3 тона дини изядоха на фестивала в Никюп

Публикувано на пн, 5 Авг. 2013
560 четения

Шоу с надяждане, търкаляне и носене на любеници, динени шествия с фенери и ансамбъл “Сидер войвода” имаше на празника

3 тона дини изядоха на фестивала в Никюп в събота. Празникът, организиран за втора поредна година от кметството и ЧЗК “Плодолодие 95”, съвпадна със Световния ден на динята – 3 август. Карвинг изложба на Златка Енева, базар на плодове и зеленчуци на местни производители и занаятчии, шоу за надяждане и търкаляне на дини, динени шествия с фенери, викторини и конкурси за най-голяма и най-малка диня, изпълнения на танцово студио “Зоки” и ансамбъл “Сидер войвода” от Г. Оряховица зарадваха участниците и гостите на феста. За децата бяха организирани конкурси за рисунки върху асфалт и изработване на фенери, а най-добрите малки художници получиха награди.
Гости на празника в Никюп бяха чужденци от Англия и Ирак,  пристигнали специално за динения фест.
Въпреки горещото време, вечерта площадът в селото бързо се напълни с хора, “посрещани” от символичното бостанско плашило, изработено от сръчните баби на пенсионерския клуб. На мегдана голяма трапеза, отрупана с парчета от апетитни дини, примамваше всички гости и съселяни, а чевръсти домакини любезно подканяха всеки да опита от сладкия плод. Ограничения нямаше за никого. Чиниите с дини бързо свършваха, но домакините не оставяха празна трапезата, продължаваха да режат дини и да черпят.
На площада цяла вечер около пълен камион с любеници, които продаваше местната кооперация, се трупаха опашки.
Николай Николов, председател на ЧЗК “Плодородие 95”, разказа, че тази година за празника са осигурени 6 тона дини – по 3 т. за почерпка и за продажби. Иначе кооперацията е набрала 60 тона. Никюп вече толкова е известно село с дините си, че търговци по пазарите в района сложили табели, че продават никюпски дини още преди да сме започнали да ги берем, заяви председателят.
Който е опитал от нашите дини, пак се връща, категоричен е Николов. Проблемът е, че борсите изкупуват продукцията на безценица – по 0,10-0,12 лв. килото, а това не оправдава труда, който се хвърля, докато се отгледа бостанът. Добре беше, че през юли паднаха продължителни дъждове и дините наедряха, иначе реколтата щеше да е по-малко, каза шефът на кооперацията. Николов се оплака и от ниските изкупни цени на пшеницата, заради които зърното стои на склад. Не се знае докога ще издържим така и ще започнем да продаваме, казват, имало свръхпроизводство на жито, но при нас тазгодишните добиви са по-ниски от 2012 г., коментира той. Кооперацията обработва 9000 дка, но земеделската земя е поскъпнала много, стига и до 1000 лв./дка, има раздвижване на пазара.
На базара на местните производители най-атрактивна беше сергията на Румяна и Стефан Хаджиеви. Семейството произвежда дини върху 10 дка и тази година бере по 3 тона от декар. Стигали сме и до 5 тона, а сме падали и до 2, обяснява бай Стефан.
Нашите дини са марка, защото им разбираме и сме им намерили цаката, твърди производителят.
Семената на бай Стефан са американски, доставят му ги директно от Колорадо. 
Мога да си събирам семена и от моите дини, защото не са хибрид, директен сорт са, но е играчка. 1 кг американски семена от дини струват 60-70 лв. и в декар влизат по 130-160 грама, обяснява Хаджиев. Семената се сеят със сеялка, мина времето, когато ги хвърляхме в гнезда. Бай Стефан отчита, че най-голямата диня, която е произвел досега, е тежала 18 кг, а тази година гордостта му е 14 кг.
Дини човек може да си запази до януари и февруари и най-добре е да се съхраняват в ечемик, издава тайната на диненото дълголетие бай Стефан. Температурата трябва да е умерена, при минусови градуси сладкият плод измръзва. Но да си говорим истината, продължава производителят. Вкусът през зимата не е същият като сега.
Семейство Хаджиеви се занимават със земеделие още щом като им върнали земята през 1990 г. Стигали сме и до 30 дка с дини, тъй като по-рано имаше пазар за тях. Бусовете идват направо на нивата, не смогваме да ги наберем. Сега търговията на едро ни уби, смаза дребните производители, категоричен е бай Стефан, който не иска да си продаде дините на безценица на зеленчуковите борси, а търси други начини. Същото се отнася и за пипера на Хаджиеви. Семената са сръбски, има сорт “слонско ухо”, а чушките са големи, месести и сладки.
Пчеларят Костадин Костадинов от Никюп пък си има друга грижа. Медът му е билков и известен в цялата Великотърновска област – съдържа нектар от билки, глог, акация, магарешки бодил, слънчоглед и др. Само че медарят едвам е успял да спаси кошерите си, тъй като пчелите започнали да измират през зимата. Костадинов обяснява, че според него виновни били нивите с рапицата около селото. Медът от този рапичен нектар в кошерите ставал много твърд в студовете и пчелите не можели да се хранят. В крайна сметка пчелите умряха гладни върху мед. Но сега мъжът започнал да възстановява пчелина и вече има над 100 кошера.
Докато гостите обикаляха базара за плодове и зеленчуци, на площада кметският наместник Йорданка Атанасова откри фестивала. Тя обяви Никюп като столица на дините и припомни за старата слава на местните производители на бостан, станали известни дори в чужбина. След това изтъкна, че в селото е роден известният писател Любомир Кънчев, семейството на който е гост на празника и е осигурило част от наградите за състезанията.
След музикалната програма емоциите избухнаха на динените състезания. За надяждане първа награда спечелиха студентът Иван Георгиев и осмокласникът Христо Попов. Приза “Майстор на динята” спечели председателят на кооперацията Николай Николов, отгледала най-големите дини.
10 души и фирми бяха спонсори на фестивала, който се превърна и в родов празник за селото. И макар Никюп да си има своя традиционен панаир, за динения фест бяха пристигнали много роднини и приятели от всички краища на страната, дори от чужбина.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново