2000 станаха петъците при търновския скулптор Панайот Димитров – Понката

Публикувано на вт, 5 Мар. 2019
400 четения

2000 сбирки отброиха интелектуалците, които се събират в ателието на именития търновски скулптор Панайот Димитров – Понката. За четири десетилетия културният и творчески елит на В. Търново се събира в ателието на твореца на ул. “Акация” 15 за дружеска раздумка, за обмяна на идеи и художествени дискусии или просто за веселба. Освен да се забавляват, петъчниците са инициатори и на много ценни предложения за развитието на старата столица. Те са ревностни радетели за възстановяване на църквата “Св. 40 мъченици”, за поставяне на вечния огън на паметника “Майка България”.
Сбирките в ателието на скулптора започнали случайно през есента на 1978 г. Причината била съвсем тривиална – дископатията на Понката се обадила и при него започнали да идват приятели, колеги и студенти, за да го видят. Д-р Манделеев споменал, че в петък дават съветска телевизия, която никой не гледа, и предложил по-добре да се събират и да гледат него. Оттогава срещите на ул. “Акация” 15 станали традиционни. Дори лошото време или жегата навън не можела да развали табиета на дружината. Едни от първите, които започнали да изкачват баира към ателието, са арх. Теофил Теофилов, проф. Йордан Андреев, Янаки Манасиев, Ненко Маров, Благой Иванов. Прага прекрачват още проф. Величко Минеков, Иван Чолаков, Георги Ръцев, Цанко Петров, Христо Харитонов, Христо Панев, Николай Даскалов и др.
Първите петъци при Понката били отбелязани с тебеширени черти върху стара дъска – паникида, която скулпторът пазел от детството си. След това домакинът започнал да записва по-интересните случки от техните сбирки в т.нар. кондики, които днес са цели три.
“Вече четири десетилетия всеки петък ателието на Понката е нашият дом, в който ни лъхва някаква духовна ведрина. По думите на самия скулптор дори и в паяжините по ъглите е скрита някаква надежда, нещо изначално просто и красиво, което се осмелява да живее и поддържа тази малка цитадела на търновския културен дух, населена с художници, архитекти, актьори, историци, археолози, филолози, лекари, инженери. Една разнородна, но благородна дружина, в която един преценява нещата повече с разума си, друг с чувствата, трети с полярността на своята същност като интелект и като чувствителност. Но има нещо, което ни свързва дълбоко – това е упорството ни, което дава обнадеждаващ отговор на парадоксалния за повърхностните люде зов на големия български културолог Тончо Жечев – Напред към традицията!”, разказва проф. Николай Даскалов, който е един от участниците в петъчните сбирки. Казва, че вечерите у Понката продължават да живеят и се осмислят далеч от мултиплициращата съвременна паплач на антидуховността. “Тези вечери са наслада не в пасивния епикурейски смисъл на думата. Тези вечери живеят, дишат, спорят, превръщащи в дестилираща напитка мраморното съвършенство на Понката, от прекрасните миниатюри на Стамбата, от силата и същото време изящна фабулистика на ума и сърцето в графиката на Хаджията, от мощната пластична и в същото време духовна тирания на красотата в картините на Христо Панев, от окъпаните в соларен блясък рисунки на Цанко, от пастелните пейзажи на Нестора и иконописите на Иван. От архитектурното художество на Чолака и Тео, от вътрешно-плодоносния артистизъм на Любо Бъчваров, от археологичната духовна младост на Данчо и Христо, от енциклопедичната ерудиция на Йордан Димитров, от професионализма на Наско, Калин, Артем, Горо, Митко”, изрежда проф. Даскалов.
В ателието, събиращо толкова години видните търновци, се пази песнопойка с повече от 220 песни на дружината. На страниците ѝ има и химн на петъка. Песнопойката е дело на арх. Иван Чолков, който събира и записва песните. По традиция новите членове и гости на техните сбирки трябвало да си изберат число, а домакините изпявали песента, записана под съответния номер, разказват видните търновци. Историята за тях се пази и в книгата “Петъците или повик на духа”.
За толкова години пропуснатите сбирки са само две – единия път никой не отишъл в ателието, а втория, когато приели Понката в Спешна помощ заради ниско кръвно. Провеждали са се и извън ателието на именития скулптор, когато отишъл на гости на дъщеря си в Америка. Тогава д-р Везнев приема “Петъка” у тях, а след това се събирали в Клуба на културните дейци. След затварянето му се приютяват при Любо Бъчваров. По-късно отново се завръщат там, където е положено началото, а сбирките продължават и сега.
Весела БАЙЧЕВА
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново