоят разговори за доуточняване на подробностите за нейното издаване”, сподели развълнуваният актьор. В книгата има много лирични моменти, неща, които просълзяват, както и много смешни ситуации, които могат да се случат само в театъра, допълни още той.
Обширните интервюта с около 30 търновски актьори и режисьори, събирани през последните няколко години и включени в книгата, са с особено сантиментална стойност за нейния автор. Обикаляйки цялата страна, той успява да запише спомените на много театрали, някои от които вече не са между живите. Един от тях е и Петър Петров, който кани Митев на разговор, а седмица по-късно напуска този свят.
В книгата присъстват със свои спомени едни от най-големите български режисьори и актьори, свързали част от живота си с МДТ “Константин Кисимов”. Сред тях са Георги Калоянчев, Стефан Данаилов, Никола Анастасов, Коста Цонев, Младен Киселов, Крикор Азарян, Вили Цанков, Стефан Гецов, Любен Гройс, Леон Даниел и др. Митев предполага, че голяма част от приложените техни снимки не могат да бъдат видени дори в националните архиви, тъй като са извадени от негативи, изровени от него в мазите на театъра. В книгата могат да се прочетат и много любопитни истории за това как тези хора са попаднали в търновския театър.
Интересна информация има и за гостуването на Висоцки и театър “Таганка” във В. Търново. Във връзка с това авторът е публикувал много любопитен разказ на актьора Иван Евстатиев, чиято дъщеря се ражда точно в нощта, когато той е заедно с Висоцки и руската трупа. Тогава всеки един от тях написва на едно листче какво име ще има новороденото. Висоцки смята, че ще е Александър, а една от колежките му отбелязва Александрина. На другия ден актьорите тръгват за Варна, детето се ражда и радостният баща се обажда, за да им каже, че се е родила малката Александрина. Така всъщност те се превръщат в кръстници на малкото момиченце.
Скандална част от книгата представляват страниците, свързани със съсипващите театъра периоди по времето на двама партийно назначени директори. Към текста са приложени и снимки, на които се вижда унищожената вентилация, построените заведения във и до храма на Мелпомена и други любопитни фотографии. На една от тях читателите ще могат да видят и тавана на големия клуб в сградата на МДТ, изграден от железопътни релси. Интересна е историята с построяването на заведението в парковата зона на театъра, базирана отново на документи. В тях пише, че тогавашният директор отдава под наем 165 кв. м търговска площ за построяване на билетно-информационен център за изкуство и култура с продажба на бира, алкохол и други напитки. По този начин сградата е узаконена в Министерството на културата, а местната общественост – излъгана. Въпреки несъгласието на тогавашния кмет на града Драгни Драгнев, което е документирано и в няколко интервюта от онова време, заведението бива построено, като в него никога не се продават билети за театър.
Не по-малко любопитна е историята със сигнала за заложена бомба в сградата на театъра. Преди премиерата на постановката по Молиер “Каменен гост” по телефона се обажда плътен мъжки глас и съобщава за бомбен атентат. Полицията взема мерки, като извежда публиката и отменя представлението. Това обаче предизвиква огромен интерес към пиесата и до края на сезона всички билети за нея са изкупени, като винаги в салона има и правостоящи зрители.
Книгата разказва и за всички свалени от сцена спектакли от тогавашното местно управление на БКП. Тъжната история с опитите да се премахне името на Кисимов от наименованието на театъра също не е спестена. С факти е оборено и насажданото през 90-те години на XX век внушение, че в Търново никога не е имало драматичен театър, а само музикален, което не е вярно. Разбира се, в нея е включена информация и за цялото ръководство, диригенти, художници и репертоар на музикалния отдел, плюс снимки от музикални представления. Една от най-любопитните е фотографията от премиерата на “Службогонци”, с която се открива оперетата към театъра. Като паралелна история е описано и това, което се случва с театралното студио “Метаморфози” към ВТУ, което е на професионално ниво. Актьорът Милен Иванов е започнал кариерата си именно оттам.
Голяма част от материалите, използвани за написването на “Театърът, наречен Кисимов”, авторът взема от възстановените автентични Протоколни книги на дирекционния и художествен съвет на театъра. В книгата са използвани редица статии и интервюта от регионални и национални вестници и списания, а като свързващи текстове са включени авторски импресии. Илюстративният материал е част от 35-хилядната колекция снимки, издирени, възстановени, дигитализирани и архивирани от автора. Сред тях има дори такива отпреди 50-те години на миналия век. Митев е възстановил и абсолютно всички програми на представления от създаването на професионалния театър в старата столица до сега. Голяма част от афишите и от плакатите също. Актьорът е издирил и немалко фотографии от личните албуми на великотърновци.
“Ако сега отворим архива и изберем произволна година, в папката ще можем да видим всички заглавия на поставените пиеси, афиша, снимките от представлението и художествения състав на театъра, списък с актьорите и режисьорите на щат”, обяснява Митев.
Желанието на автора е книгата да не се продава, а да се подарява на училища, библиотеки, читалища, театри и други институции, за да достигне до повече хора. Той вече води разговори със спомоществователи и съмишленици, които да направят това възможно. Актьорът Христо Мутафчиев, като председател на Съюза на артистите, също е подкрепил идеята и е провел разговор с министъра на културата. Той е изразил подкрепата на министерството и е предложил кандидатстване по програмата за финансиране на такъв тип литература. Община В. Търново също е застанала зад идеята на Митев.
“Когато приключа работата по архивирането на цялата информация, която събрах и обработих при писането на книгата, аз ще я даря на Регионалния исторически музей, защото това е едно истинско богатство”, сподели авторът.
Иван Митев има огромното желание книгата да е факт за 16 април, когато е рождения ден на патрона на великотърновският театър Константин Кисимов. Тя е посветена също на 150-годишнината от първото театрално представление в града на 14 март 1870 г. и на 100-годишнината на драматичния театър във Велико Търново, чиито основи поставя Кисимовата трупа.
Николай ВЕНКОВ
сн. авторът