Адриан Аврамов, психолог: “Компании по цял свят инвестират милиони срещу бърнаут на персонала”

Публикувано на ср, 20 Сеп. 2017
913 четения

Българските работодатели разглеждат хората само като ресурс, който да работи много, а да получава малко

В по-голямата част от живота си човек е зает с професионалната кариера и реализация. Много от нас са амбициозни и непрекъснато искат да се доказват в професията си. Тази амбиция обаче води до непрекъснат стрес, обсебеност и постоянна натрапчивост дали работата е свършена добре и какво още може да се направи. Ден след ден тази обсебеност се трупа. Лаптопът и мобилният телефон ни създават, без да осъзнаваме, стрес, който се впива в нервната система и изчерпва нейния ресурс. Колкото повече човек се раздава професионално като лекар, медицинска сестра, учител, полицай, психолог, социален работник, журналист, шивач и др.,толкова по-бързо го застига синдромът на професионалното изпепеляване или “бърнаут” (синдром на професионалното изчерпване) – прегаряне, изпепеляване, изпушване на работното място.
Вече са много случаите, когато човек влага доста усилия и емоционални инвестиции в работата си, а от друга страна, остава неудовлетворен от заплатата си. Този дисбаланс го ощетява жестоко и той банкрутира психически. Така обяснява синдрома на професионалното изпепеляване психологът Адриан Аврамов, ръководител на Центъра за психологическо консултиране и психотерапия “Логос” във Велико Търново.
Според Аврамов, “бърнаут” не е депресия, а емоционално изчерпване, дотам, че всичко ти става безразлично. “Бърнаут” не е и стрес в истинската същина на проблема. Но продължителният стрес е един от факторите за възникване на “бърнаут”. И най-лошото е, че това професионално изпепеляване се проявява предимно при млади хора с идеал за кариера и лидери идеалисти и е свързано с физическо и психическо изтощаване, а също и липса на желание за работа. Голяма грешка е да не се прави разделение между работа и личния живот.
От друга страна, монотонността в една професия, каквато е тази на шивачките например, от работа вкъщи и от вкъщи на работата, е сигурен “бърнаут”, от който няма измъкване. Защото целият живот е сведен до някакъв алгоритъм, който се изчерпва с едни и същи досадни действия. И тук неудовлетвореността от заплатата може да е решаваща за професионалното изпепеляване, особено ако няма конкуренция, макар че парите не трябва да са единственото нещо, което интересува хората, смята Аврамов. Той обяснява, че “бърнаутът” идва от капиталистическите неолиберални общества на Америка, после нахлува в Западна Европа в началото на 70-те години на миналия век, а сега е и при нас.
Интересното е, че от този синром могат да страдат и жени, които не работят. Те обаче са под непрекъснат стрес дали ще угодят вкъщи на всеки член от семейството, дали ще се справят с домакинството, с готвенето и пазаруването. Защото колкото по-голямо е семейството, толкова повече са изискванията към домакинята.
Стресът, напрежението, безпокойството, тревожността, умората са също симптоми на депресивните разстройства и за тях една от причините е бърнаутът. Но човек трябва да потърси услугите на клиничен психотерапевт или психиатър, който да диференцира разликата, за да не се тласне изкуствено един пациент към депресия и медикаментозно лечение. Бърнаут кара човек да става пасивен, безучастен, апатичен, да чувства умора, психическа неустойчивост, намален имунитет. Става раздразнителен, агресивен, има чувството, че се проваля безнадеждно, изпитва безпомощност и силна вина. Не приема чуждото мнение, допуска грешки в работата си, става неадекватен.

Изпадналите в “бърнаут”
могат да се квалифицират
в няколко групи

Има хора, които развиват т.нар. поведенчески синдром и постоянно си гледат часовника. Те нямат търпение да им свърши работният ден, за да си отидат. Често се случва при администрациите служители да си тръгнат по-рано, почти никога по-късно, и считат това за нормално. При други се появява рисково поведение, пият опиати, гледат друг да им свърши работа. Обикновено хората с поведенчески синдром по-често отсъстват от работа и се отдават на все по-дълги почивки. Търсят всевъзможни причини, за да отсъстват от работа. Парадоксът е, че такива хора злоупотребяват с болнични за децата си, като се възползват дори от леките им заболявания. При хрема майките вземат 10 дена болнични и отсъстват от работа, а през това време детето ходи в детската градина. Така майките се разхождат в града, пазаруват, ходят с компании в заведения, а в същото време държавата им плаща да се грижат за децата. С такива случаи Аврамов се е сблъсквал в своята работа.
Изпадналите в “бърнаут” могат да имат и хронична умора, често боледуват от вирусни инфекции, имат нарушена координация при движения, изтощени са дори емоционално. Чувстват, че това е пределът за работоспособност и не се стараят повече. Характерното е, че този процес се самоподдържа и задълбочава. Ако не се вземат мерки, състоянието на засегнатите става сериозно. В “бърнаут” могат да изпаднат и успели и добре мотивирани специалисти, които по някакъв начин остават неудовлетворени от стила на управление на преките ръководители. Много важно е след работа човек да си намери занимания, да му помогнат близките, да спортуват заедно, за да могат неудачите в професионалната сфера да бъдат компенсирани. Иначе такъв човек може да намери утеха в алкохола и лечението е много трудно. Започва инцидентно, но после алкохолът се превръща в зависимост. Помогнахме временно на такъв пациент, след това алкохолизмът го съсипа, въпреки че семейството му направи всичко възможно да го спаси. Мъжът беше на много отговорна длъжност в полицията, дори се стигна до там, че взимаше и наркотици, разказва Аврамов. Разбира се, уволниха го от работа и това го срина още повече.
Според психолога, от професионално изпепеляване страдат по-често жените, отколкото мъжете, които компенсират след работно време по срещи с приятели или във фитнес залата. Освен това, поради състоянието на “бърнаут” стават и трудови злополуки и за отбелязване е, че те се случват предимно при опитни работници, с добро самочувствие, но това прегаряне, стрес и напрежение, намалява бдителността и прецизноста им по време на работа. Проблемът е, че много малко фирми у нас, и то предимно чуждестранни, отделят внимание и осигуряват разнообразни почивки и инициативи, за да си задържат качествените и талантливи хора. Защото, ако ги загубят, губят много пари. А в случая какво трябва да направи една фирма – да изследва факторите, които причиняват “бърнаут”. Те не са само физически, обикновено това са проблеми, свързани с организацията на работа, с начина на оценяване, признаване на приноса, комуникацията вътре в колектива, междуличностните отношения. Могат да се провеждат тренинги и програми за минимизиране на рисковата среда. В тази връзка Аврамов коментира, че колегите му от Център “Логос” са предлагали на много фирми и администрации да работят съвместно за намаляване на стреса и напрежението на работа, но нито един работодател не е откликнал положително на предложението.

Психотренинги трябва да
преминат както работници и
служители, така и техните началници

Защото много често шефовете са технократи и за тях хората са последен проблем. Самият мениджмънт трябва да лансира политики, които да намалят стреса. Но голяма част от българските работодатели подценяват този проблем. Повечето смятат работниците като ресурс, който трябва да работи много, а да получава малко. А именно човешкият ресурс дава принадена стойност единствено при подходящи условия и по-важно е да инвестираш в опитни работници, отколкото да обучаваш нови. Защо сега на пазара няма дори общи работници. Фирмите не могат да намерят строители зидари или ако имат тук-там по някой майстор, го кътат, за да не го загубят, защото може да отиде при конкуренцията.
Днес компании в Европа, САЩ и Азия инвестират милиони срещу “бърнаут” на персонала. Във Франция банки дори осигуряват безплатни почивки на служители и техните семейства по няколко пъти през годината. Компаниите в IT сектора също правят такива политики. Защото, ако нямаш хора, които да измислят нови продукти, няма да печелиш. А специалистите са склонни да дадат всичко от себе си, ако са оценявани, мотивирани и уважавани, коментира психологът.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. авторката

Пътни строежи - Велико Търново