24-годишна учителка влиза с радост в клас, за да превърне децата в добри и можещи хора

Публикувано на вт, 15 Сеп. 2020
9130 четения

Симона Ченкова е една от най-младите учителки във В. Търново. Наскоро тя навърши 24 години, а зад гърба си вече има 3 години стаж в ОУ “Патриарх Евтимий”. Преподава математика, информатика, дигитални компетентности, технологии и предприемачество, както и роботика в клуб по интереси на ученици от пети до осми клас.
Симона е родена във В. Търново, но повечето време от живота си прекарва в Елена, където учи до втори клас, а после заминава за Кипър, където няколко години живее с родителите и брат си. Там тя продължава образованието си до 10 клас, сменяйки няколко различни училища. Обстоятелствата я връщат обратно в България. Симона довършва своето обучение в Елена, където учи в природо-математическата паралелка със засилено изучаване на биология, математика и информационни технологии. Впоследствие се насочва към Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Избира педагогическа специалност заради желанието си да работи с деца и младежи, от които казва, че също има какво да научи.
Симона споделя, че учителството никога не ѝ е било мечта. В Кипър изучавала предимно химия, физика и биология, като желанието ѝ било да стане биохимик. Подготвяйки уроците си обаче, тя винаги нареждала плюшени мечета пред себе си, за да ги изпитва, и може би това донякъде подсказвало за бъдещата ѝ професия, споделя младата учителка.
“Като се върнах в България, ми беше много трудно, защото бях учила всички предмети на гръцки и с латински определения. Тук трябваше да започна едва ли не отначало. Материалът в Кипър върви малко по-назад спрямо нашите учебни планове и се наложи да наваксвам. С българския език също не ми беше лесно, но се справих, въпреки че и до днес ми е останал малък акцент. Това понякога забавлява децата. Често искат да им говоря на гръцки”, смее се Ченкова.
Учителите в Елена са вдъхновение за Симона да се насочи към бъдещата си професия. Един от тях е и класният ѝ ръководител Иван Мирянов, който с начина си на преподаване и комуникация с учениците впечатлява Ченкова. “Той повече се опитваше да ни направи хора, отколкото да ни научи на география. В момента аз се старая да правя същото”, казва Симона.
От миналата учебна година младата учителка е класен ръководител. Когато поема своите ученици, тя им казва, че две плюс две не прави непременно четири, защото винаги трябва да имат едно на ум. С тях тя споделя желанието си да ги научи да са човеци и да се уважават, да си помагат и да са винаги един добър екип.
“В часовете, които водя, се старая уроците да бъдат забавни за учениците. Според мен е нужно учителят в днешно време да е по-друг тип. Той трябва да е по-атрактивен, да успее да грабне вниманието на децата, приспособявайки се към техния модерен начин на живот”, смята Ченкова. Споделя, че понякога има и трудни моменти, но като цяло учителската професия ѝ харесва и ѝ дава много. Тя обича да вижда срещу себе си усмихнатите лица на своите ученици и тяхната искреност.
Симона усеща, че всеки родител иска най-доброто за своето дете и се старае да отговори на тези очаквания. Радва се, че отзивите за работата ѝ са положителни, а още повече се радва, че учениците ѝ са удовлетворени от часовете, в които им преподава.
Неочакваното бързо въвеждане на електронното обучение заради пандемията от коронавирус до голяма степен е изненадващо за Симона, както и за всички нейни колеги. От друга страна обаче, то се оказва много интересно и тя го приема като предизвикателство. Казва, че и преди често си е задавала въпроса какво ще е, ако уроците се провеждат дистанционно. С течение на времето се убеждава, че при това обучение липсва обратната връзка с учениците, което не е хубаво. От друга страна, според нея, то е било и полезно.
“Много хора си мислят, че днешните ученици са специалисти по технологиите, но всъщност те са специалисти по телефоните и по игрите. Много от тях изпитват затруднения при работата си с компютър, а имах петокласници, които дори не бяха хващали никога компютърна мишка”, разказва Симона. “Този вид обучение се превърна в един много добър практически урок за тях”, допълва тя. Според нея въвеждането на часовете по компютърно моделиране от трети клас е допълнителен плюс за бъдещите петокласници в подготовката им за уроците по информационни технологии. Така те предварително са запознати с компютъра, а и логическото им мислене е по-развито в тази насока. Ченкова забелязва, че и в клас на учениците им е по-интересно, когато използват интерактивните дъски. Презентациите, които изучават по информационни технологии, също приковават вниманието им, а роботиката е най-атрактивна за всички. Желанието на Симона е да измисли по-разнообразни и забавни занимания за часовете по математика, за да направи и тях по-привлекателни за възпитаниците си.
Работейки като учител, Ченкова продължава своето образование във ВТУ. Там тя завършва Педагогика на обучението по математика и информатика, а през февруари ѝ предстои да се дипломира като магистър в областта на компютърната мултимедия. Приятен е споменът ѝ за начина, по който започва работата си в ОУ “Св. Патриарх Евтимий”. Тогава тя все още е студентка. Директорката на училището Иваничка Петкова се обръща към ръководството на Педагогическия факултет за съдействие в намирането на учител по информационни технологии. Симона и още четири нейни колежки са изпратени да се запознаят с работата, но само тя проявява по-сериозен интерес. Още на следващия ден се среща с директорката, разбират се да опита и се оказва, че ѝ допада. Така тя провежда учебната си практика там, а след завършването си става част от колектива на училището. Сега е изключително доволна от това, тъй като много харесва колегите си и обстановката в школото. Смята, че децата я възприемат добре и се радва, че от новата учебна година учителският екип ще се увеличи с още три млади колежки. Според нея и на учениците това им харесва, тъй като усещат младите педагози по-близки до себе си и до своя свят. Симона подчертава и ролята на по-опитните си колеги, които много ѝ помагат в работата.
Младата учителка казва, че често нейните възпитаници я търсят за съвети и помощ дори извън учебната дейност. Те споделят с нея неща, които им тежат и често получават помощ от нея. В случаите, когато не успява да им бъде полезна, ги насочва към училищния психолог.
“Учителската професия наистина е призвание. Откакто я практикувам, вече не си представям да се занимавам с нещо друго. На мен ми е приятна комуникацията с децата, родителите и моите колеги”, споделя Симона и добавя, че едно от нещата, които много я забавляват, е, когато наблюдава учениците да се опитват да преписват. Младата учителка с умиление си спомня думите на едно от децата, което ѝ казва, че никога не е харесвало математиката, но заради нея вече я обожава. Това е нещо, което още повече я стимулира да продължи с учителстването и винаги успява да повдигне духа ѝ.
Николай ВЕНКОВ
сн. авторът и личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново