Адвокат Валери Ставрев умело балансира между съдебните и фотографските закони

Публикувано на чт, 3 окт. 2019
401 четения

Валери Ставрев е роден във В. Търново. Учи и работи в старата столица, като от 1985 г. е на юридическото поприще – 7 години е прокурор, 6 години юристконсулт в банка и от 1998 г. е адвокат. Казва, че обича и харесва работата си, въпреки че на моменти е доста натоварваща. За да понесе по-лесно напрежението, му помага фотографията. “Винаги имам желанието да снимам неща, които носят позитивен заряд. Фотографското ми хоби е бягство от злободневието”, казва правистът.
По фотографията Валери се увлича още от студентството, но както самият той казва, само на ниво “снимки за спомен”. Тогава в кадрите си запечатва студентски купони и празнични събития, като е запазил немалък архив от онези сладки младежки години. Споделя, че е имало период, когато сам е проявявал фотосите си, но пояснява, че никога не е ходил на кръжоци и уроци по фотография, а е напълно самоук. В последните години продължава да се самообразова, като отбелязва, че възможностите за това стават все повече и все по-достъпни. Чете статии най-вече в интернет, но от собствен опит се е убедил, че фотографията до голяма степен е въпрос на усет.
Самоукият фотограф споделя, че снима с изключително скромни като възможности и цена фотоапарати. Той дори не притежава такива със сменяема оптика. Напоследък обаче отчита това като проблем, защото нивата, които иска да достигне, предполагат малко по-сериозна техника, а тя в същото време постоянно се развива с много бързи темпове. Казва, че понякога сам се учудва на резултатите, които постига със скромния си апарат, но все пак гледа да остане здраво стъпил на земята, виждайки какво могат най-добрите фотографи. За себе си смята, че има нелоши виждания за пейзажната фотография, донякъде дори за репортажната, а много присърце му е уличната или т.нар. стрийт фотография. “Обичам да снимам непринудени пози, да улавям мига, да запечатвам неща, които ми носят някакво настроение. Това се пресъздава в кадъра, оттам се предава на публиката и се получава наистина въздействащо”, казва Ставрев.
Едно от любимите му събития за снимане са фолклорните фестивали и изяви, където е пълно с цвят, динамика и настроение. Двете турнета на ансамбъл “Българче”, на които Ставрев пътува като член на Управителния съвет, до голяма степен запалват в него още по-силно искрата на фотографията. Увлечението му по фолклора не е само заради снимките, а и заради ритмите, от които винаги сърцето му трепва, а краката сами заиграват. Въпреки че познанията на Ставрев в областта на народните танци са основно от училище, това не му пречи да ги играе винаги от сърце. Любовта към народната музика юристът фотограф вероятно е наследил от майка си, която на младини се е занимавала с фолклор, а в ученическите и младежките си години дори е участвала в хора и балета на оперетата във В. Търново. Може би част от творческата натура е и от баща му, който на стари години е озарен от поетичната муза.
Адвокатът никога досега не е правил изложби. Обикновено публикува снимки в личния си фейсбук профил, като дори ги ограничава да бъдат видими само за приятелите му, защото не обича показността. Първата изложба, която предстои да открие, е дълго обмисляна. След немалко колебания той все пак решава да я направи, а поводът е неговата 60-годишнина. Силно насърчен е от приятелите си, а и от някои други събития, за които казва, че допълнително са го мотивирали. Едно от тях е фотоконкурсът “Търновград – моето вдъхновение”, в който участват над 100 фотографи с повече от 600 кадъра. 3 от снимките на Ставрев тогава намират място в Топ 100, а една дори е сред избраните 20 най-добри творби, които стават част от обща изложба. Вдъхновяващо за него е и признанието, което получава с колегата си Иван Бораджиев за принос към българската адвокатура. Снимайки, двамата заедно създават сериозен архив от фотографии, голяма част от който се използва за сайта на Висшия адвокатски съвет. Не на последно място го окрилява и една изложба, на която две дами с различни професии, несвързани с изкуството, представили свои художествени произведения, създадени при упражняване на тяхното хоби. Тогава правистът останал много приятно изненадан и се замислил защо да не направи същото.
“Първоначалната идея за моята изложба беше да е свързана с В. Търново, но в процеса на селекция реших, че имам нелоши фотографии и от многото ми пътувания в чужбина. Целенасочено и тенденциозно избягвах представянето на снимки тип картичка. Примерно фотосите ми от Париж не са на Айфеловата кула. Понеже отново търсех емоциите и настроението, предпочетох снимката на един човек, който бих определил като футболен магьосник. Видях го, докато се разхождах по Монмартр. На фона на целия Париж в краката ни, той се покатери по един уличен стълб и там започна да жонглира с топка”, разказва фотографът. И споделя, че сякаш предпочита да снима хората в чужбина, защото са по-усмихнати, докато в България проблемното ежедневие е изписано по лицата на минувачите.
Експозицията до голяма степен представя цялостното фотографско творчество на юриста до момента. От над 60 хил. снимки той е избрал едва 66, така че селекцията е била наистина сериозна и отговорна. Ставрев казва, че почти не обработва снимките си, а ако го прави, то е съвсем леко и незабележимо. Обича заснетото да остава такова, каквото го е видял през обектива на апарата си. Като горд баща, юристът не пропуска да отбележи голямата помощ в подготовката на изложбата от страна на сина му. Негово дело е най-вече предпечатната подготовка, тъй като подобно на баща си и той се занимава с видеообработка и видеомонтаж.
За голяма част от снимките, които прави, правистът изказва благодарности на Общината и на местните организации, които изпълват града с всякакви събития. Програмата е дотолкова наситена, че той дори не успява да присъства на всички, на които има желание да отиде.
“Много обичам В. Търново и ми е приятно да отразявам всичко хубаво, което се случва в този град. Напоследък малко взе да ми натежава бързането веднага да покажа на хората това, което се случва и съм заснел, но все още продължава да ми е интересно и това ми дава сили да не спирам да го правя”, споделя Ставрев. Шегува се, че местната репортерска общност е започнала да го приема като един от тях. Дори охраната на повечето от събитията вече го познава и не го спира да снима.
“Когато човек ходи с фотоапарата, сякаш изпитва някакъв дълг да не пропусне нещо внезапно появило се. То може да е как отскача слънчев лъч от камък или как някое момиче тича по улицата, усмихнато и озарено от любов. Снимал съм баща-пънкар, гушнал малкото си детенце-пънкарче, или баба – чешка аристократка, на пейка в парка. Точно тези неща са ми интересни и на мен. Съвсем съзнателно избягвам да снимам грозните и неприятни неща и случки от живота”, споделя Валери Ставрев и припомня правилото, че хубавите снимки стават с много снимане.
Николай ВЕНКОВ
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново