Светата обител се нуждае от нова ограда и реставрация на иконите

180 години от построяването на храма в Марянския манастир “Свето Преображение Господне” ще празнуват днес със света литургия и много гости в светата обител край Елена. Десетки вярващи от цялата страна  пристигнаха за храмовия празник още вчера и не пропуснаха да влязат в църквата, за да запалят свещичка и да се помолят за здраве. Сред поклонниците имаше гости от София, Пловдив, Сливен, Русе, Варна, Шумен, Габрово, като повечето от тях редовно посещават манастира от години. Празникът, посветен на светото Преображение, ще започне рано сутринта, а тържественото богослужение ще води Великотърновският митрополит Григорий. На него са поканени кметовете на Елена и Павликени, както и представители на сдружение “Единен казашки съюз” – България, които са сред благодетелите на храма.
С рибен курбан по стара русенска рецепта ще посрещне своите гости днес игуменката сестра Анастасия, а чорбата приготвя ефимерият на манастира отец Александър. “Закупили сме 30 кг шаран и се надяваме да стигне, защото хората много харесват курбана и се нареждат на опашката по 2-3 пъти. Към бистрия бульон отецът добавя само две подправки – мащерка и девесил, а отделно сварява картофи и лук, които, след като пасира, смесва с чорбата”, издава тайната  рецепта сестрата.
Манастирската църква е една от най-старите и най-красивите в Еленския Балкан. Построена е през 1835 г., а три години по-късно се издига храмът “Св. Успение Богородично” в Елена. Марянският храм се отличава с уникалния си градеж, като майсторите – строители не използвали дървена конструкция. Издигнат е върху основите на старата църква, която според преданията води началото си от Второто българско царство. “Като правихме големия ремонт, видяхме тези каменни основи и ги заснехме. Моето голямо желание е един ден да направя музей в притвора на храма и там да покажем тези снимки като част от историята на манастира”, споделя сестра Анастасия.
След това започва да обяснява в детайли за сложния градеж на храма. “До началото на сводовете зидовете са каменни и са дебели 1,20 м, а над сводовете има 70 см земен насип. Самите сводове са направени от тухлички. Така, когато през 1868 г. избухнал пожар в манастира, пострадал само иконостасът, който бил от дърво”, разказва игуменката. Изпепелени били всички икони, с изключение на една – на Богородица с Младенеца, която и днес може да се види върху иконостаса. “Не знам дали се дължи на чудо, а може и да е, защото се смята, че иконата е спасила манастира. Във вида, в който сега битува, храмът е възстановен през 1870 г. От тогава е и новият иконостас”, допълва тя.
Основен ремонт за около 400 000 лв. беше извършен в манастира преди две години. Сега покривната конструкция е обновена и е направено цялостно конструктивно укрепване на железобетонните основи на храма. Църквата вече има ново дюшаме и дограма. Ремонтирана бе и единствената жилищна постройка в светата обител, както и камбанарията, която също беше в окаяно състояние. Средствата за цялостното обновление на манастира бяха предоставени от Държавен фонд “Земеделие” по проект по мярка 322 на Програмата за развитие на селските райони.
Сега светата обител се нуждае от изграждането на нова ограда и спешна реставрация на иконите. Заради съхранението под течащ покрив години наред са повредени всички икони върху иконостаса, а върху някои от тях не си личат дори образите на светците. “Не може да си позволим да загубим такова безценно богатство, защото повечето икони са образци на Тревненската иконописна школа”, не крие огорчението си сестра Анастасия. Но хубавото е, че още има добри хора, които да даряват от сърце. Последната придобивка в чест на храмовия празник е голяма рисувана икона на св. Богородица, която са подарили семейство Гавраилови от Елена. През 2013 г. пък казаците връчили на игуменката красива икона на св. Преображение Господне.
Час по-скоро трябва да бъде реставриран и единственият стенопис в храма, който се е разцепил наполовина. Изображението на сцената “Бог Отец благославя” е разположено на централно място върху свода и датира от 1835 г. “Фреската е с размери 5 на 3 м и е била разположена сред синьо небе със звезди, слънце и луна. Тази украса на тавана е съществувала до 30-те години на миналия век, а след това местните хора решават да я заличат. Така остава само тази сцена, която ние трябва да запазим за поколенията”, обяснява сестра Анастасия.
Според легендите манастирът съществувал още по време на Първото българско царство – през VIII-IX век. За това свидетелстват намерените там шест капители от т.нар. Теодосиеви колони, каквито има само в Плиска и Преслав. Четири от находките се намират в Националния исторически музей в София, а две се съхраняват в манастира. Докато ни развежда светата обител, майка Анастасия ни показва още няколко останки, свързани с миналото на храма. Предполага се, че в олтара е бил погребан св. цар Борис Михаил Покръстител, а историята датира от 1835 г., когато жителите на селото решили да построят църквата. Вдигнали я само за 6 месеца, а точно на Преображение я осветил гръцкият владика Иларион Критски.
“Говори се, че когато строителите започнали да работят, намерили в олтара мраморен саркофаг. В ръцете на скелета имало Евангелие, а до главата му – корона. Фактът, че някой е погребан в олтара, вече говори, че човекът изобщо не е случаен. Двата символа – на светската и на църковната власт, подхождат само на цар Борис Михаил, защото той е единственият монах с царска титла в нашата история. Освен това всички знаят от историята, че когато се оттегля за втори път от престола, цар Борис I отива в манастир, който е на три часа път от столицата Търновград, между две реки, в подножието на Стара планина. Историята описва този манастир”, разказва домакинята, докато ни показва вградените в каменния зид части от мраморния саркофаг.
Като доказателство за съществуването на царския гроб сестрата разказва и друга легенда. При градежа през 1835 г. майсторите намерили и баптистериум – място, където са се извършвали масови кръщавки. Той бил три метра в диаметър широк и дълбок до коляно, облепен бил с цветна византийска мозайка. Но мъжете дали клетва да не разказват за видяното, за да не го обругаят иноверци. “Сега ние не знаем къде се е намирал баптистериумът и може би такава е волята Божия”, усмихва се игуменката и веднага продължава с друга легенда. Тя е свързана с хубавата царица Мара, която е сестра на цар Иван Шишман. Заминавайки за Константинопол, за да стане жена на султан Мурад, Кера-Тамара искала да остане в манастира, затова оставила всички свои накити в храма. След смъртта на султана отново се върнала по тези места. Може би манастирът носи името на красавицата, от което идва и наименованието на село Марян.
Златина ДИМИТРОВА
сн. авторката