94-годишният Димитър Иванов прочу горнооряховското село Горски Горен Тръмбеш, след като избръсна перфектно звездата на родното кино Михаил Билалов. За майсторлъка актьорът го похвали в профила си в социалните мрежи, където публикува и снимка с текст: Бръсне “от Втората световна насам”. Прав като свещ и ръката му не трепва… За финал – задължителния “душ” с “Тройной”… Класик!”
От няколко години Билалов идва през лятото в Горски Горен Тръмбеш, тъй като неговата половинка е оттук. И не пропуснал да седне на бръснарския стол на бай Митьо, който накрая го и дезинфекцирал с известния от социализма одеколон.
“Аз него не го познавах, но жена му е от нашия род по майчина линия. Влязоха тук и както другите хора, обръснах и него”, споделя ни бай Димитър.
Спретнат и самият той гладко избръснат, ветеранът ни посреща в бръснарския си “салон”, който се намира точно срещу култовата кръчма “При бай Димо” в селото. Роден е през 1928 г., броени дни преди Димитровден. Неотдавна навърши 94 години и не пропуснал да почерпи съселяните си в отсрещната пивница. Подстригва и бръсне хората наистина от Втората световна война насам, а занаята наследил от своя баща.
“Беше строител и едновременно бръснар, покрай него учих занаята. Първо изкарах курс за електричари, стълбовете по онова време още бяха дървени и недозабити. Качвахме се с кънките и работехме по тях, бях 14-годишен. Като се прибера, бащата ме пита: “как е?”. “Абе хубаво, ама студено”, отговарям. И той ми вика: “ти тая работа явно няма да я работиш, ами ела покрай мен и почвай бръснарството”, връща се към спомените си бай Митьо.
Тогава селото било пълно с хора, а клиенти – дал Бог. Баща му го оставял в събота и неделя да работи сам, така учел занаята и постепенно свикнал. Като влязъл в казармата в Кърджали през 1948 г., младежът логично се заел с това в офицерската бръснарница. “Направиха в Хасково курс за бръснари и подадох документи, накрая комисията ме одобри. Колегите, сред които имаше шивачи и други, организираха банкет, но аз нямах пари. Аскер човек какво може да има… Не се тревожи, казват, почерпиха ме и се прибрах в комендантството. И след това ми издадоха официален документ за бръснар”, разказва 94-годишният мъж
Като се уволнил и се прибрал през пролетта на 1951 г., започнал работа в ТКЗС-то, в строителството, а в събота следобед и в неделен ден отварял бръснарницата. “То тогава имаше много хора, а и нямаше такива бръсначи и прибори като сега. Над хиляда души живееха в селото, а сега са останали на пръстите на двете ми ръце… Към 1960 г. бащата ми вика: дай да ходим в строителната организация в Горна Оряховица, правихме апартаменти през лятото. Но като дойде зимата – работа няма. После дълги години работих в промкомбината, над 30 години имам в строителството. Но в почивните дни си идвах в Горски Горен Тръмбеш да подстригвам и бръсна хората.”
След като се пенсионирал, бай Митьо се прибрал окончателно на село и си поел само бръснарството. “Ей това място го купи навремето бащата и направихме фризьорския салон. Нагласихме помещението, оборудвахме го, синът ми помогна.
Но хората започнаха да се губят – една част починаха, нали знаеш, животът е премерен. Друга част се изселиха по градовете. Постепенно намаля работата. Отворя, обработя двама-трима души…”, разказва ветеранът.
И така продължил чак допреди две години, когато решил да спира със занаята. Ръцете му държат здраво, но със зрението вече не е толкова добре. “Като не го виждаш хубаво, няма как да стане. Всичко е до време”, отчита бай Димитър.
И ме изненадва с още неща. Допреди 4 години редовно карал колата си, ходел с нея до Драганово и си пазарувал, после се прибирал обратно. Имал жигули, но то позастаряло и го продали, направо го харизали, а синът му дал реното си.
“Бай Митьо е и образец за правилен начин на живот, защото не прекалява с нищо. Той е еталон на хигиена, на отношение към хората, уважаван от всички”, казва за него кметският наместник на Горски Горен Тръмбеш Николай Йорданов.
Питам бодрия 94-годишен мъж, чиято мисъл продължава да е остра като бръснач, има ли наистина тайна дълголетието му. От храната и режима ли е, наследствено ли е, или нещо друго?
“Всичко ям, но навремето ние сами си произвеждахме нещата, а от ТКЗС-то даваха жито, но всичко беше чисто, тогава по-малко се тореше”, казва бай Димитър. Признава, че никак не си пада по ракията – не я обича, никога не му се е допивало. Сега сутрин за профилактика взима по една глътка, но после я изплюва. Но винце пие, когато се храни, и все още си пийва по стотина грама. В наследственото дълголетие също не вярва особено. Баща му живял почти до 90 години, майка му също, но други в рода не е имало.
И изведнъж в разговора ни стигаме до рецептата. А тя е работата. “Всичко съм работил – строителство съм работил, бръснарство съм работил, в селското стопанство съм работил, само с животновъдство не съм се занимавал. Ако ти кажа, не знам дали ще ми повярваш, но всичко съм работил на норма, цял живот, и не съм се страхувал от работата”, завършва 94-годишният Димитър Иванов.

Анатоли ПЕТРОВ
сн. Бранимир БОНЕВ
и личен архив